/Поглед.инфо/ Синдромът на изтрезняването започна да се проявява на неочаквани места.
Мастит ръководител на не по-малко мастита и много известна европейска компания в интервю, което едва ли е било предназначено за руски очи, заяви с обезоръжаваща откровеност: “Прекратяването на нашата дейност в Русия се оказа силен удар за нашия бизнес”.
Няма да споменавам имена и фамилии, както и названието на корпорацията. Трябва да отбележа, че компанията не е никак за масовия потребител. Но въпреки това (дори предвид факторите като вносни мита и прочее) компанията е открила в Русия повече от 15-тина магазина, всеки от който работи на печалба, което дори не си мечтаят в други страни.
Думите на бизнесмена, за когото многомилиардните обороти са скучно ежедневие, а клиентите (по цял свят) принадлежат в кръга на тези, които ги именуват “много богати”, най-добре илюстрира ситуацията, при която континентална Европа, въвеждайки или готвейки да въвежда нов - вече шести - санкционен антируски пакет, си стреля в крака. И стреля всеки път все по-болезнено за себе си.
Пазаренето около ембаргото за покупка и доставка на енергийни носители от Русия продължава вече няколко седмици, но е все още далеч до желаното (да не говорим за задължителното за приемането на такъв вид решения консенсус).
Тези, които трябва да произведат контролния, така да се каже изстрел, този път не в крака, а в тила на общоевропейската икономика - имат малко време, а много за вършене, затова именно този злочест консенсус, това съгласие на всички с всеки - и в детайлите, и в общия курс - стана основен проблем на брюкселските бюрократи.
И за решението на този проблем (наричат го, наистина, не проблем, а “търсене на нова динамика на развитие”), на помощ бяха призовани Европарламентът и неговите депутати.
Общоевропейските избрани представители бързо приеха резолюция, която по-специално предвижда, че когато животът и обстоятелствата го изискват, принципът на консенсус трябва да бъде изоставен.
За динамизъм и по-голямо съобразяване с духа на времето – така казват.
Депутатите искат да се откажат от основния принцип на живота на държавите, които са членки на ЕС. Принципът на равнопоставеност при гласуване, когато "да" или "не" на България тежи колкото "да" или "не" на Германия.
Оттук нататък, според евродепутатите, за да бъдат модерни и динамични, решенията, необходими на общността, трябва да се вземат с квалифицирано мнозинство.
И тогава Европейският съвет, в рамките на който обикновено се гласува, ще приеме решението, одобрено с такова квалифицирано мнозинство и ставащо задължително за всички държави и спускащо се към всички по-долни инстанции. За счетоводство и контрол.
Ако все още не разбирате какво е значението на новото начинание, тогава вероятно си струва да разкриете тази публична тайна.
Именно по този начин се взимаха решения в СССР, който обединена Европа нарича нищо различно „империя на злото”, а самият принцип на управление си имаше име – демократичен централизъм..
Появява се в СССР по време на военния комунизъм, когато страната се бие на два фронта – гражданска война и външна намеса, а и цари следреволюционна разруха.
Президентът на Франция също доброволно подкрепи идеята за въвеждане на този принцип на континента, който, както смятаха мнозина, изчезна от политическия живот заедно със Съветския съюз.
Макрон на конференция за бъдещото развитие на общността не само даде да се разбере, но и много недвусмислено заяви, че е напълно за това.
Ако за западноевропейските стратези, които сами разработват политиката и нейните приоритети в ЕС и естествено възнамеряват сами да гласуват за тях, принципът на централизма е полезна прагматика, която не се свързва с никаква идеология (просто сега им е по-удобно) , то колегите им от Източна Европа знаят за демократичния централизъм в никакъв случай не от слухове. И преди Макрон да има време да подкрепи идеята пред всички честни хора, тринадесет държави-членки на ЕС почти моментално се обявиха остро срещу подобни нововъведения.
Те нарекоха опитите глупави - недомислени и прибързани.
