/Поглед.инфо/ Гонене на стотици хиляди хора от страната на етническа основа? Доскоро изглеждаше, че в Европа, през XXI век, подобни събития, напомнящи нацистката практика, са просто невъзможни. Но в Латвия тази идея се обсъжда сериозно и се предлага да се приложи по отношение на руското население на тази страна.

Фактът, че най-малко 35% от латвийското население говори руски, не устройваше латвийските националисти от самото начало. Още през 1991 г. сред руското население на Латвия имаше слухове, че уж ги готвят да бъдат изведени от страната в товарни вагони. Но това не се случи тогава - властите на Република Латвия се ограничиха до това правно да прехвърлят 700 хиляди жители на статут на "неграждани" и лишиха руския език от всякакви официални права.

Как да се отървем от руснаците?

И все пак разговорите на тема „Как да се отървем от руснаците?“ продължиха в Латвия през 90-те години и не свършиха дори по-късно. През 2018 г., когато властите провеждаха втория етап от „училищната реформа“ (по същество ликвидирането на учебните заведения на националните малцинства), вече се чу, че искат напълно да се отърват от руската общност. Тогава това трябваше да стане чрез асимилация.

Един от тези, които казаха това особено ясно, беше Владимир Линдерман, активист от Щаба за защита на руските училища. "Какво се случва? Всъщност на руските жители на Латвия е поставен ултиматум: или да се асимилират, или да се махнат от страната. Защо се прави точно сега? Всъщност светът е в състояние на студена война между Русия и Запада, латвийските националисти искат да се възползват от това и да извършат етническо прочистване в такъв мек вариант, който е невъзможен в мирно време. И сега може да се представи като загриженост за държавната сигурност“, каза Линдерман преди почти пет години (между другото, тогава той „спечели“ наказателно дело, арест и няколко седмици в следствения арест за публичните си изказвания).

Тази година обаче, когато противопоставянето на Русия със западния блок ескалира в много по-разгорещена фаза, някои латвийски националисти видяха в това шанс да се отърват от руснаците по-бързо, отколкото се надяваха - вече не чрез асимилация, а физическо депортиране в нацистки стил. Особено откровено по тази тема се изказва Александър Кирщайнс, депутат от Сейма от дяснорадикалната партия Национален блок, която е част от управляващата коалиция.

И така, миналата пролет той каза: „Ако до вас има 140-милионна империалистическа държава, 80% от жителите на която подкрепят Путин, тогава ни е страх да признаем, че сме построили друга държава на наша територия, малка Русия, която е напълно самодостатъчна.“ Говорейки в ефира на латвийския телевизионен канал ТВ24, депутатът добави, че броят на рускоговорящите в Латвия „е същият като в Приднестровието, където хората също имат своя култура, училища и празник, различен от традиционните празници на титулярна молдовска нация“.

Според Кирщайнс сега властите трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят заплахата от появата на „латвийско Приднестровие“. А Янис Домбрава, член на партията на Кирщайнс, обеща в социалните мрежи, че Националният блок скоро ще внесе законопроект, който ще принуди „нелоялните“ да напуснат Латвия.

"Нова концепция"

Сега около руската общност в Латвия е създадена атмосфера на страх и подозрение. Ако по-рано онези, които директно се изказаха в подкрепа на Русия, бяха смятани за „нелоялни“, сега за такива се обявяват и тези, които мълчат.

На 20 май в Рига се проведе многолюдно шествие, наречено „За освобождение от съветското наследство“. Неговите организатори подадоха петиция, която съдържаше следните редове: „Настояваме за промени в законодателството, предвиждащо експулсиране на нелоялни към държавата лица и лишаване от гражданството им. Благодарение на това обществото ще придобие безопасна среда, която ще премахне заплахите и ще укрепи латвийската държава. Това ще укрепи самочувствието на латвийците заедно с лоялните представители на другите националности и убеждението, че нашата страна, в която живеем, учим и работим, също е неделима в своите възгледи за национални ценности, територия, принципи, закони и език.“

Онзи ден Кирщайнс се върна към темата, като предложи да се помисли за депортирането на руснаците. Като оправдание той се позовава на събитията отпреди 26 години, когато Сеймът на Латвия, приемайки декларация за „съветската окупация“, се съгласи да включи клауза за възможността за депортиране, във връзка с което беше предложено да се сключи споразумение с Руската федерация.

„През 1996 г. в декларацията за окупация беше включено искане за сключване на споразумение с правителството на Руската федерация за репатриране на граждани на бившия СССР в тяхната етническа родина. И това изискване досега не е изпълнено“, каза Кирщайнс, добавяйки, че „в Латвия живеят 200-250 хиляди души, които са враждебни към тази държава“. Според него изгонването на тези 200-250 хиляди души от страната ще е добре за тях, тъй като те няма да възразят да се преместят в етническата си родина.

