/Поглед.инфо/ “Илюзия е, че ще успокоим врага, ако превърнем нашите страни в пространства без история и без памет. За него всички ние сме кръстоносци и трябва да си платим или колективно да преминем в исляма. Европейците, прогресивни или либерали, искат хора без багаж, индивиди без земя, без граници, без култура, но за фундаменталистите ние сме определени от нашата религия и минало”.
Френският философ и есеист Паскал Брюкнер разсъждава за атентата в Берлин, разглеждайки го в перспективата на ислямистките атаки, последвали 11 септември 2001 г. Според него щедрата и лирична политика вече не бива да се абстрахира от реалните заплахи, които тегнат над нашите общества, както и от нарастващото безпокойство на общественото мнение.
- Какво мислите за атентата в Берлин?
- Повече от всякога, се намираме в трагизма на повторението. Онази нощ в Берлин бе поредната реплика на голямото земетресение на земята на цивилизацията, каквото беше 11 септември 2001 г. Рухването на Световния търговски център си остава встъпителната атака. Тя беше най-поразителната и най-смъртоносната, но оттогава ужасът се връща отново и отново като сезоните, на редовни интервали. Лондон, Мадрид, Париж няколко пъти, Брюксел, Орландо, Сан Бернардино, днес Берлин. Репликите следват една след друга, но за Германия това е бойното кръщение, мащабен атентат, който я поставя на първа линия.
От месеци насам тревожните сигнали се умножиха, нападенията с ножове, неуспешните атентати, без да забравяме онзи агент от германското разузнаване, тайно приел исляма, който работел за “Ислямска държава”, като в сценарий, достен за сериала Homeland. Най-лошото се случи и може да се повтори.
Тази касапница е и поражение на всички обяснения, с които ни проглушиха ушите за френските причини за тероризма. Казваха ни, че Франция е мишена заради “тоталния” лаицизъм, заради законите за 2004 и 2010 г. за фереджетата, заради случая с буркините. С други думи, ако сме били по-либерални, никога нямало да страдаме от такава враждебност. Разбира се, Германия участва скромно в коалицията в Ирак. Но тя няма нашето колониално минало в мюсюлманския свят. Тя е мултикултурно общество, там бурката не е забранена, дори и да се очертава закон в тази посока, и въпреки това джихадистите я удариха. Пропадна цялата жалка социология на извинението, която изпълва страниците на нашите вестници или на американската преса. Тя предполага рационалност на тероризма, която не съществува. Единствената причина за джихадизма е да унищожава всеки, който не е радикален мюсюлманин.
- Какво означава символът на коледния базар?
- Този атентат може да се свърже с нападението на коптската църква “Св. св. Петър и Павел” в Кайро на 11 декември. Трябва да се избиват неверниците, където и да са те. Очевидно първо в арабо-мюсюлманските страни, защото коптите, както всички християнски малцинства, трябва да изчезнат според ислямистите от тази територия или да приемат “правата вяра”. Но този прозелитизъм достигна Европа: във Франция имахме неуспешен атентат във Вилжюиф, предполагаемият стрелец си изстреля куршум в крака, като добър войник на свещената война. Но, уви, заколването на отец Амел през юли успя и предизвика огромно възмущение, включително и в мюсюлманския свят, със своята символна стойност.
За ислямизма коледните базари символизират един безбожен празник и трябва да се накажат онези, които се разхождат там. От доста време тези места се сочат като привилегировани мишени и най-известното от тях, в Страсбург, е защитено като крепост. Франция разработи политика на сигурност по този въпрос, тя има преднина пред своя голям източен съсед, който смяташе, че е предпазен заради доброжелателната си политика към бежанците. Във всички случаи, всички коледни литургии ще преминат под полицейска и военна защита. Нашата страна неусетно се ливанизира.
