/Поглед.инфо/ Доскоро железопътната индустрия беше една от най-важните в балтийските страни, те получаваха баснословни приходи от транзит. Тъй като отношенията с Русия се влошиха, самите балтийци целенасочено започнаха да прекъсват транспортните връзки - и резултатът от усилията им бяха гигантски загуби за железницата.
Правителството на Естония одобри изискванията за държавната железопътна компания “Оперейл”. В съответствие със заповедта, подписана от министъра на икономиката и инфраструктурата Риина Сикут, естонската държава поставя шест основни цели пред своята компания. Основната цел на “Оперейл” е „да участва в печеливша и ефективна икономическа дейност“. Но как точно се предлага да се постигне това? Ето как.
Без руски товари
Ръководството на компанията беше инструктирано да "оцени етиката на търговските отношения на компанията с Русия и Беларус и да се откаже от такива бизнес отношения (ако е необходимо постепенно), като ги замени с нови направления на дейност". На “Оперейл” също беше наредено да „спре от 1 януари 2023 г. транспортирането на стоки с произход от Руската федерация и Република Беларус“. Сикут обясни: „Държавна компания не трябва да транспортира стоки от руски произход.“
Между другото, малко преди това финландската телевизия “Иле” съобщи, че естонската “Оперейл” планира да започне транспортирането на руски никел във Финландия. В “Оперейл” в своя защита обясниха, че никелът не е, видите ли, под санкции - въпреки това компанията все пак беше подложена на остри критики от естонския министър на външните работи Урмас Рейнсалу. „Да, този бизнес е законно разрешен. Но въпросът е дали този бизнес е морално приемлив за компания, собственост на данъкоплатците в Република Естония? В това отношение бих останал на недвусмислено негативна позиция“, подчерта рязко Рейнсалу.
За да е пълна картината, трябва да се има предвид, че тази година товарният обем на “Оперейл” вече е намалял наполовина - и ако компанията спре да превозва всички стоки от руски произход, той може да падне с още 65-70%. „Разходите за поддръжка на железницата само растат. Ако се разпределят върху останалите малки обеми превоз на товари, тези разходи ще станат толкова големи, че всъщност няма да има смисъл да се транспортират стоки с железопътен транспорт“, предупреждава Раул Тоомсалу, председател на борда на “Оперейл”.
Сикут обаче без колебание твърди, че има план за спасяване на железопътната линия. Предлага се към нея да се преместят превозваните в момента стоки с автомобили.
Друг естонски железопътен концерн “Скинест Рейл” продаде 6857 принадлежащи му железопътни цистерни с течно гориво тази година. Преди това клиентите на компанията превозваха петролни продукти в тях, включително през територията на Руската федерация. „Имаме около хиляда вагон-цистерни, останали в нашия вагонен парк, които даваме под наем на предприятия в балтийските държави, Украйна и Казахстан. Нашите цистерни вече не ходят в Русия“, каза Сергей Яковлев, член на борда на “Скинест Груп”.
Според него това е "стратегическо решение" - да се откажат от най-важния някога руски пазар. „Решихме да се оттеглим, защото сметнахме, че е правилно“, добави Яковлев. Разбира се, той не обясни, че предприятието няма друг избор - ако не беше взело своето „стратегическо решение“, тогава просто нямаше да му бъде даден живот.
Преминаване към „режим на междуградска теснолинейка
Ситуацията в Литва не е по-добра. По-рано държавното предприятие Литовски железници информира, че е загубило почти 40% от товарния трафик през първите девет месеца на тази година. Наскоро представителят на този отдел Катрина Дзикарайте тъжно съобщи: „Транспортът за периода от януари до септември значително намаля поради международните санкции срещу Беларус и във връзка с прилагането на международните всеобхватни мерки срещу Русия след избухването на военните конфликт в Украйна".
Според Дзикарайте загубите спрямо същия период на миналата година възлизат на 23,6 милиона тона (37%) от общия товарооборот. Министърът на транспорта и съобщенията на Литва Мариус Скуодис смята, че до края на годината спадът на товарния трафик на Латвийската железница може да нарасне до 50%.