Е, добавиха няколко ласкави – как без това – думи по адрес на техните досега справедливи партньори в блока, които, ако и когато се вземат предвид нови инициативи, веднага ще станат старши партньори. А останалите ще станат младши .
Ако обаче пренебрегнем този лирически детайл и видим широката картина на настоящата политика на Европейския съюз, не е трудно да разберем защо е избрано такова място (Страсбург) и такова време - в навечерието, както заплашват, въвеждане на нови ограничителни мерки.
Страсбург – защото е символ на помирението между Франция и Германия. Тоест да даде пример за морално лидерство за останалата част от ЕС.
И то в навечерието на приемането на нови антируски санкции – защото дискусията върви с много голямо скърцане. Не всеки е готов да жертва отново и отново доста несигурното благосъстояние на собствените си страни и народи, за да подкрепи „борбата на украинците за свобода и демокрация“.
Може само да се гадае как общоевропейски юмруци са стиснати в безсилен гняв към унгарските, малтийските, гръцките и кипърските власти, тъй като ръководството на тези страни, позовавайки се на различни причини, но преследвайки една и съща идея, с цифри в ръцете си казва: Отхвърлянето на руските енергийни носители ще доведе до парализа на икономиката, а последствията от парализата ще бъдат съпоставими, според официална Будапеща, с резултата от атомна бомбардировка.
Така че съветският комунистически принцип на демократичния централизъм, който днес се иска толкова много от сегашния неолиберален Брюксел, несъмнено би му позволил да пренебрегне думите на правителството на Виктор Орбан .
И да наложи санкции. Ръководейки се от опортюнистична политическа целесъобразност.
Освен това приемането на Украйна в Европейския съюз би било възможно и незабавно, ако същият комунистически демократичен централизъм бъде поставен в основата на дейностите на ЕС сега.
Възразите и скептиците ще бъдат зачертани - отидете да дишате чист въздух, докато сериозните момчета вземат сериозни решения.
Но принципът на консенсус все още е в сила - и засега Украйна отново беше помолена да седне в коридора. По-точно Макрон и неговите сътрудници са готови да ѝ предложат, подобно на Грузия и Молдова, да се присъедини към „друга европейска общност, която не е ЕС, но която ще включва други страни от Европейския съюз“.
Разбрахте ли нещо?
Въпреки че в действителност всичко е точно. Френският президент внесе предложение, което ясно ще раздели европейските държави на по-заслужили и на по-малко заслужили.
Тези, които са по-заслужили и по-равни, ще решават проблемите си в Брюксел. Тези, които са по-малко - на друго място, но наричано, разбира се, също европейската общност. И тук вероятно ще бъдат приложени принципите на демократичния централизъм.
Европа, която толкова години и толкова упорито говореше за равенството, толкова внимателно следи това равенство да се спазва, толкова напрегнато търси дори намеци за възможна дискриминация и толкова строго се стреми да накаже тази (най-често хипотетична) дискриминация, днес в името на химеричната целесъобразност мечтае да направи както дискриминацията, така и сегрегацията основен политически принцип при вземането на важни решения.
В същото време същата обединена Европа съсипва икономиката си, макар че искаше да направи точно същото с руската икономика.
Руската клиентела на известната и спомената горе фирма за луксозни стоки определено ще се справи без дамски чанти, които струват средно пет европейски заплати, но дали европейските фермери могат без торове и дизел, а европейските работници без електрозахранване? Това е въпрос, който остава без ясен отговор.
И колкото по-яростно се пропагандира идеята за изхвърляне на консенсуса в ЕС от кораба на модерността, толкова по-очевидно е отчаянието на онези, които, изглежда, започнаха да разбират, че не само едно нещо се е объркало с антируските санкции, а всичко, всички взети решения имаха обратния ефект.
След като започна да прокарва методи, които всеки здравомислещ човек свързва с тоталитаризма, в една неприятна ера на опустошение и глад, ЕС има всички шансове да бъде там, където днес се намира онзи тоталитаризъм.
А именно на бунището на историята.
Превод: В. Сергеев