/Поглед.инфо/ Напрежението на световния газов пазар донякъде отслабна, а цените в Азия се оттеглиха от рекордно високите нива, въпреки че остават на ниво от 800 долара за хиляда кубически метра, което е два пъти по-високо от предишната „норма“. Няколко фактора влизат в действие. Първо, търсенето на отопление е намаляло, а все вече сме в преходен сезон, когато няма жеги, които да предизвикват допълнително включване на климатици, а оттам и на ток и газ. Второ, вносът на втечнен природен газ в Китай намалява поради новите блокирания. Освен това не бива да забравяме, че Русия увеличава износа на тръбопроводен газ за Китай, което при равни други условия намалява търсенето на ВПГ. Сега Япония, която загуби титлата на най-големия вносител на втечнен природен газ от Китай миналата година, отново е начело. Разбира се, в края на годината всичко може да се промени, но сегашната ситуация е точно такава.
Но в континентална Европа цените остават високи (1000-1200 долара за 1000 кубически метра), което се дължи както на относително малкия приток на газ от Русия в момента, така и на риска напрежението в газовите отношения да продължи дълго време.
На този фон е любопитно, че газът във Великобритания е много по-евтин, отколкото в ЕС: разликата в цената е около 500 долара за хиляда кубически метра! Това отклонение от нормата е много нетипично, традиционно цените на газа на острова практически не се различават от цената на газа в ЕС. Защо така? Във Великобритания капацитетът на терминалите за ВПГ е прекалено голям и възлиза на 50 милиарда кубически метра годишно с годишно потребление на газ от 80 милиарда. А необходимият годишен внос на ВПГ е много по-нисък, тъй като все още пак собствено производство, както и значителни доставки от Норвегия. Разбира се, човек може да се възползва от ситуацията и да изпомпва "допълнителен" газ в хранилища. Въпреки това съоръженията на острова са много малки, а заетостта вече е 90 процента. Великобритания е свързана с континентална Европа с два газопровода (които при необходимост работят в една или друга посока) с общ капацитет от около 30 милиарда кубически метра износ към ЕС, но те вече работят на максимум. В резултат на това виждаме този любопитен ценови парадокс, при който излишъкът от внос на втечнен природен газ от Великобритания не може да достигне до континенталния европейски пазар.
Тази история е интересна и за нас, защото демонстрира друго: пълният капацитет на терминалите за ВПГ в Европа не може да бъде използван поради подобни ограничения. Въпреки всички успехи в интегрирането на газопреносните системи остават тесни места. Британската история, разбира се, е най-показателната, но все още има ограничения върху потока от терминали за регазификация в Испания към региони с търсене и някои други. Сега терминалите на ЕС (тоест без да се взема предвид Великобритания) внася около 150 милиарда кубически метра ВПГ годишно и това е близо до лимита. Като се вземе предвид фактът, че обичайната „норма“ на вноса на ВПГ в ЕС е около 75 милиарда кубически метра годишно, се оказва, че ще бъде възможно да се замени руският газ с ВПГна 75 милиарда кубични метра. Това е груба оценка, от година на година може да има колебания в обема на вноса както на руски газ, така и на ВПГ, нивото на заетост на хранилищата, но това показва общата картина. Гледайки напред, нека кажем, че спадът на руския износ тази година вероятно ще бъде по-малко от 75 милиарда, дадените оценки са оценки отгоре. Отчасти защото основният проблем остава: с всяка нова партида втечнен природен газ „непланово“, взета от пазара, дефицитът, а оттам и цените, се увеличават.
Въпреки това в ЕС беше взето решение: постепенно да се завършват допълнителни терминали за приемане и регазификация на ВПГ и най-важното - на места, където те не са достатъчни, като се вземе предвид пропускателната способност на газопреносната мрежа. Но това не е бърза работа, строителството ще отнеме няколко години. Малко по-лесно е да се използват плаващи терминали за регазификация - плаващ блок за съхранение и регазификация. Какво е това? За опростяване: това е конвенционален танкер за ВПГ с интегрирана инсталация за преобразуване на втечнен газ в газообразно състояние. Именно този вариант Литва придоби преди няколко години. Между другото, ние също имаме подобен - ако е необходимо, газоснабдяването на Калининградска област ще бъде прехвърлено на ВПГ, а плаващият терминал за регазификация “Маршал Василевски” ще го извърши. В света има вече 48 такива плаващи регазификационни блока, но повечето от тях са в експлоатация, тук свободен пазар няма. Въпреки това 48 вече е забележимо число, така че има съобщения, че германските компании са успели да намерят четири свободни танкера, някои от тях могат да бъдат пуснати тази зима. Въпреки че, разбира се, за това трябва да се побърза много. Капацитетът на плаващите инсталации може да варира, но средно една инсталация е около четири до пет милиарда кубически метра газ годишно.
