/Поглед.инфо/ Италия настоява за необходимостта от по-голяма финансова помощ от ЕС във връзка с пандемията от коронавируса и изисква издаването на еврооблигации, пише немският вестник Die Welt. Недоволството от липсата на подкрепа от европейските партньори - и на първо място Германия - нараства сред италианците заедно с разочарованието, докато помощта на Русия, Китай или Куба се превъзнася в страната, се казва в изданието.

В разгара на пандемията на коронавируса Италия изпраща предупреждение на своите европейски партньори: ако страната утре ще трябва да гласува за евентуален изход от ЕС, 49% от италианците биха били за нея, пише немският вестник Die Welt. Този резултат показва последното проучване, проведено от Института Tecnè Poll. Когато подобно проучване беше проведено през ноември 2018 г., само 30% от италианците се изказаха за напускане на ЕС.

Проучването показа рекорден провал в настроението на италианците и отношението им към ЕС и в частност към Германия, се отбелязва в статията. Тези драматични цифри са особено важни поради времето на проучването: след Великден, малко след като страните от ЕС сключиха предварително споразумение за финансова помощ за страните, които бяха особено засегнати от кризата с коронавируса.

Въпреки това недоволството от подобно решение в Италия е голямо, тъй като договорените мерки не засягат общоевропейските заеми, така наречените коронавирусни облигации, както се изисква от италианския премиер Джузепе Конте.

Предварително споразумение за финансова помощ предвижда отпускането на €500 млрд от Европейския съюз като заеми. На теория Италия може да поиска €36 млрд от европейския стабилизационен механизъм ESM. Освен това Рим може да получи приблизително €300 млрд заеми в подкрепа на компаниите. Официалната позиция на Италия досега обаче е, че сключването на нови индивидуални заеми там се счита за фундаментално погрешен начин. Правителството се застъпва за еврооблигации, тоест общите дългови облигации на всички страни от ЕС, което би позволило да се вземат пари назаем на финансовите пазари при благоприятни условия и да се използват средства независимо от програмите на ЕС.

Косвеният отказът от издаване на еврооблигации дълбоко разочарова много хора в Италия, отбелязва немският вестник. „Много италианци имат чувството, че ЕС и особено Германия по време на тази трудна криза, която Италия сега изпитва, не проявява солидарност“, заяви професорът по политология Джовани Орсина от университета в Рим. Нещо повече, това чувство се създаде сред мнозина, не когато започна дебатът за „коронавирусните облигации“, но още по-рано, в самото начало на кризата. "Първоначалните забрани за износ на медицинско оборудване от други страни от ЕС и коментарът на ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард също допринесоха за това негативно възприятие", обяснява Орсина.

В крайна сметка Лагард смекчи думите си и обеща подкрепа от ЕЦБ по време на кризата, което доведе до стабилизиране на борсите. Въпреки това много италианци остават с впечатлението, че ЕС не се интересува от трудностите на тяхната страна. Междувременно тези трудности заплашват да изправят Италия на колене. Страната беше първата в Европа, засегната от коронавирусната криза, и досега - като Испания - страда най-много от епидемията. Към вторник вечерта в Италия, според официални данни, има повече от 162 хиляди заразени, от коронавируса са загинали 21 067 души.

По данни на Die Welt Германия е взела 44 пациенти с коронавирус от Италия, за да ги лекува в немските болници, а също така е изпратила екип от лекари, които да оказват местна помощ и предостави на Италия медицинско оборудване. Цялата тази помощ обаче избледнява в международен план. Италианският външен министър Луиджи Ди Майо възхвалява във Facebook пристигането на екип от лекари от Куба, докато италианските вестници говорят подробно за помощта от Русия, Китай или Албания.

Освен това икономиката на страната е практически парализирана от няколко седмици, тук могат да извършват производство само предприятия със стратегическа важност. Много компании вече трябваше да бъдат закрити, хората са загубили работата си, значителна част от населението гледа към бъдещето с объркване и несигурност.

Ако дори преди кризата с коронавируса, държавният дълг на Италия възлизаше на около 135% от БВП, до края на 2020 г. поради кризата той може да се увеличи до 160% от БВП. Именно това развитие прогнозират изследователи в Милано, ако Италия не получи пари от еврооблигации. „Поради кризата с коронавируса, Италия рискува бюджетен дефицит, който ще бъде непоносим за нея“, предупреждава професор Орсина.

Този страх от държавен фалит събужда у италианското население спомени за кризата с еврото през 2008 г. и за това как Гърция е била третирана тогава, която според много италианци страда от „диктатурата на икономиката на ЕС“. Включително по тази причина италианската общественост следи отблизо хода на преговорите за помощ в рамките на ЕС. Изявления на десни политици, че Германия умишлено иска да доведе Италия до фалит, за да може след това да завладее предприятията на страната, падат на плодородна почва, отбелязва немският вестник.

Острата критика към Германия обаче не идва само от десните политически кръгове - италианското население също чувства, че към тях се отнасят несправедливо. „Докато немската икономика вървеше нагоре след въвеждането на еврото, Италия остана на мястото си и следователно стана по-бедна в сравнение с други европейски страни“, обяснява проф. Орсина. На всичкото отгоре италианците понасят болезнени загуби през годините, за да намалят бюджетния дефицит. Поради това в цялата страна има забележима липса на инвестиции, например в инфраструктурата или здравеопазването.

Разбира се, ясно е, че немските политици действат в името на техните национални интереси и им е трудно да обяснят на избирателите защо, в знак на солидарност с Италия, те трябва да плащат по-високи лихви по дълговите облигации. Затова Орсина се обръща към немците: „Трябва да се признае, че италианците не са виновни за всичко, а част от икономическите трудности на страната са резултат от грешки в изграждането на еврото.“

Как в резултат на това ще изглежда споразумението на страните от ЕС ще покаже срещата на ЕС на 23 април, отбелязва Die Welt. Италианският премиер Джузепе Конте обаче ясно заяви: „Нуждаем се от еврооблигации. Финансите на Италия са в ред. Не искаме други държави да поемат нашите дългове."

Превод: М.Желязкова