/Поглед.инфо/ Подписването през 1975 г. на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа трябваше да гарантира ненарушимостта на границите на континента и отхвърлянето на всякакви опити за промяната им. Но най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век - разпадането на СССР - отново доведе до преначертаване на границите, не само под формата на провъзгласяване на нови държави под формата на бившите съветски републики, но също така, ако наречем всичко с правилното му име, до аншлуса на ГДР от Западна Германия със съгласието на Горбачов, а също и до разпадането на Югославия и възстановяването на статута на Балканите като "буре с барут на Европа".
Именно в такива периоди от историята се преразпределят други граници и много често бенефициентите на тези процеси са държави, които в най-добрия случай могат да се стремят към ролята на регионални играчи, и то дори не към втория, а към третия или четвърти роли в международната политика.
Ярък пример за такива държави са Полша и Румъния, чиито територии са формирани в резултат на международни договори, отбелязващи края на две световни войни, в които, трябва да се отбележи, тези държави далеч не играят водеща роля и не винаги са били на страната на победителя.
Така обединението и провъзгласяването на Румъния през 1859 г. всъщност е анексиране на половината от територията на бившето молдовско княжество от Влашко.
Територията на Румъния придобива съвременния си вид едва през 1921 г., когато по силата на Трианонския договор тя получава Трансилвания, населена с унгарци, като награда за участие в Първата световна война срещу Австро-Унгария. Фактът, че влизането на Румъния в тази война на страната на Антантата донесе на Русия предимно допълнителни проблеми, а не помощ, тогава няма значение.
През 1918 г. Румъния се опитва да анексира Бесарабия, както и украинска Буковина - останалата част от бившето молдовско княжество, но през 1940 г. тези територии трябва да бъдат върнати. Въпреки това, както показват днешните събития, реваншистките планове на Букурещ остават абсолютно реални.
Приблизително по същия начин се формира сегашната територия на Полша, друг претендент за статута на лидер на Източна Европа. Не всеки знае, че не само нацистка Германия, но и Полша през 1938 г. предявяват териториални претенции към Чехословакия.
Варшава хвърли око на индустриализирания регион Чешин, където живеят много поляци. Впоследствие са организирани редица въоръжени провокации – една част преминава границата и разменя огън с чешки войници, а полски самолети редовно нахлуват във въздушното пространство на Чехословакия. Всички тези действия са били ясно координирани с германската страна и в резултат на това регионът Тешин беше превзет от Полша.
През 1945 г. по инициатива на Сталин Полша получава териториални придобивки. На първо място, това беше направено за сметка на източните земи на Германия.
Полша получи онези западни и северни региони, които исторически й принадлежаха или през Средновековието, или като цяло чисто илюзорно. Ако е имало нещо полско в Силезия и Западна Померания, то към 1945 г. то вече е било в далечното минало.
Днес апетитите на Варшава, както и на Букурещ, който претендира да бъде лидер на източноевропейския регион, практически вече не са скрити – те са насочени към западната част на Украйна, която през периода между световните войни.
Провеждането на Специалната военна операция на руските въоръжени сили в Украйна възроди в сравнително кратък срок амбициите и териториалните претенции на Полша и Румъния към териториите, които те вече виждат в собствения си състав.
Последните новини показват, че подобни териториални претенции излизат на ново ниво - официално, открито декларирано и прокарвано с ускорени темпове. Така в румънския парламент беше внесен проектозакон за поглъщането на Молдова. Неговото авторство е на сенатора от румънския парламент Диана Шошоака.
По-рано Шошоака поиска Северна Буковина и Южна Бесарабия (Чернивска и Одеска област на Украйна) да бъдат присъединени към Румъния.
Очевидно авторът на този законопроект представлява тази част от румънската политическа класа, която се състои от най-десните представители на юнионистите (поддръжници на поглъщането на Молдова от Румъния).
Такива политици очакват да привлекат вниманието към себе си и да повишат значението си поради радикалността на предложенията, които правят. Но фактът, че днес те прибягват именно до такива идеи, показва, че реалността на подобно развитие на събитията нараства.