- Във Франция продължават полемиките за коледните ясли…
- Европа е дехристиянизирана, предопределението е в криза и посещаемостта на литургиите намалява от 60-те г. насам, но според радикалите ние все още сме твърде много християни. Тяхната мечта е да изчезнат базиликите, катедралите, манастирите, камбанариите, разпятията, за да прочистят Франция от всички тези знаци за безбожност. Те ни връщат, въпреки нас самите, към онези корени, които правим всичко възможно да задушим. Да си спомним, че през 2004 г. Жак Ширак отказа да включи юдео-християнските корени в Европейската конституция! Илюзия е, че ще успокоим врага, ако превърнем нашите страни в пространства без история и без памет. За него всички ние сме кръстоносци и трябва да си платим или колективно да преминем в исляма. Европейците, прогресивни или либерали, искат хора без багаж, индивиди без земя, без граници, без култура, но за фундаменталистите ние сме определени от нашата религия и минало
- Дори и “Ислямска държава” да отстъпва, атаките продължават…
- Джихадистите, били те от “Ислямска държава” или на друго подчинение, следват една обща стратегия. Те защитават навсякъде по света една духовна територия, тази на терора, дори и тази духовност да ни ужасява. Мосул или Ракка са само етапи в тяхното космополитно послание. Победен военно един ден, което далеч не е така, халифатът ще се разпространи на цялата планета. Разрушителният капацитет на войниците на “Ислямска държава” е непокътнат, тяхната жестокост може да се увеличи десеторно заради военните обрати през последната година. Във Франция много конкретно стои въпросът за “възвръщенците”, както нарича експертът Дейвид Томсън джихадистите и техните семейства (понякога многобройни). Те се биха срещу нас, някои подготвиха атентатите, които удариха Париж, носеха униформите на враговете ни. Трябва ли да ги приемем или да смятаме, че вече не принадлежат към националната общност?
- Убиецът в Берлин е използвал същия оперативен метод, както в Ница…
- Той използва камиона като оръжие за елиминиране. В списанието на “Ал Кайда” на Арабския полуостров”, Inspire, камионът, който се врязва в тълпата, се нарича “косачка”. Зловеща, но красноречива метафора. Трябва да се избият максимален брой хора за минимално време. Може да е с камион, микробус, кола… Видахме го в Тур преди две години, в Ница това лято. Всички достъпни места, тротоарите, панаирите, пазарите могат да бъдат засегнати.
Така че трябва да развием напълно параноично въображение, това е работа на тайните служби, които си сътрудничат със сценаристи, за да си представят най-лошото. Имайки предвид това, камионът има по-малко значение от неговия водач. Можем да се изненадаме от първото изявление на Елисейския дворец, където четяхме: “Един камион предизвика многобройни жертви”, така както останахме изумени от думите на философа Жан-Люк Нанси ден след атентата в Ница: “Трябва да вразумим и разглобим лудите камиони на нашия предполагаем прогрес, на фантазиите си за господство и на пазарната си затлъстялост”.
- Свикваме ли с най-лошото?
- Бичуваме способността си на амнезия и на привикване. В нея виждаме ужасна последица от егоизма и безчувствеността. Несъмнено с пълно право: наистина първият ни рефлекс, когато стане атентат, е да попитаме за броя на мъртвите. Ако са по-малко отколкото в Ница или на 13 ноември, сме почти облекчени и омаловажаваме събитието. Питам се дали този начин на реакция не е и форма на съпротивление. Целта на “Ислямска държава” е да ни порази и да ни раздели. Тя иска да предизвика реакции на крайна ярост. Но засега населението не полудява и не се поддава на страстното отмъщение. Каквито и да са техните жестокости, ислямистите никога няма да победят, това е нашето превъзходство над тях.
- Първоначално германската преса идентифицира терориста като бежанец…
- Трябва да се изчака разследването да изясни профила на убиеца. Но непрекъснатата информация вече предизвика дебат в Германия. Нашата съседка направи дръзкия залог да интегрира един милион бежанци, както интегрира 5 или 6 млн. източногерманци след обединението. Тя изглеждаше на път да успее. Дори и сред мигрантите да има само 0,01 процент терористи, тази незначителна част притежава власт да нанесе неограничена вреда и може да постави под въпрос валидността на политиката на прием на канцлера от лятото на 2015 година.
Имаше някои признаци на напрежение - сексуалните нападения над 500 жени в Новогодишната нощ в Кьолн, сбиванията в центровете за бежанци -, но също така атентати, предотвратени, след като бяха издадени от сирийци или иракчани.