Латвийският блогър Алексей Гуленко смята, че подобни изказвания трябва да се приемат сериозно. „Кирщайнс е същият клоун, който прави други русофобски изказвания. Но никой дори не мисли да го спре. Именно той обяви след 9 май, че е необходимо да се създаде концентрационен лагер за всички, които донесоха цветя на паметника на освободителите на Рига от нацистките нашественици. „Всички с цветя трябваше да бъдат пуснати и изходът да бъде затворен. След това да се поставят охранителни кули, тоалетни и да се пускат единствено онези, на които руското посолство е купило еднопосочен билет - до Москва!”. Кирщайнс също заяви, че руският език произхожда от украинския”.

„В крайна сметка с германците репатрирането през 1939 г. проработи. Кой каза, че няма да се получи с руснаците?”, пита Гуленко. Всъщност сега страната все повече си спомня събитията от 1939 г., когато германската общност официално престана да съществува в Република Латвия. Берлин се съгласи с Рига за репатрирането на всички балтийски германци - общо около 50 хиляди души бяха изведени. Имуществото на заминаващите беше конфискувано или разпродадено на изгодни цени.

След това президентът на Латвия Карлис Улманис произнесе реч за освобождаването от „700-годишното германско иго“. По-специално той каза: „От 15 декември вече няма германци в Латвия. Заедно с германците и техният език трябва да изчезне от живота ни. Понякога е изненадващо да чуем, че все още има хора, които се опитват да ни занимават с немски. Самото общество трябва да бъде строго контролирано, за да се изкорени неприличието - да се говори на обществени места на език, който не е държавен. С напускането на германците съставът на нашия народ ще стане по-чист и по-хомогенен, тъй като не само чистокръвните германци ще напуснат нашата земя, но и онези малцина латвийци, които останаха чужди по дух”.

Тази реч страшно напомня изявленията на някои съвременни латвийски политици. Например настоящият президент на Латвия Егилс Левитс нарича разпространението на руския език в страната „проблем, който държавата трябва да реши“ и призовава да не се проявява „страхливост“ по този път.

Не изгнание, а затвор

Националистическата преса нагнетява страстите - казват, че „потенциалните колаборационисти“, от които не знаете какво да очаквате, са напълно потенциално способни да забият нож в гърба на независима Латвия. Няма ли да е по-добре да им приложите превантивни мерки и по някакъв начин да се отърват от тях?

През 1941 г. Латвия вече премина през опита на етническо прочистване, когато около 70 000 евреи са били унищожени с активното участие на местното население. Възможно ли е да се повтори нещо подобно?

Трябва да се каже, че сега украинската телевизия също дава своя принос за разпалването на междуетническа омраза в Латвия, заснемайки програми, които, според тях, латвийските братя са приютили многобройни „потомци на окупаторите“, които сега са възмутени от разрушаването на паметници на съветски войници.

Една от тези програми е направена в Даугавпилс. Украинският журналист разговаря с няколко местни „съзнателни граждани“ и те му се оплакаха по-специално от местния кмет Андрей Елкснинш, който се опитва да спаси паметници на съветските войници. Публикувано в “Ютюб”, предаването събра множество коментари от украински потребители, състезаващи се в омраза и обиди срещу латвийските руснаци. Надпреварващите се коментатори посъветваха „любезните лековерни латвийци“ да премахнат тази „заплаха“ възможно най-скоро – като използват методите, които се използват в Украйна. „Възможно ли е да организираме Вартоломеевата нощ там?“ – прозвуча сакраментален въпрос.

Президентът на Латвия Егилс Левитс (в началото на 90-те години той беше един от авторите на идеята за въвеждане на институцията на негражданите) някога е работил дълги години в ЕСПЧ, а след това в Съда на ЕС по справедливост. Затова той се смята за привърженик на европейската законност. Говорейки миналото лято по латвийската телевизия, той коментира петиция, която се появи в интернет. Авторите на петицията предлагат "нелоялните" жители да бъдат лишени от гражданство и да бъдат изгонени от страната.

Левитс посочи, че това едва ли е осъществимо на практика. Но според него държавата има други мерки за въздействие. „Лишаването на латвийско гражданство на тези хора, които имат такова, е много сериозен проблем. Нито една страна от ЕС няма такова решение. Ще трябва да се аргументираме много добре за това. Това със сигурност ще стигне до Европейския съд по правата на човека, където ще имаме проблеми с аргумента. Друг е въпросът с отнемането на разрешение за пребиваване. Тази правна норма вече е приета и работи добре“, подчерта президентът.

Освен това, според Левитс, държавата в Латвия има и друг начин да влияе на „нелоялните“ – с помощта на наказателното право. „Ако жител има гражданство и се противопоставя на латвийската държава, в този случай трябва да бъде образувано наказателно дело. Ние имаме такава възможност, тя е предвидена в Наказателния закон. Това е тестът за лоялност. Човек не се изгонва, той попада в затвора“, завърши президентът.

Така че е малко вероятно в близко бъдеще да се стигне до депортиране на онези руснаци, които имат латвийско гражданство. Същото се отнася вероятно и за латвийските неграждани - поне за известно време. Но що се отнася до няколко десетки хиляди жители на Латвия с руски паспорти, им беше поставено условие: до есента на следващата година да потвърдят знанията си по латвийски език и източници на доходи. В противен случай депортация.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com