„Причината е проста – Изтокът се затваря. Често се представяхме като мост между изтока и запада. Но по някаква причина всички наши връзки бяха само от едната страна на моста – на изток“, казва Скуодис. Опитвайки се да утеши слушателите, той отбелязва, че Литва, отказвайки товари от Русия и Беларус започва да пренасочва транспортните си комуникации в западна посока.
Основната надежда на Вилнюс е свързана с железопътния проект “Рейл Балтика”. Железницата по европейски стандарт ще свързва Талин, Рига, Каунас (с разклонение за Вилнюс), Варшава и Берлин. Стойността на проекта, който е планиран за завършване през 2026 г., се оценява на 5,8 милиарда евро. Повечето от тези средства (около 85%) са финансирани от европейски фондове.
Въпреки това литовските управляващи все повече признават, че “Рейл Балтика” в сегашните реалности не е толкова икономически проект, колкото, както се казва, имиджов. Освен това заместник-министърът на съобщенията и транспорта Лорета Маскалевене откровено казва, че това е „въпрос на военна мобилност и сигурност“ - тоест “Рейл Балтика” трябва да се използва, наред с други неща, за прехвърляне на войски в региона.
Най-сериозните проблеми на литовските железници бяха очертани в края на миналата година - заради решението на Вилнюс да забрани транзита на стоки от “Беларускалий”. И сега литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис в интервю за холандското издание на “Елсевирс Веекблад” заяви, че държавата му може напълно да се „откачи“ от руската железница.
Между другото, намаляването на външната дейност на литовските железници естествено съвпадна със затихването на тяхната вътрешна дейност. Литовските железници и Министерството на транспорта на Литва обмислят идеята за премахване на някои железопътни маршрути в северната част на страната, които вече не са рентабилни. Причината е проста - рязко обезлюдяване на много региони в страната.
Освен това в Литва непрекъснато се чуват призиви за окончателно блокиране на руския железопътен транзит до Калининград. „Нека погледнем картата. Като цяло целият транспортен комплекс на балтийските държави и особено на Литва зависи от нивото на взаимодействие, което Литва има с Руската федерация и Китай“, казва Антон Алиханов, губернатор на Калининградска област. Според него, ако това взаимодействие внезапно се срине, тогава литовските железници ще живеят „може би две години в режим на междуградска теснолинейка“.
„Европейското междурелсие и “Рейл Балтика” ще ни спасят!“
Що се отнася до "Латвийските железници", наскоро официалната Рига реши да отпусне субсидия от 6,5 милиона евро на това държавно предприятие - за "закърпване на гащите". Фактът е красноречив, като се има предвид, че в минали години това предприятие носеше немалко приходи на държавата.
Още през август латвийският министър на транспорта Талис Линкаитс предупреди, че „въпреки че най-лошият сценарий за товарния транспорт в Латвия не се е сбъднал“, компанията ще се нуждае от държавни субсидии, за да поддържа функционирането на железопътната инфраструктура. Според Линкаитс можем да говорим за десетки милиони евро годишно. По-рано Линкаитс призна, че поради намаляването на товарните превози Латвийски железници може да освободи още около 600 служители. Сериозни съкращения на персонал бяха направени в железницата и в предишни години.
Сега балтите търчат наоколо с ноу-хау, ката смятат, че ще помогне за подобряването на тяхната железопътна индустрия. Трябвало да се изостави бившата железопътна линия, която наследиха от Русия и СССР, и да се премине към европейската! Беше решено до 2025-2026 г. балтийските страни да разработят план, който ще позволи преминаването на железопътната линия с междурелсие 1520 мм към стандарта 1435 мм. Освен това продължава изпълнението на "проекта на века" - вече споменатата магистрала “Рейл Балтика”.
Икономическата целесъобразност от въвеждането на европейското междурелсие обаче е дълбоко съмнителна. Балтийските страни бяха интересни именно от гледна точка на "моста" между Изтока и Запада, а не от друга гледна точка. Е, какви товари, колко пътници трябва да бъдат транспортирани през празния и все по-западащ регион между Полша и Финландия, за да се постигне съответната доходност?
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com