За нас е важно, че вероятно по-нататък тези обеми ще бъдат свързани със сухопътните коридори през Германия на нашите “Северни потоци”, което ще усложни използването на двата „потока“ едновременно, ако това изведнъж се наложи. Припомняме, че сега "Северен поток-1" работи с пълен капацитет само защото е възможно частично да се използва изградената на сушата инфраструктура от "Северен поток 2". В крайна сметка част от капацитета на сухопътното разширение е избрана - по правилата на Третия енергиен пакет - за досегашните хипотетични доставки на трети страни.
На този фон страната ни също демонстративно не се стреми към увеличаване на обема на износа. Първо, неотдавнашните руски санкции срещу компанията, която притежава полския участък от газопровода, означават, че “Газпром” вече изобщо не може да изпомпва гориво през газопровода “Ямал-Европа”. Ясно е, че това е съзнателно решение за отслабване на възможните експортни маршрути. Освен това, сега Полша вече няма да може да взема руски газ чрез виртуален реверс от тази тръба, тя ще трябва да прави това с реален реверс от Германия - съответно, надплащане. В същото време обемите, изпомпвани през Украйна, намаляха, тъй като "Нафтогаз" отказа да приеме газ в пункта за доставка “Сохранивка”, заявявайки, че вече не го контролира. Останаха само обемите , които минават през станция “Суджа”.
Изненадващо, доскоро се обсъждаше активно как украинският и полският транзит ще се конкурират помежду си след пускането на „Северен поток-2“. Но сега перспективите на този газопровод са под въпрос и на този фон ние блокирахме транзита през Полша, а транзитът през Украйна се извършва в нелепи обеми, равняващи се на 23 милиарда кубически метра годишно.
Като цяло, ако говорим за доставки за Европа (тоест без Турция), тогава остават“Северен поток-1”, работещ с пълен капацитет (55 милиарда кубически метра годишно), остатъчни обеми през Украйна, както и второто, европейскоразклонение на „Турски поток. Но поради ограничения брой потребители действителното снабдяване през него най-вероятно ще бъде малко по-малко от капацитета от 15,75 милиарда кубически метра. Сега общият износ вече е забележимо под 100 милиарда кубически метра на годишна база и, ако се съди по тенденциите, тези обеми е малко вероятно да нараснат.
Парадоксално е, че интересите на ЕС и “Газпром” се сближиха. От една страна, Европа се опитва да се откаже от руския газ, доколкото може. Но, от друга страна, “Газпром” не се опитва да поддържа максимален износ, осъзнавайки, че оставащите обеми са критични за ЕС и твърде високото ниво на износ от Русия сега ще позволи на Европа да запълни складовете по-бързо и по този начин да укрепи своите преговорни позиции.
Критичната важност на руските доставки се посочва и от оценките на “Ристад” - норвежка консултантска компания. В случай на спиране на доставките на газ от Русия, цените могат да се повишат до 3500 долара за хиляда кубически метра. Между другото, компанията предполага, че доставките от Русия за Европа през 2022 г. ще намалеят с 37 милиарда кубически метра. Преди това имаше оценки за спад на износа с 40-50 милиарда. Като се има предвид, че през 2021 г. износът на мрежов газ възлиза на 140 милиарда кубически метра (без Турция), ние просто получаваме, че до края на годината, в базовия сценарий, износът на “Газпром” за Европа ще бъде около 100 милиарда кубични метра или малко по-малко . Намалението на обемите досега е повече от компенсирано от цените, които са нараснали три пъти или повече. Но основното за руската компания е какво ще се случи по-нататък в европейската посока. Според изчисленията на “Ристад” до 2030 г. намаляването на износа за Европа може да достигне 100 милиарда кубически метра, макар че точността на подобни дългосрочни прогнози е под въпрос.
Превод: В. Сергеев