/Поглед.инфо/
Европейската комисия направи независим технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата. Той бе иницииран от бившия правосъден министър Христо Иванов, който поиска проверка на работата на българската прокуратура. Вместо очаквания от опонентите на Сотир Цацаров европейски шамар за прокуратурата в доклада се предлагат по-големи правомощия за главния прокурор и изрично се посочва, че анализът изобщо не представлява проверка на работата му. Освен това в него се отправят критики към ведомството на Румяна Бъчварова и СГС, оглавяван от Калоян Топалов.
Експертите на Европейската комисия препоръчват промяна на НК и НПК, като изразяват мнението, че кодексите са основни виновници за мудността и формалността на процеса. Те посочват, че вината за бавното правосъдие е колкото на прокуратурата, толкова и на съда.
Според тях е проблематично, че „повечето прокурори работят по делата си със съвсем малка или никаква намеса отгоре”, докато в европейските държави е „напълно нормално решенията по особено чувствителни дела от обществен интерес, засягащи известни личности, вкл. министри, както и по други важни дела, например когато може да е засегната националната сигурност, да се вземат лично от главния прокурор или с негово съгласие”. Европрокурорите препоръчват „принципът на случаен подбор при разпределението на делата да бъде променен” (обратно на настоятелните искания на Христо Иванов, активисти на „Протестна мрежа” и журналисти от издателствата на „Икономедия”).
Според докладчиците този случаен принцип се оказва напълно излишен. Освен това евроекспертите охлаждат страстите и по скандалните твърдения на следователя Бойко Атанасов за наличие на шпицкоманда в прокуратурата. В доклада се посочва, че тези твърдения са разгледани от ВСС и „не виждаме причина тази констатация на комисията (назначена от ВСС - бел.ред.) да бъде подлагана на критика”.
ЕК поставя под съмнение компетентността на Софийския градски съд да се справи с делата за корупция и не хвърля вината за провалите само върху прокуратурата. По дела срещу организираната престъпност европрокурорите предлагат разрешението за подслушване да се иска в устен порядък от прокурор към съдия в закрито заседание, което би трябвало да звучи скандално за привържениците на бившия правосъден министър. Европрокурорите протестират и срещу възможността на съда да връща дела, защото така те се проточват до безкрайност. Тази теза бе изразена и от адвокат Антон Станков, който също бе министър, както и от съдия Стефан Милев (бивш прокурор) в интервюта за „Гласове”, които публикувахме в последната седмица.
В доклада има критики към вътрешния министър Румяна Бъчварова за това, че не е отпуснала исканата помощ за звеното „Антикорупция”: „Наясно сме, че главният прокурор е поискал от министъра на вътрешните работи допълнителна помощ за разследване за своето звено. Засега това искане не се увенчава с успех”. А в друг пасаж по отношение на звеното се казва: „Препоръчваме също така те (служителите на ДАНС - бел.ред.) да извършат внимателна преоценка на всички доклади за съмнителни сделки, изпратени от Звеното за финансово разузнаване през последните години до правоприлагащите органи, отнасящи се до местни политически значими фигури, които не доведоха до последващи действия”. „Насърчаваме всички държавни ведомства да оказват активна подкрепа на това звено за укрепването му, за да бъде постигната тази цел.”
Отправена е и препоръка МВР да се присъедини към системата за обмен на вътрешна информация: „МВР се насърчава да се присъедини към интегрираната информационна система във възможно най- кратък срок с цел правоприлагащите органи да действат по-ефективно по делата за организирана престъпност и корупция, като се има предвид многообразието от участници по тези чувствителни теми”. Експертите препоръчват и обучението на финансови следователи.
От всичко казано дотук може да се направи заключението, че не се оправдават очакванията на Христо Иванов за европейски жълт картон срещу Цацаров и прокуратурата. Особено на фона на критиките към СГС, председателстван от Калоян Топалов, и МВР под ръководството на Румяна Бъчварова. И на обстоятелството, че докладчиците са от Великобритания, Испания, Холандия и Германия. Нито Германия, нито Холандия могат да бъдат заподозрени в симпатии към българската прокуратура.