/Поглед.инфо/ "Никола, знаеш ли, че всъщност си украинец? Ако не ми вярваш, прочети учебника. Има желязна логика: тъй като предците на французите са гали, те са дошли от Галиция." Забележката, направена в залите ООН, която постоянният представител Василий Небензя отправи към френския си колега Никола дьо Ривиер, в други моменти, разбира се, щеше да предизвика доста приятелски смях (дипломатите също знаят как да оценяват добрите шеги). Но днес западният свят ще възприеме тези няколко фрази със сериозността на валяк.
Украйна трескаво търси не само пари, не само оръжия, не само нови политически техники, за да поддържа в добра форма континенталноевропейския и англо-американо-саксонския елит. Днес Украйна търси за чия сметка да обогати своята история. Също и своята музика. Своята живопис. Своята собствена литература. Накратко, своята собствена култура.
Тази история и култура, ако се следят внимателно не геополитическите машинации, но и новите манипулации на общественото мнение, може (или трябва) да замени руската култура и руската история.
Току що във Франция излезе книга, съставена под формата на речниково ръководство, в което се правят не по-малко екзотични изводи, по маниера „Галиция е родното място на галите“.
Разбира се, в изложението на авторите (парижанка, заместник-главен редактор на списание “Пари Мач” и жител на Киев, преподавател по цигулка в консерваторията), Украйна през цялата си история („много хиляди години“) я е имало, а Русия не.
Както е имало Киев, но е нямало Москва.
Киев е бил столицата на Руси (Киевска Рус, тук сме съгласни), а Москва е била нещо блатисто, неподходящо за живот и дори не си струва да се споменава.
Разбира се, нямалое руски князе, които да управляват в Киев. Това са били князе, но праукраински - както следва от контекста.
Украйна не е имала обща история с Русия - последната винаги е замисляла първата интрига и през цялото време не е давала независимост, постоянно потискайки всичко, което е най-добро, свободно и прогресивно.
Оказва се, че отново, изхождайки от коментарите на един от авторите, настоящата криза в руско-украинските отношения е продължение на четиривековна история на конфронтация. Когато Москва (и Санкт Петербург) потиска и унищожава Киев, а украинската столица отблъсква тези опити успешно или не толкова.
Като цяло се създава впечатлението, че всичко, което е европейско в Русия, тоест годно и правилно, почти винаги има украински корени.
Искате да кажете, че това не се е случвало?
И то как се е случвало.
Кой би си помислил преди двадесет години, че любимата дъщеря на Ярослав Мъдри, княгиня Анна Ярославна, омъжена за френския крал Анри Първи, ще се окаже украинка?
Днес обаче в европейската историография именно тази гледна точка се счита за фактологично вярна.
А Ярослав всъщност е от династията Рюриковичи, той царува в Ростов, след това във Велики Новгород и получава престола на Киев много по-късно - в резултат на войната с брат си Святополк. На страната на Святополк, между другото, стоят киевчани. А на страната на Ярослав - новгородци. Но той все пак е украинец. И дъщеря му също е украинка.
Според тези едва придобити нови исторически модели, между другото, Анна Горенко също е украинка. Която целият свят познава като Анна Ахматова.
Руският художник Иля е беше привлечен сред украинците. Известният съветски музикант Давид Ойстрах също е приет сред украинците.
Подробностите и нюансите се отхвърлят като ненужни и незадължителни. Основното тук е мястото на раждане. Той определя кой е този човек, как се определя и най-важното с кого се идентифицира.
Европа, която приветства (но у дома и сред своите) противоположния вектор, а именно, няма значение къде си роден (и още по-ясно – кой си, мъж или жена, например), а има значение къде и какъв се чувстваш на този свят, прави изключение за Украйна.
Всичко, което идва от локализма (в този случай, мястото на раждане), започва да се счита за украинско.
Ако някой вконтинентална Европа започне да се нарича публично шваб, тиролец, бургундец, баск, галисиец, той в най-добрия случай ще се счита за голям образ. В най-лошия случай за сепаратист.
Досега на никой не се забранява да помни мястото на раждане, но говорейки открито, тоест правейки "политика" според собствения произход и място на раждане, рискува да бъде обвинен в различни грехове.
И да, Наполеон е страхотен командир, но чупенето на столове за корсиканския му произход се смята за лош тон във все още влюбена в императора на Франция.
Оптиката се променя моментално, стига само да споменем Украйна.
И това не е наивното самодоволно късогледство на западноевропейските „лидери на общественото мнение” и журналисти, които не знаят много за историята на Източна Европа и историята на славянския свят, а една добре нагласена стратегия за промиване на мозъци на също толкова лековерна публика.
Украйна, както в Руската империя, така и в Съветския съюз, се радва на такива преференции във всичко, свързано с културата и езика, за които другите просто не можеха да мечтаят.
От присъждане на най-високите благороднически титли до отписване с щедра ръка на земя и до длъжности в посолствата. Достатъчно е да назовем семейството на князете Разумовски и Кочубееви - ако потискането на националното и репресията на украинците в Руската империя изглеждатака, то много западняци несъмнено ще бъдат много изненадани от особеното разбиране в днешна Украйна на значенията на такива думи и понятия.
Но сега тези, които се бият на исторически и културен фронт, опитвайки се да наложат, че „галите са от Галиция“, са изправени пред съвсем друга задача. Те трябва да превърнат всичко руско в "украинско" в близко бъдеще.
И не им пука, че самата Европа, тази, която ще вдъхновяват с това, от много десетилетия живее по съвсем други насоки, според които сърцевината на самосъзнанието не е етносът, а културата. И така целият свят вярва, че каталунският Пикасо е френски художник. Роденият в Тоскана, Иво Ливи е известен на целия свят като Ив Монтан.
Между другото, ние имаме същата ситуация. В крайна сметка само в Русия може да се пише – „Великият руски художник Исак Левитан е роден в бедно еврейско семейство“, без нито една дума да съгреши срещу истината.
Ако руската култура позволи на всеки, запазвайки собствените си корени и лоялност към кръвта и почвата, да създаде вечни руски ценности, това означава само, че нашата култура е грандиозно отворена към света.
Ако културата на съседна държава, която има гигантски възможности за развитие (които тя използваше, в противен случай нямаше да има брилянтно кино, нямаше да има ярко сценично изкуство, нямаше да има значима литература), днес съобщава, че е била „потъпквана и омазана от великоруските шовинисти “, тогава това говори, че великият принцип на универсализма на ценностите е бил забравен в един момент и на негово място са застанали различни агитки.
И там, където започва агитацията, културата престава да съществува. Както и да я дърпаш, към Европа. И към останалата част от "целия цивилизован свят". В който отсега нататък галите ще се считат за дошли от Галиция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?