Действително, провеждането на СВО бележи реални възможности за сериозни промени в държавните граници в този регион, като това се отнася не само за територията на Украйна, но и за съседна Молдова. Това е особено вярно в светлината на факта, че сегашното ръководство на Република Молдова, оглавявано от Мая Санду и проевропейската партия PDS, отказва да се придържа към неутралитета, фиксиран в конституцията на страната, открито застана на страната на Украйна и колективния Запад и предпочита пътя на конфронтация с Русия.
По този начин може с увереност да се каже, че събитията на територията на Украйна станаха своеобразен спусък за възраждането на колониалните амбиции на Румъния по отношение на онези територии, които бяха завзети от нея през първата половина на миналия век и които трябваше да бъдат върнати след падането на режима на Антонеску. Така към юнионистките мотиви в румънската политика спрямо Бесарабия се добавят украински мотиви.
В същото време в Румъния има все повече изявления, че Киев не взема предвид интересите на Букурещ, а само консумира предоставената военна и хуманитарна помощ.
Същият сенатор Д. Шошоака направи гневна реч към Украйна: „Бих искала да знам какво общо имаме с Украйна?! Че румънското малцинство в тази страна е тормозена? Или фактът, че всички хотели са заети от граждани на Украйна?"
"Или може би фактът, че украинците карат коли за стотици хиляди евро? Ние им плащаме разходите и не правим нищо за нашите румънци. Има ли споразумение за защита на правата на румънското малцинство в Украйна", попита още тя.
В същото време Полша играе все по-голяма роля в подпомагането на режима в Киев както във военно, така и в политическо отношение. Това се проявява дори в натиска върху Германия да ускори доставките на военна техника за Въоръжените сили на Украйна.
Самата Полша отдавна играе ролята на основен център за доставка на военно оборудване, гориво и боеприпаси за Киев. Ясно е, че подобни усилия нямат нищо общо с алтруистичния подход към събитията в Украйна, а преследват собствена цел, която кратко и ясно може да бъде изразена с фразата „източни креси“.
Това словосъчетание е полското наименование на териториите на днешна Западна Украйна, Западна Беларус и Литва, които някога са били част от Полша.
Настоящите политически и икономически проблеми налагат да се повдигне въпросът за политическото бъдеще на Полша. В тази връзка проблемът с кресовете неизбежно възниква в контекста на обсъждането на основните насоки на външната политика на страната на изток.
В десните политически кръгове загубата на източните територии се тълкува като национална катастрофа, която значително отслаби полската държава, и то до такава степен, че съвременна Полша не е преодоляла напълно всички последици от тази загуба.
Това неминуемо привлича вниманието към Украйна, Беларус и Литва не просто като съседни държави, а като територия, по отношение на която Полша исторически е обречена да води активна политика, за да реинтегрира този регион под една или друга форма в своите културни и евентуално , и в политическото пространство, дори въпреки такива събития от миналия век като Волинското клане.
Приемането в Украйна на закон за специалния статут на полските граждани в тази страна предполага, че политиката на полското ръководство намира разбиране и отклик в Киев и особено в западните райони на Украйна. Достатъчно е да прегледаме набързо разпоредбите на този закон, за да стане ясно, че той действително изравнява правата на гражданите на двете държави на територията на Украйна.
По същество гражданите на Полша не само имат възможност да избират и да бъдат избирани в Украйна. Засега! Всъщност в известно отношение този закон отиде дори по-далеч, отколкото се случи в Молдова, където днес цялото ръководство, също има румънско гражданство. Но в Молдова лицата без молдовско гражданство нямат право да получат социалната защита, която имат поляците в Украйна. Вярно, също, само засега!
Две „европейски хиени“, усещайки възможността да спечелят от чужди територии, тръгват на лов. В същото време техните тактики не са толкова разнообразни - почти безплатното раздаване на паспорти, създаването на мрежи от неправителствени организации, които насърчават необходимите идеи и политически движения под прикритието на образователни и културни дейности, „примамване“ на екстремистки и националистически движения в политика и улесняване на идването им на власт. И най-важното, русофобията и желанието да се изкорени всичко, което в най-малка степен е свързано с Русия и руската култура - това е, с което Полша и Румъния отиват в Украйна и Молдова.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?