/Поглед.инфо/ Отказът на Финландия от политиката на военен неутралитет би бил грешка, каза руският президент Владимир Путин по време на телефонен разговор с финландския си колега Саули Ниинистьо. От пресслужбата на Кремъл съобщиха, че в рамките на разговора, проведен по инициатива на Хелзинки, е проведена „откровена размяна на мнения“ във връзка с обявеното намерение на финландското ръководство да кандидатства за членство в НАТО.

„Владимир Путин подчерта, че изоставянето на традиционната политика на военен неутралитет би било грешка, тъй като няма заплахи за сигурността на Финландия. Подобна промяна във външната политика на страната може да има отрицателно въздействие върху руско-финландските отношения, които в продължение на много години са изградени в духа на добросъседство и партньорско сътрудничество и са били взаимноизгодни “, се казва в изявление на пресслужбата.

Лидерите на двете страни са обсъдили и ситуацията в Украйна. Както се отбелязва в прессъобщението, руският лидер е споделил своите оценки за състоянието на преговорния процес между Москва и Киев, който всъщност е спрян от украинската страна, която не проявява интерес към сериозен и конструктивен диалог.

По-рано заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко заяви, че влизането на Финландия и Швеция в НАТО няма да остане без политическа реакция от Москва. В същото време той подчерта, че ответните действия на руската страна ще бъдат внимателно преценени.

„Ясно е, че тази промяна не може да остане без политическа реакция, както и без много задълбочен анализ на последствията от новата конфигурация на силите, която може да се формира в резултат на следващото разширяване на Алианса... Ясно е, че решението няма бъде емоционално, а ще бъде предшествано от задълбочен и проверен анализ на всички фактори, които влияят на ситуацията със сигурността в този регион“, каза дипломатът.

Той допълни, че Русия няма враждебни намерения към Финландия и Швеция, но евентуалното им присъединяване към Северноатлантическия алианс "ще доведе до милитаризация на Севера".

В петък, 13 май, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Владимир Путин е обсъдил с постоянните членове на Съвета за сигурност потенциални заплахи за сигурността, които могат да възникнат, ако Финландия и Швеция се присъединят към НАТО.

Специално мнение

Припомняме, че Хелзинки и Стокхолм имаха неутрален статут след края на Втората световна война, който запазиха дори след разпадането на Варшавския договор, както и края на Студената война.

След началото на руската специална операция в Украйна обаче се засили дискусията относно възможността тези страни да се присъединят към НАТО. Така през последните месеци финландските власти редовно съобщаваха, че въпросът за кандидатстване за членство в НАТО ще бъде решен в близко бъдеще.

На 12 май министър-председателят Сана Марин и президентът Саули Ниинистьо заявиха, че Хелзинки трябва незабавно да кандидатства за присъединяване към НАТО. Желанието за присъединяване към Алианса беше потвърдено и в съседна Швеция.

Ръководството на блока многократно е подчертавало, че в контекста на засилващото се напрежение в отношенията с Русия, Северна Европа е изключително важна за НАТО от стратегическа гледна точка. Както отбеляза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през ноември 2021 г., „вратите към НАТО са отворени“ за Финландия и Швеция. В края на април той говори в подобен дух, като подчерта, че блокът ще приеме и двете страни в редиците си "с отворени обятия".

Мненията на настоящите членки на НАТО относно евентуалното влизане в блока на двете северни страни обаче бяха разделени. Така в началото на май хърватският президент Зоран Миланович обяви, че ще наложи вето на присъединяването на шведите и финландците към алианса. Миланович по-рано определи тази идея като опасен хазарт и заяви, че хърватският парламент няма да ратифицира влизането на нови държави в блока, докато не бъдат отчетени интересите на босненските хървати в Босна и Херцеговина.

Сега Турция разкритикува този ход. Президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган наскоро заяви, че Анкара не може да има положително отношение към влизането на тези страни в НАТО. Той подчерта, че изхожда от факта, че приемането на Гърция в блока е било погрешно поради нейното "поведение" в Алианса спрямо Турция и че подобна грешка не бива да се повтаря.

Според Ердоган негативната оценка на турската страна е свързана и с това, че Хелзинки и Стокхолм демонстрират "гостоприемно" отношение към терористи и ги канят в своя парламент.

По-късно шефът на турското външно министерство Мевлют Чавушоглу обясни, че става дума за Кюрдската работническа партия, която е призната за терористична организация в страната. Преди срещата на външните министри на страните-членки на Алианса Чавушоглу каза, че заради това народът на Турция се противопоставя на приемането на Финландия и Швеция в блока и иска от властите да блокират тази стъпка.

Скоро гръцкият външен министър Никос Дендиас каза, че Атина приветства влизането на тези северни страни в Алианса. Той добави, че Гърция има отлични отношения с тези държави, които също са членки на ЕС и имат какво да предложат на военния блок.

„Претендира за определена роля“

Експертите смятат, че сегашната позиция на финландските власти по отношение на присъединяването към НАТО е погрешна, преди всичко от геополитическа гледна точка, за което Владимир Путин информира Саули Ниинистьо.

„Финландия също е под известен натиск. И руският президент много добре разбира това, но казва, че ако се вземе такова решение, настоящите много добросъседски и взаимноизгодни отношения ще бъдат разрушени. На ежедневно ниво преминаването на границата ще стане по-трудно, много обстоятелства, които станаха част от живота на жителите на граничните райони, ще се променят драстично“, обясни политологът Александър Асафов.

Той припомни, че в края на миналата година Русия внесе своите предложения за гаранции за сигурност, които Западът и НАТО пренебрегнаха. Сега те предприемат точно противоположни стъпки, тъй като влизането на Хелзинки в Алианса предполага промени в така наречената верига за сигурност, казва анализаторът.

„Ако Финландия, като страна от НАТО, разположи оръжия, които заплашват Русия, тогава е съвсем очевидно, че Руската федерация ще отговори на това с паритетно разполагане на оръжия. Тъй като това решение очевидно не е родено в Хелзинки, президентът на Русия предлага да се помисли отново доколко изпълнението на подобни инструкции наистина съвпада с националните интереси на Финландия, тъй като извънблоковият статут е по-удобен за всякакъв вид сътрудничество, както се наблюдава от много години“, твърди Асафов.

От своя страна доцентът в Московския държавен университет, политологът Борис Межуев посочи, че приближаването на границите на НАТО към границите на Руската федерация в Северна Европа ще се отрази преди всичко на ситуацията в Арктика.

„Най-вероятно Москва ще преразгледа политиката си спрямо този регион и Северния морски път. Курсът ще се промени и в областта на енергетиката, износа на работна ръка, туризма и работните контакти“, казва анализаторът.

Той заявява, че поясът от неутрални държави около Русия всъщност престава да съществува.

„Съмнително е Финландия наистина да се страхува от инвазия на Русия. Най-вероятно става дума за разбирането, че в НАТО се формира вътрешен блок на колективния Запад, всеки от членовете на който претендира за определена роля, иска да декларира своите приоритети. Има страх да не останеш извън тази „голяма игра“. Отказът от неутрален статут може да се разглежда като проява на най-голяма лоялност “, обясни Межуев.

Според него неутралитетът на Финландия е определена цена за факта, че „СССР я пощади“, въпреки факта, че страната се е борила на страната на нацистка Германия през по-голямата част от Втората световна война.

„След това те получиха статут на неутрална и в същото време относително приятелска държава за Москва. Опитът да се промени тази посока е тяхна огромна историческа грешка. Двустранните отношения след тази стъпка вече няма да са толкова приятелски“, смята експертът.

Превод: В. Сергеев