/Поглед.инфо/ Обективен, точен и за съжаление много неблагоприятен за България е докладът на Европейската комисия, с който имах възможност да се запозная в предварителен порядък от източници в Брюксел.
Трябва да се подчертае, че оценките и изводите за бавния темп на реформите в съдебната власт и за слабия напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност се отнасят както до наследството на първия кабинет "Борисов" и правителството "Орешарски", така и до политическите кръгове, които вече повече от половин година управляват България чрез кабинетите "Близнашки" и "Борисов-2". В този смисъл няма място нито за "реформаторски" хвалби от управляващите или извинения "с предишните", нито пък за прекален опозиционен ентусиазъм. Прави впечатление, че сред причините за забавяне на реформите се сочи не само политическата нестабилност, но и "блокираният парламент", което е упрек към бойкота, който ГЕРБ наложи в предходното Народно събрание, когато системно проваляше кворума и нормалното функциониране на законодателната власт. В доклада няма и намек за прословутата "воля за реформи", която се превърна в политическо клише, с което се замъгляваха слабостите в политиката на предходния кабинет на ГЕРБ.
Докладът се спира обстойно на развитието на дебатите по основните дискусионни въпроси, свързани със стратегията за съдебна реформа, приета през 2010 г., която сега се актуализира за периода след 2014 г. Според Комисията са необходими конституционни промени и нови Наказателен кодекс и Граждански процесуален кодекс. Обръща се внимание на продължаващия цайтнот около избора на главен съдебен инспектор. Прави впечатление положителния тон към усилията на прокуратурата, които доста контрастират с настроенията у определени среди в управляващата четворна коалиция.
Поне според мен трябва да се обърне най-сериозно внимание на оценките и препоръките, свързани с борбата с корупцията. Предлага се създаване на единен орган за координация на антикорупционната политика и изготвяне на нова антикорупционна стратегия, базирана на анализ на приложението на досегашната. Освен това Европейската комисия иска от правителството да анализира какво са сторили правителствата на Близнашки и сегашният коалиционен кабинет за прилагане на приетата през юли миналата година от кабинета "Орешарски" стратегия в областта на обществените поръчки. Отбелязана е необходимостта най-после да бъде попълнен състава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и да се направят необходимите законодателни промени, защото сегашното състояние затормозява работата на този важен антикорупционен орган. Освен това от Брюксел настояват и за преразглеждане на процедурите за деклариране на имущество на висшите длъжностни лица пред Сметната палата, като се създадат възможности за целеви проверки на базата оценка на корупционния риск.
Като цяло политическият извод, който би могъл да се направи е, че критичният доклад на ЕК не е нито похвала за управляващите, нито комплимент за опозицията. Би било грешка, ако се превърне в повод за необосновано самочувствие на управляващата четворна коалиция или пък в причина за прекомерни критики от страна на опозицията. Защото на фона на Румъния, това отново би откроило неспособността на българската политическа класа да преследва националните цели с общи усилия и взаимно признание, а не с взаимни обвинения и лепене на глуповати псевдоидеологически етикети.
--------------
Борислав Цеков, Институт за модерна политика, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ.