/Поглед.инфо/ Тази година Европа е похарчила приблизително 1 трилион долара за по-скъпа енергия. Това обаче е само част от щетите, които европейците претърпяха. Освен това им е рано да се отпуснат. И дори краят на отоплителния сезон на 1 април няма да означава край на енергийните проблеми. Какво очаква европейския енергиен сектор през 2023 г.?

Щетите за Европа от рязкото покачване на цените на енергията са около 1 трилион долара, изчисли „Блумбърг“ въз основа на пазарни данни. Това е общата цена на по-скъпата енергия за потребителите и бизнеса.

Друга негативна новина за ЕС е, че най-тежката криза през последните десетилетия тепърва започва. Със зимата проблемите няма да изчезнат. Европейците не трябва да чакат почивка от високите цени.

„Можем да кажем с увереност, че кризата няма да приключи на 1 април, когато приключи отоплителният сезон“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Как ще премине самият отоплителен сезон зависи само от времето – дали ще духа вятър или не и каква ще е температурата. Началото на сезона се оказа топло, но след това никой не знае какво точно ще се случи с времето. Но това, че зимата ще свърши и европейците ще си отдъхнат, също е заблуда.

Какво очаква европейците през 2023 г.?

„Трудно може да се каже с какви запаси от газ ще излязат европейците от отоплителния сезон, зависи от времето. Но ще приема, че в подземните хранилища нивото на остатъците ще бъде около 30%. Това ще доведе до там, че през пролетта, лятото и есента европейците ще трябва интензивно да се запасяват с газ за следващата зима“, казва Юшков.

Според неговите очаквания, за разлика от 2022 г., броят на доставчиците през новата година ще бъде ограничен. Почти цялата първа половина на тази година „Газпром“ успя да достави всички договорени количества. Историята с извеждането от експлоатация на турбините на „Северен поток-1“ започна едва в началото на лятото, а обемът на изпомпване постепенно намаляваше към края на лятото, докато спре напълно, а след това тръбите бяха взривени. Транзитът през Украйна също вървеше в пълен обем до май, след което по украинска инициатива той намаля от 109 милиона на ден до сегашните 42 милиона кубически метра газ.

„Въпреки това, през 2023 г. европейците ще трябва да изпомпват големи количества газ в хранилищата при ограничен внос. Следователно цените на газа ще останат относително високи през 2023 г. В това отношение може да се повтори настоящата година“, казва Юшков.

Това е нова реалност за европейската енергетика. Защото преди ситуацията беше съвсем различна: щом отоплителният сезон приключи, цените веднага паднаха. Европейците изпомпваха газ през пролетта и лятото, наред с други неща, защото цените бяха по-ниски от зимата и беше икономически изгодно. През лятото се изпомпваше на ниска цена, през зимата се изпомпваше и продаваше на потребителите на по-висока цена. Това се прави предимно от търговски частни компании.

„Още тази зима и след нея обаче ще наблюдаваме интересна картина. Тази година европейците панически изпомпваха газ в хранилищата през цялото лято и есен до ноември. Дори го купуваха за 2500 или дори 3000 долара за хиляда кубически метра. Докато сега цените са паднали до 1500 или дори по-малко. До какво води това? Освен това компаниите вече получават газ от подземни хранилища и го продават не за 2500, колкото са купували, а в най-добрия случай за 1500 или дори по-евтино. Европейските компании бележат загуби“, казва Игор Юшков.

Нерентабилната зима ще доведе до това, че през 2023 г. частни европейски компании сериозно ще се замислят дали си струва да съхраняват толкова много газ в хранилищата на високи цени, за да търпят загуби през отоплителния сезон?

„Затова големият въпрос е кой и при какви условия ще изпомпва газ в подземното хранилище през новата година“, каза Юшков.

Европейските власти ще трябва да направят нещо по въпроса. „Или ще завършат единствения си купувач, който активно обсъждат. Той просто трябва да опрости инжектирането на газ в подземни хранилища. Или европейците ще трябва да продължат да субсидират газовите компании и още повече, за да насърчат компаниите си все пак да купуват газ за зимата “, смята експертът от Фонда за национална енергийна сигурност.

Най-вероятно ЕС ще бъде принуден да продължи огромните субсидии за подкрепа на енергийните и индустриални компании, които бяха през тази година. Правителствата са предоставили повече от 700 милиарда долара помощ за бизнеса и потребителите тази година, за да смекчат ценовия шок, според базирания в Брюксел мозъчен тръст „Брьогел“. Това не покрива всички щети от скъпи енергийни ресурси от 1 трилион долара. И ефектът от вливането в крайна сметка е налице, но частичен.

Това все още не беше достатъчно, за да спре инфлацията, така че ЕЦБ трябва да повиши лихвения процент още повече. А това от своя страна оскъпява кредитите и води европейската икономика към рецесия. В един момент ще има задънена улица. „Нищо положително за европейците не се случва. Цените остават високи, продължава на енергийният дефицит, инфлацията расте, лихвите растат и всичко това води икономиката на региона към рецесия“, съгласен е събеседникът.

Дефицитът на газ няма да изчезне, той ще продължи и през 2023 г. Това означава, че до зимата на 2023-2024 г. е необходимо нивото на заетост на подземните хранилища да се доведе до 90-100%. Освен това през 2023 г. дефицитът на газ може да се влоши. Първо, Китай може да прекрати локдауните си си и да започне ръст със същото темпо, увеличавайки търсенето на газ. Тогава Пекин ще поеме част от ВПГ, който тази година беше пренасочен към европейските пазари като ненужен в Азия.

Второ, има обективен риск от пълно спиране на украинския транзит. Сега, разбира се, това вече не е толкова значителен обем, но в условията на недостиг европейците ще го забележат.

И накрая, третата точка е, че през 2023 г. няма да има нови количества ВПГ на пазара, които биха могли да облекчат ситуацията в ЕС. Нови обеми ВПГ може да се появят не по-рано от 2026 г., когато ще бъдат пуснати в експлоатация нови мощности в САЩ и Катар. И Юшков не е сигурен, че тези обеми ще покрият спада в обемите на руския тръбопроводен газ, а търсенето все още може да изпревари предлагането.

„Европа сама си създаде тези проблеми, защото през 2023 г. 6,6 милиона тона втечнен природен газ от „Арктик ВПГ-2“ може да влязат на пазара или дори повече от проектния капацитет. След това през 2024 г. още 6,6 милиона тона, през 2025 г. още 6,6 милиона тона. Европа може да получи всички тези обеми“, напомня експертът. Западните санкции забавиха проекта. Сега европейците изкупуват почти целия руски ВПГ.

Дори според Международната агенция по енергетика ЕС през 2023 г. може да се сблъска с дефицит от 27 милиарда кубически метра газ. Това ще се случи, ако руските доставки паднат до нула и китайският внос на ВПГ се върне на нивата от 2021 г.

През 2023 г. ще продължи тенденцията към намаляване на потреблението на газ в ЕС и процесът на деиндустриализация на европейската икономика. „Трудно е да се каже доколко ще се развие този процес. Например в някои периоди на 2022 г. спадът в потреблението на газ в промишления сектор достигна 30%, а средно индустрията ще потребява с 15% по-малко газ, отколкото средно през 2021 г.“, аргументира се експертът.

Единственият плюс за купувачите в тази ситуация е, че ако индустрията замре още по-активно през 2023 г., това ще задържи цените на газа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com