/Поглед.инфо/ Изначално за „гадина“ беше нацначен радикалният ислямизъм. Поредица от кървави терористични атаки тази есен принуди френския президент да инициира поредица законопроекти, насочени към противодействие на идеи, които вдъхновяват шахидите за все по-дивашки престъпления.
Още в процеса на подготовка на законопроектите обаче те бяха яростно критикувани от имами, правозащитници, представители на т. нар. политически ислям, както и от левите партии, които подхранват и покровителстват този тип публика. Властите бяха принудени да се оправдават предварително.
Вътрешният министър Жералд Дарманен дори започна да уверява обществеността, че новият закон за борба с сепаратизма във Франция може да бъде използван, по-специално, срещу "белите супрематисти". Това, в превод от левичарския новоговор, означава - всички коренни мъже-французи с традиционни възгледи. Въпреки че първоначално законът трябваше да се занимава конкретно с ислямистите, създаващи свои собствени анклави в страната.
Същите неразбории се случват и с току-що публикувания законопроект „За укрепването на републиканските принципи“. Добре се вижда как текстът е омекотяван и пренаписван много пъти. В резултат на многобройните корекции оттам изчезна самата дума „ислямизъм“. Вместо това се използва фразата „сектантски формации“.
"Извинете, за какви "сектантски формации "става дума? - иронизират критиците на закона отдясно. – Да не би„Свидетелите на Йехова“ да са отрязали главата на учителя Самуел Пати?"
Всъщност това определение може да се приложи към паството на всяка, дори най-спокойната и традиционна религия. Днес представители на различни църкви тревожно се замислят кои от тях френските власти ще определят като „гадина“. Католиците са най-притеснени - именно за тях се е отнасяла крилатата фраза на Волтер и именно войната с тях се счита едва ли не за национален спорт във Франция.
В генетичната памет на католиците са съхранени както кланетата на представителите на култа по време на Великата френска революция, така и ужасните репресии и погроми, сполетели църквата веднага след приемането през 1905 г. на закона за отделянето на църквата и държавата.
Не добавя ентусиазъм и фактът, че Социалистическата партия току-що инициира създаването на някаква своеобразна обществена милиция „Защитниците на светскостта“ /светския характер на държавата/.
Тези патрули трябва да имат правомощието да проверяват местата за култови обреди и поклонение, за да видят дали се спазват правата на човека. Християните се страхуват, че ако инициативата премине, тогава активистите ще защитават правата на човека не в джамиите или синагогите, а в катедралите и православните църкви.
Като цяло в законопроекта по същество няма борба срещу радикалния ислямизъм. Затова пък той минава като асфалтов валяк над мирните мюсюлмани, които, най-вероятно, осъждат тероризма точно така, както и нормалните представители на другите изповедания във Франция.
В продължение на няколко десетилетия във Франция се формираха специфични гета за мюсюлмански мигранти, в които всичко ярко наподобява обичаите на Северна Африка и Близкия изток.
Безалкохолни кафенета, където мъжете в „Аdidas“ са се разположили и седят дни наред, но няма нито една жена. Салони за красота сплътно затворени щори, където има много жени, но няма нито един мъж. Халал магазини. Подземни медресета. Малки момиченца, увити от главата до петите в бурки.
Да предположим, че тези практики нарушават принципа на секуларизма на френската държава и правата на жените и децата. Милиони хора обаче са свикнали да живеят по този начин. Между другото, не се знае точно колко.
Във Франция официално е забранено провеждането на анкети на тема принадлежност към определена религия. Ето защо, според различни оценки, броят на мюсюлманите, легални и нелегални, варира от шест до петнадесет милиона души. Това е от десет до 24 процента от общото население на страната.
Именно върху навиците и традициите на този огромен слой на обществото е насочен документът за дащита на принципите на републиката. Законопроектът забранява да се вземат предвид религиозните вярвания в дейността на държавните компании. На практика това означава, че няма да е възможно да се въведат отделни часове за плуване за жени и за мъже в обществените басейни.
Забранено е на лекарите - под заплаха от глоба и лишаване от свобода - да издават удостоверения за девственост. За много мюсюлмански семейства беше обичайно да правят такова удостоверение преди сватбата.
