/Поглед.инфо/ Европейският съюз обяви създаването на 100 хиляди места за приютяване на мигранти в Гърция и на Балканите, за да се овладее безпрецедентната миграционна криза.

Седемнайсет на брой мерки ще вземе ЕС и страните, засегнати от мигрантския поток през Балканите, за овладяването му. Това стана ясно след срещата на високо равнище в Брюксел на страните, засегнати от миграцията през Балканитe, протекла в обстановка на напрегнатост.

"Не можем да изоставим хората сами на себе си, да спят из полетата през 2015 година”, обясни председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, по време на съвместна пресконференция с германската канцлерка Ангела Меркел и върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш.

"Това е едно от най-големите изпитания за Европейския съюз. Европа трябва просто да покаже, че е континент на ценности и солидарност" пледира Меркел като добави „Тази вечер е само един градивен елемент в преодоляването на това изпитание".

В съвместно изявление, участниците се ангажираха да приложат още от понеделник 17 мерки за "възстановяване на реда" по границите на Европейския съюз и "забавяне на безконтролния поток от хора", каза Юнкер.

ЕК съобщи, че се създават 100 хиляди места за приютяване на мигранти по „балканския път”. 50 хиляди от тях ще бъдат в Гърция.

Според председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер ЕС ще задейства свой механизъм за гражданска защита за предоставяне на убежище, медицинска помощ и храна за мигрантите.

За получаване на убежище в ЕС всички мигранти трябва да бъдат регистрирани, обяви Юнкер след извънредната среща за мигрантската криза по „балканския път”.

„Гърция създава регистрационни центрове на своя територия, както и други страни. Длъжни сме да сложим край на неорганизираното пресичане на граници. Всички трябва да преминат регистрация. Няма регистрация – няма права”, обяви Юнкер.

Според канцлерката на Германия Ангела Меркел връщането на икономическите мигранти е условие за решаване на кризата "Подробно обсъдихме механизмите за връщане на икономическите мигранти, по-специално от страни като Бангладеш, Пакистан, Афганистан”, каза Меркел.

Европейските финансови институции също ще се включат в решаването на проблемите с мигрантите.

На тази мини среща на върха, ЕК се опитваше да успокои напреженията и да конкретизира „колективните” решения за транзитния приток през Балканите. Мигрантската криза заплашва единството на Европа. Европейската комисия, инициирала срещата, посочи спешността й, за да подбутне най-изложените на проблема европейски страни към „по-голямо съвместно действие и незабавни оперативни действия”.

"Ако ние не предприемем незабавни и конкретни действия на терен в следващите дни и седмици, мисля, че целият ЕС ще започне да се разпада", сериозно предупреди словенският премиер Миро Церар, чиято малка страна преживява транзита на над 60 хиляди мигранти за десет дни.

В Брюксел дойдоха държавни и правителствени глави от десет държави-членки (България, Германия, Австрия, Хърватия, Гърция, Унгария, Люксембург, Холандия, Румъния и Словения), както и от три страни, които не са част от ЕС (Албания, Македония и Сърбия).

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и представители на европейската агенция за наблюдение на границите Фронтекс също участваха в срещата.

"На Балканите не е възможно да се води само една национална политика, трябва да приложим европейски решения", призова люксембургският министър на миграцията Жан Аселборн.

"Ако не успеем, десните националистически сили ще получат основания да кажат, че Европа не е успяла”, се безпокои австрийският канцлер Вернер Файман. Тази мини среща на върха бе последвана от работна вечеря, но различията бяха такива, че лидерите можеха да се откажат да съобщят ангажиментите за съвместни действия, задоволявайки се с изявление в края на срещата.

Българският министър-председател Бойко Борисов след спешната мини среща на върха на ЕС за мигрантската криза, сподели пред журналисти: „Не съм съгласен с формулировката да взимаме заеми от международни финансови институции, за да се справим с бежанската вълна”.