Можем да се опасяваме, че последствията от политиката на г-жа Меркел се разгръщат днес. Истината е, че е невъзможно да се контролира толкова многобройна маса от хора, а канцлерът несъмнено подцени този риск. “Ислямска държава” наистина предупреди, че ще се възползва от тези масови движения, за да ни изпрати своите убийци. Това не говори за по-голямо отваряне на границите, а по-скоро за удвояване на вниманието. Не призна ли Франсоа Оланд със закъсняла прозорливост пред Жерар Даве и Фабрис Лом: “Не можем да продължаваме да приемаме повече мигранти, които пристигат безконтролно, в контекста на повече атентати”? Но, отново, говорим условно за профила на убиеца.
- Извън атентата в Берлин, не е ли правото на убежище основно право?
- Трябва да се намери крехко равновесие между нужното гостоприемство и предпазливостта спрямо терористите. Видяхме го за пореден път при падането на Източен Алепо. Сблъскват се две течения, това на Европа на човешките права, на Европа без граници, и другото на затварянето, на подозрителността, която представят като егоистична и недостойна. Положението е много по-трагично и сложно от този манихейски възглед. В световния хаос наивност не е позволена. Това, което един интелектуалец, един отделен гражданин, един духовник може да каже, един политически лидер не може да си позволи да каже в името на лиризма и емоционалната политика. Завършеците на годината са фатални за г-жа Меркел. Тези празници не се харесват на нашите врагове: честването на Рождество Христово, както и Новогодишната нощ, този миг на голяма радост, в който жените се разхождат свободно, са във фокуса на тяхното внимание. Всяко веселие ги съкрушава.
- От години вие сочите ислямистката заплаха. Схванаха ли я обществото и политиците?
- Непрекъснато се колебаем между страха и способността да забравяме, но, ако се придържаме към интелектуалния и политическия пейзаж, страната е разпокъсана. За крайната левица “Ислямска държава” не е заплаха, а анекдот, който ни разсейва от единствената борба, която си струва, тази между Едрия капитал и неговите лакей. За останалите партии това зависи от възгледа им за света. За мнозина Доналд Тръмп представлява по-голяма заплаха. Въпреки това ислямисткият тероризъм е редовен и постоянен убиец, който всекидневно предлага своя дял от убити и обезобразени. Картата с атаките и убийствата покрива цялата планета. Нито един континент не е пощаден. Интернационалът на камикадзетата е световна сила.
- Може ли Другият да бъде виновен?
- Съвременният расизъм се основава на принципа: злото може да идва само от нас, белите западни империалисти. Другият винаги се ползва с безброй извинения. От 30 г. насам, след маоизма, полпотизма, кастризма, Иранската революция, ние бавно разбираме, че варварството не е привилегия само на една култура, нашата, а може да засегне всички страни.
Съществува една нарцистична наслада в европейците да се смятат за източник на универсалното зло. Това е форма на обърната гордост. Да помислим за тази прочута фраза, упорито внущаваща чувство за вина, предъвквана от политолози или философи, според която “Ние създадохме “Ислямска държава”, ние създадохме “Ал Кайда”, ние създадохме Путин”. В действителност, ние не сме в състояние да създадем каквото и да било, нито терористичното движение, а още по-малко да диктуваме външната политика на Кремъл. Нашата мегаломания ни кара да вярваме, че все още сме във времето на кралица Виктория, господарите на света. Каква наивност! Това убеждение смесва нечиста съвест и суета.
- Ще повлият ли терористичните атентати на президентските избори във Франция през 2017 г.?
- Ако бях политик, кандидат на президентските избори, щях да се втурна в Берлин, за да уверя германците в моята подкрепа. Бих повтарял, че основният враг днес остава ислямският тоталитаризъм. Президентската кампания ще се разгърне около две оси. Първата е икономическо-практичната ос: обещанието да се намали безработицата, за свободната инициатива, за освобождаване на предприятията от административните и бюрократичните пречки. Еманюел Макрон и Франсоа Фийн са в една и съща ниша в тази област и с идентичен талант. Но към нея ще се прибави символичната ос. Кандидатът, който ще се отличи, трябва да изрази трагизма на Историята и екзистенциалното измерение на събитията. Този, който изрази желание да успокои културната несигурност на французите (Лоран Буве) и да отговори на тревогата, породена от отварянето на границите и глобализацията, ще спечели сърцето на народа. Именно заради това символично измерение бе избран Доналд Тръмп начело на най-богатата и свободна страна в света. Във Франция заслужаваме нещо по-добро.
Превод от френски: Галя Дачкова