/Поглед.инфо/ Анкара в триъгълника НАТО-Русия-Турция обективно разцепва Северноатлантическия алианс, обременен с противоречия. Но на Изток нищо не се случва само по една причина. Движещата сила на турско-руския алианс са икономическите интереси на страните, включително стратегически инфраструктурни проекти.
Любопитна информационна и политическа интрига се разгръща в Турция, когато ръководителят на турската дипломация Мевлют Чавушоглу обяви предстояща среща между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и американския президент Джо Байдън.
Според него "дипломати на двете страни активно обсъждат тази тема". Твърди се, че това е било засегнато и по време на срещата на Чавушоглу в Ню Йорк с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.
В същото време турските медии уточниха, че „Байдън трябва да лети до Анкара или Истанбул, за да убеди Ердоган да се съгласи с влизането на Швеция и Финландия в НАТО“. Това е първото.
Второ. Предполага се, че страните трябва да обсъдят развитието на двустранните отношения, по-специално доставката на американски изтребители F-16 за Турция.
Трето, както съобщи турският проправителствен вестник Daily Sabah, позовавайки се на източници от Министерството на външните работи, „САЩ и Турция създадоха стратегически механизъм, който ще улесни диалога на високо ниво и ще помогне за разрешаването на въпроси, по които Турция и САЩ не са съгласни“. Отново този механизъм уж официално стартира на 4 април по време на посещение в Анкара от заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд.
Ф-16 на ВВС на Турция
Но се оказва, че Вашингтон не е чувал нищо за това. На брифинг във военната база Андрюс (Мериленд) един от журналистите попита собственика на Белия дом дали смята за възможно да убеди Турция да подкрепи молбите на Швеция и Финландия.
„Не мисля, че ще отида в Турция, но мисля, че всичко ще бъде наред с нас“, отговори Байдън.
Той припомни, че вече се е срещнал с финландския президент Саули Ниинисте и шведския премиер Магдалена Андерсон във Вашингтон и е обсъдил тази тема. Според САЩ "проблемът с разширяването на НАТО няма нищо общо с Турция". Турските медии обаче хвърлиха друга история.
Вестниците Star и Yeni Şafak съобщиха на 17 май, че „руският президент Владимир Путин ще посети Анкара през следващите дни“ и че подробностите за това посещение ще бъдат „обсъдени по време на посещението в Анкара на руската делегация, водена от вицепремиера Александър Новак“.
Новак всъщност беше на посещение в Турция, където обсъди с турския министър на търговията, председател на турската част на Междуправителствената комисия Мехмет Муш подготовката за деветата среща на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Русия и Турция. Предвижда се тя да се проведе тази есен с участието на лидерите на двете държави.
В същото време прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков каза, че засега няма посещение в Турция в дневния ред на държавния глава, но има покана от Ердоган, а датите на посещението все още предстои да бъдат уточнени. Така че формулата остава в „долната линия“:
„Байдън не иска да лети до Турция, а Путин ще пристигне в уговореното време“.
Тоест интригата се развива според тествания от Анкара сюжет. Ердоган маневрира между лидерите на САЩ и Русия, опитвайки се да намери възможности да изиграе "руската карта" в отношенията със САЩ или "американската карта" в отношенията с Русия.
Засега се оказва само, че Турция успява наистина да представи Русия като алтернатива на американците по редица въпроси. Но успехът на подобна "разклонена" турска дипломация поражда съмнения сред редица американски експерти. И така, Ричард Уайц от института Хъдсън смята, че „Ердоган се вкара в капан и намали маневреността си“.
Защото се смята, че отношенията на Турция с Русия са много персонифицирани в ситуация, в която Ердоган е между два огъня: той не иска да разваля отношенията както със САЩ, така и с Русия. Въпреки това Анкара в триъгълника НАТО-Русия-Турция обективно разделя натоварения с противоречия Северноатлантически алианс, което изнервя Вашингтон.
За американците става трудно да оказват натиск върху Анкара и защото това може да допринесе за политическото сближаване между Ердоган и Путин на платформата на посредничеството на украинската криза.
На Изток обаче нищо не се случва само по една причина. Движещата сила на турско-руския алианс остават икономическите интереси на страните, включително стратегически инфраструктурни проекти.
Ето защо турските власти, проявявайки известна степен на хипертрофирана активност в американска посока, често поглеждат назад към Москва. Освен това, за разлика от Русия, западните партньори продължават да възприемат Турция като „второкласна държава”, ако не дори и „третокласна”.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?