/Поглед.инфо/ „Ако продължите да ни притискате в ъгъла, ще бъдем принудени да отговорим на това с целия арсенал, с който разполагаме”. Това е фразата, която беше отправена към най-висшия изпълнителен орган на ЕС и ако сте си помислили, че е от Кремъл, много сте се заблудили.
Думите принадлежат на Кшищоф Соболевски, генерален секретар на управляващата в Полша (отново се изненадахте, нали?) партия „Право и справедливост“.
Пан Соболевски не спря дотук, той обясни в същото интервю какво точно и как точно възнамерява да направи Варшава, така че в крайна сметка обещаните ѝ от Брюксел 35 милиарда евро (помощ за преодоляване на последствията от пандемията и свързаните с нея блокади) да попаднат в сметките на местната централна банка.
Списъкът със заплахи е разнообразен - първо, Варшава възнамерява да подготви съответен иск срещу Брюксел, второ, смята да използва правото си на вето при гласуване, когато се изисква одобрение на определени документи и инициативи, и трето, ако това не помогне , полските власти декларират готовността си да създадат съюз, който да позволи оставката както на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, така и на еврокомисарите. И това също е цитат.
Красотата на това е, че цялата сегашна реторика на целия ЕС е посветена на това да не възникне дори сянка на съмнение в абсолютното, практически стоманено единство на всички страни членки. Всички разногласия относно вътрешната политика бяха събрани набързо, завързани на възел и прибрани в килера. На вратата беше окачен катинар и на всички, които поне по някакъв начин се опитаха да попитат как стоят нещата като цяло в общността на 27-те, беше казано, че положението просто не може да бъде по-добро.
Милиони прегърнати (както в химна на ЕС по думите на Шилер), слети в една радост, затворени в братски кръг, заклели се да спазват всички обещания – и със свободна походка от бедрата, и с пластиката на пантера преди скок , те тръгнаха да работят за общото благо.
Така?
Но със сигурност не стана така.
За да разберете защо всъщност всичко започна толкова чудесно и красиво - за да няма конфликти, за да има пълна свобода и съответно процъфтяваща икономика и защо всичко може да завърши толкова скандално, трябва да направите много кратко пътуване във времето.
Върнете се 70 години назад.
Тогава, през юли 1952 г., влиза в сила Договорът за Европейската общност за въглища и стомана. Той е подписан от шест държави и тази дата се счита за датата на основаването на икономическата общност в Европа.
Избрани са въглищата и стоманата, защото тогава са били основната суровина за производството на оръжия. Обединявайки профилните видове промишленост, „европейската шесторка“ получава възможност да контролира тази област на промишлеността, като по този начин предотврати възможна нова милитаризация на някоя от страните.
Политическите решения на държавите във вътрешната политика, обществения живот, юрисдикцията, социалната сфера остават вътрешен прерогатив на лидерите на страните и правителствата на Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Никой не се е месил в тази сфера и няма да се меси.
Но минаха точно четиридесет години и европейската бюрокрация, която натрупа мазнини и напомпа мускули, реши, че такова обединено икономическо кралство не ѝ е достатъчно, особено няма къде да се обърне, така че в Маастрихт беше подписано ново споразумение . Именно той създаде същия Европейски съюз, който всички познаваме днес. И в този документ правомощията на Брюксел бяха разширени почти до безкрайност.
ЕС се превърна не само в икономически съюз, но и във валутен , има обща външна политика и политика на сигурност, има обща вътрешна политика, която засяга, наред с други неща, правосъдието. От привеждане под общ знаменател на процедурата на съдебното производство, както и на цялата законодателна рамка.
Тогавашните подписали, разбира се, намиращи се в състояние на еуфория, както защото успяха да унищожат Съветския съюз, така и защото под тежестта на техните интриги и обещания Югославия вече се пропукваше, кървеше, не можеха да си представят, че при всичките им добри намеренията са проправили пътя към днешната геополитическа криза.
Милиони, или по-скоро почти половин милиард, се прегърнаха толкова топло и толкова тясно, че същата Великобритания остана без дъх от такива прегръдки и в резултат на това избяга от това единство. Където ѝ видят очите! Скри се в къщата си на острова.
А за останалото съдбата отначало тихо и полугласно, а сега, когато има и суша, и пожари, и дефицит на енергия, и инфлация, и растящи цени, и предизвикана от човека геополитическа криза, започна да тропа по вратата много силно. И закрещя с нечовешки глас.
В най-неподходящия момент, когато се иска солидарност, и то не под формата на декларации, не под формата на думи, зад които стои само празнота, а под формата на дела, една страна – член на общността, директно в лицето на тази общност казва, че ще започне да стреля по целия този съюз на свобода и равенство от всички налични арсенали.
В онзи съвсем неподходящ момент, когато от високите трибуни уверяват , че задкулисието го крои Москва, защото "иска да постигне крах на европейското единство", се оказва, че съвсем не Русия удря по болното място, за да скъса слабото звено от веригата.
Случващото се, ако искате, е модерна версия на Левиатан на Хобс. Това, което е първоначално в резултат на обществен договор, привидно със здрави ценности и идеи, се превръща днес в заплаха.
Европейският съюз е преживял различни видове кризи в своята 70-годишна история. Но винаги е било единен. И винаги има алтернатива под ръка. Под формата на нашата страна.
По време на Петролното ембарго на арабските страни беше подпомогнат от Съветския съюз, който даде рамо (и тръбопровод), така че Европа да не мръзне и гладува.
Именно Руси до голяма степен помогна с влиянието си да се разреши кризата в Югославия.
Русия отново помагаше за преодоляването на икономическите кризи, които възникваха тук и там, защото евтините енергоносители винаги течаха по тръбите към Европа в количеството, необходимо за ЕС, и стриктно по график. Следователно Брюксел беше освободен от решаването на този проблем.
Русия също помагаше при справянето с тероризма, който заля ЕС (поради собствената му недалновидна и лицемерна политика в Сирия).
ЕС живееше зад широкия руски гръб.
И сега се оказа сам.
Сам пред всички мислими и немислими проблеми, задъхвайки се от жегата и сушата и в същото време облян в студена пот от страх в "очакването" на една тревожна зима.
Да видим как този разглезен и капризен Левиатан ще излезе от кризата този път. Желаем му попътен вятър и късмет. Европейците изглежда имат нужда и от двете.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com