Всяко дете, живеещо във Франция, се задължава да посещава училище. Единствените изключения са свързани с медицински противопоказания. За проследяване на обучението на учениците се предполага, че на всяко дете ще се дава индивидуален номер.
Тази история се дължи на факта, че според оценките на властите около шестдесет хиляди мюсюлмански момичета не ходят на училище. Те се обучават у дома или в тайни религиозни училища. Вероятно по отношение на асимилацията това наистина не е много добре.
Има обаче един важен нюанс. Училището във Франция е задължително за децата от тригодишна възраст. Не е ли твърде жестоко да се номерират такива невръстни деца, като им се пречи да си останат вкъщи още поне една-две години?
Особено обиден е параграфът, насочен към борбата срещу принудителните бракове. Ако служител на кметството заподозре, че булката и младоженецът се женят по договорка на родителите, тогава той е длъжен да разпита всеки от тях поотделно по въпроса от колко време се срещат, дали се обичат и т.н. Ако резултатите не го удовлетворят, той може да откаже да регистрира брака.
Тези дребни и жестоки правила изглеждат като безсрамно нахълтване в личния и семейния живот на гражданите. И като се има предвид, че те са планирани да бъдат използвани изключително срещу мюсюлмани, се оказва тъпо издевателство, гавра с религиозното малцинство.
След това, какво общо имат ексремизмът и басейните? Къде са терористите - и къде девиците? Може би Макрон има предвид хуриите, които имамите обещават на шахидите /мъчениците: след смъртта им? Но те нямат ележка от доктора.
Френските власти са се вкарали в неприятен капан. Ако мерките, посочени в закона, се прилагат изключително срещу мюсюлманите, това наистина изглежда като потискане на религиозно малцинство и може да обиди и унизи милиони граждани на страната. Ако мерките се разширят върху цялото население, тогава този закон изобщо губи смисъла си. Защото кланетата по улиците все още се извършват от радикалните ислямисти.
Не е изненадващо, че законопроектът за републиканските принципи възмути всички. Той е критикуван отдясно, отляво и от центъра. Левичарите правилно посочват, че не терористите, а мирните мюсюлмани ще страдат от това.
Марин льо Пен е също толкова права, когато казва, че вместо всички тези глупости трябва просто да се забрани имиграцията и финансирането на джамии от чужбина. Кметът на Перпинян пък дипектно характеризира реториката на Макрон като „чиста шизофрения“.
Със Законопроекта за републиканските принципи се получи същия тюрюгювеч като със Закона за полицейската защита. На теория той трябваше да осигури безопасността на служителите по сигурността и на гражданите, които те защитават. Всъщност това доведе до безкрайни сблъсъци и касапници, при които гражданите и силите за сигурност се бият помежду си до последно.
Идеята, че гражданската конфронтация - между ляво и дясно, между мюсюлмани и католици, между обществеността и силите за сигурност - съвсем умишлено се подхранва от френските власти, неволно се прокрадва. В края на краищата духовният наставник на Макрон, „сивия кардинал“ на Франция Жак Атали преди петнадесет години в книгата си „Кратка история на бъдещето“ предупреди, че светът ще се наложи да премине през поредица от вълнения и граждански войни.
Огромното влияние на Атали върху европейската политика прави книгите му не толкова литература, колкото пътна карта. Както можете да видите, неговото протеже Макрон последователно изпълнява плановете на своя учител.
В университета бъдещият президент на Франция пише дипломна работа върху Николо Макиавели. Този философ отбелязва в „Князът“, че някои владетели „насърчават раздори в градовете под техен контрол, за да укрепят своето господство“.
Днес това се нарича „политика на контролиран хаос“. Макиавели обаче беше скептичен към този метод на управление. Може да работи, когато държавата е във възход, но ако икономиката се пръска по шевовете, тогава изкуствено създаденото разделение неизбежно ще доведе до катастрофа.
А още Макиавели вярваше, че най-страшното за суверена е „да си навлече омразата и презрението на своите поданици“. Ето с това Макрон наистина има проблеми. Новият законопроект само ги задълбочи.
Превод: ЕС