„Винаги съм бил за стриктното спазване на маастрихстките критерии”, каза премиерът. Сега могат някои държави да се изкушат и да си обновят военните възможности, да вземат гранични катери и други подобни, за сметка на заеми. Бойко Борисов даде пример със САЩ, които ограничават приемането на мигранти до точно определена бройка и поиска тя да бъде определена. „За колко ние сме готови като Европа да приемем”, конкретизира Борисов на пресконференцията.

Илюстрирайки различието между участниците, източник от ЕС призна, че "мнозина около масата (на срещата) взимат решения, които афектират другите".

"Най-малкото, имахме възможността да си поговорим, но не съм сигурен, че ние ще се договорим за нещо полезно в близко бъдеще”, констатира министър Александър Вучич. Сръбския премиер спомена за "малки стъпки напред".

Президентът на комисията Жан-Клод Юнкер представи на своите гости 16 предложения с цел "да се възстанови стабилността на управлението на миграцията в региона и да се забави потокът" чрез "трансграничен колективен подход", според документа. Той призова балканските страни да скъсат с „политиката на пасавани” (пропускането на мигрантите без документи, бел.ред).

В контекста на нарастващо напрежение, балканските страни, които се опасяват, че мигрантите ще се заселят трайно при тях, увеличават натиска: премиерите на Сърбия, Румъния и България заявиха, че са готови да затворят границите си, ако други държави, включително Германия, затворят техните.

Германия бе изправена в неделя пред нов приток на мигранти в провинция Бавария, на границата с Австрия, където полицията казва, че „се е удавила” в броя на мигрантите, които са пристигнали през уикенда.

Новата транзитна зона – Словения – се оказа претоварена заради изгладените антимигрантски ограждения от Унгария. Словения наскоро заплаши да се огради от своя страна, ако ЕС не й оказва достатъчно подкрепа.

Само в събота 11,5 хиляди мигранти – нов рекорд за един ден - пристигнаха в Хърватия.

Сред мерките е изпращането на 400 полицаи за подпомагане на претоварена Словения, за по-систематично регистриране на мигранти по външните граници и ежедневен обмен на информация между съседните страни.

"Политика за пропускане на бежанци, без да бъде уведомена съседна държава е неприемлива", се казва в заключителната декларация. Това засяга всички страни по пътя.

"Едностранните действия могат да предизвикат верижна реакция", предупреждават европейските лидери в своята съвместна декларация.

За контрола на външните граници, лидерите на съответните държави решиха да "увеличат усилията си за" да "върнат бързо" мигрантите с отхвърлени молби за убежища, с техническото съдействие на Фронтекс.

Спешно е, защото зимата приближава. „Амнести интернешънъл” (Amnesty International) предупреди за "наближаваща хуманитарна криза”.

"Искаме да отидем в Германия или в Швеция", обясни сирийският студент Исра, който бе пристигнал пеша до хърватското село Ключ Бърдовечки близо до границата със Словения.

"Не можем да решим проблема с бежанците като цяло, имаме нужда и от Турция. Трябва тежестта да се разпредели по-добре между Турция и Европа", бе заявила канцлерката Ангела Меркел, когато ЕС инициира преговори по този въпрос с Анкара.

От своя страна, гръцкият министър на миграционната политика Йоанис Музалас, изключи в неделя пред местна телевизия, че страната му може да създаде център за регистрация и класиране (hotspot „гореща точка") с 50 хиляди места край Атина, както поиска Меркел.

Според европейски източник Гърция ще може само да изгради лагер за прием на мигранти с капацитет 30 хиляди места.

Трагедиите в Средиземно море продължават да се случват. Телата на 43-ма мигранти бяха открити в събота по либийските плажове източно от Триполи, според либийската хуманитарна организация „Червен полумесец”. / АФП, ТАСС, ДПА

Брюксел / Белгия