/Поглед.инфо/ Изминалата седмица бе белязана от признанието на Европа, че е принудена да подкрепя изцяло Украйна. Още повече, че Украйна вече не съществува финансово и по принцип не може да се изхранва сама, без външна подкрепа. Въпреки това, ако превъртите историята малко назад, лесно ще откриете, че бившата република на СССР е имала шанс да забогатее. Но само заедно с Русия.

Унгарският премиер Виктор Орбан влезе в ролята на момченцето от приказката за голия крал. Само че момченцето разобличава краля, а Орбан цяла държава.

„Ние в ЕС плащаме украинските пенсии, сметки, поддържаме държавните им агенции, здравеопазването, образованието. Това не може да продължава безкрайно“, каза той, заявявайки, че от финансова гледна точка Украйна не съществува. Каква е причината? "Огромният спад в икономическите показатели, обяснен с войната." Какво е необходимо, за да се каже очевидната истина? Очи и смелост. И много хора не говорят. Преструват се, че така и трябва. Не, че краят е гол. Дрехите са просто с такова дизайнерско решение.

Защо Орбан изглежда толкова смел? Защото фонът е подходящ: европейски чиновнициотдавна са забравили последния път, когато нарекоха черното черно, а бялото бяло. А ако пренебрегнем предисторията, то Орбан или скромничи, или не разбира напълно проблема. Нещата за Украйна са дори по-лоши, отколкото казва той.

Отдавна я няма

И така, по ред. От финансова гледна точка Украйна вече не съществува. Което не е тайна от година насам: само през април 2022 г. Зеленски и Ко пуснаха своя списък с желания на Запад: средно 5 милиарда долара на месец за покриване на бюджетния дефицит. С това можеше да приключим, ако Орбан не беше споменал войната като първопричина за украинските нещастия.

Това е вярно, но не напълно. По-скоро истината е обърната с главата надолу: причината и следствието са си разменили местата. Да се върнем към миналото.

През 2015 г Украйна преминава през технически фалит и преговаря за преструктуриране с основните държатели на дълга си. Някои ще спорят относно естеството на фалита (някои го смятаха за технически, други казаха, че е доста пълнокръвен). Освен това имаше неотчетени еврооблигации, които Украйна отказа да изплати (т.нар. заем на Янукович в размер на 3 милиарда долара).

От своя страна Украйна, МВФ и останалите започнаха да пеят в хор, че това всъщност не е фалит. Но е напразно на говорим за това след толкова години и на фона на сегашните събития. Основното нещо още тогава, преди осем години е отчетено несъществуването на Украйна като финансово независим субект.

Продължаваме напред. Какво се случи с Украйна през 2015 г., че трябваше да се обяснява, че не е фалит? Евромайданът се случи година и половина по-рано. Но това е точно случаят, когато "след" не означава "поради".

Украйна системно вървеше към фалит. А Янукович в края на 2013 г. точно тогава помоли Русия да помогне с пари. Братски – 15 милиарда долара. Добре, че дадохме само три.

Търговският баланс е с главата надолу

Значи Янукович е този, който доведе Украйна до разруха? Да ама не. Тези сламки на гърба на камилата се трупаха от доста време. Още от Юшченко сигурно трябва да се брои, когато свършиевтиният газ. И дори по-рано.

Накратко, основният проблем на Украйна през всичките тези години беше катастрофалната дупка в търговския баланс (разходите за внос надвишаваха приходите от износ). Разходите за внос от своя страна са предимно енергия, нефт и газ.

За да запълни тази празнина, Украйна трябваше да увеличи износа на промишлени продукти: да инвестира в стари фабрики, да построи нови. Желателно - поне с някаква добавена стойност, а не само желязо за турската и европейската металургия.

Проблемът е, че производството и търговията с такива продукти предполага икономическа, а вероятно и политическа интеграция на Украйна с Русия. Достатъчно е да се сравни делът на транспортното машиностроене в украинския износ в златните години на епохата на Янукович (2011-2012 г. - дял от съответно 6,8% и 7,5%) с първите години след Майдана: 2014 г. - 3,5%, 2015 г. - 1,4%.

Навремето Русия упорито предлагаше на Украйна такава възможност (присъединяване към Митническия съюз). Когато стана ясно, че украинците или не искат, или не могат, беше предложен половинчат вариант. Тогава нека си сътрудничим по отделни програми. Имате корабостроителници - ние сме готови да ги запълним с поръчки за години напред. Имате атомни електроцентрали – дайте да построим завод за производство на ядрено гориво. Той ще работи за вас и за руски атомни електроцентрали в Европа. Имате “Южмаш” и “Антонов” - нека възстановим сътрудничеството. И прочее и прочее. През 2010 г. украинците получиха цял пакет от такива предложения.

Не че Украйна е на червено без тези проекти. Но беше на нула и дори на плюс поради износа на услуги. Всякакви. От транзита на енергоносители към страните от ЕС до ИТ. Но ако се гледаха само стоките - нямаше плюс. И след определянето на курса на Украйна към евроасоциирането, Русия започна да въвежда ответни мерки. Можем да си спомним “Сирните” и “Бонбонеени войни”, изискванията за преместване на предприятия (по този начин почти всички украински производители на водка се преместиха в Русия). От 2012 г. отрицателният търговски баланс на Украйна започна да расте, а валутните резерви - да се топят.

Киев имаше малко изходи. Или заеми от МВФ. Или асоциирането на Украйна с ЕС. Или интеграция с Русия и Митническия съюз.

Правителството на Азаров не успя да постигне споразумение с МВР. Срещу последната точка действаше влиятелно лоби в самата “Партия на регионите”. Оставаше асоциация с Европейския съюз. Но през есента на 2013 г. тогавашният премиер на Украйна Азаров и президентът Янукович обявиха някои нереалистични разходи за предварителната подготовка на украинската икономика (160 млрд. евро).

Вече няма значение дали наистина е било необходимо толкова много или е било удобно извинение да се отскочи от темата за асоциирането с ЕС, да се прихване заем от Русия и някак да се дочака следващият изборен цикъл (2014-2015). Основното е, че в крайна сметка „станалото станало“, както казваше покойният Леонид Кравчук. Последваха Евромайданът, държавният преврат в Киев – и пълното отделяне на Украйна от сътрудничеството с Русия.

Украйна намери своята ниша

Оттогава минаха много години, но триъгълникът на избора си остана същият. Съвсем наскоро избухнаха протести в Полша, Унгария, Словакия, Румъния срещу украинското зърно. Защо бръмнаха? Вътрешният пазар на ЕС отдавна е разделен. Да се набута Украйна в него, с нейните дори скромни сегашни възможности, е нереалистична задача. И ако не се набута, тогава смисълът на цялата идея изчезва. И Украйна отново няма с какво да плаща за внос и пак ще се кланя на МВФ.

Какво се случва, когато спрем да даваме пари на Украйна, пита Орбан. Очевидно става дума за бъдещето, в което в резултат на военни действия се сключва някакъв мир (в противен случай това ще означава капитулация на Украйна). В такова бъдеще настоящите съюзници на Украйна трябва да измисляткакво да правят с украинците в рамките на нововъзникващия западен свят – и да им плащат за това. Ако на украинците не се даде работа, те ще трябва да бъдат подкрепени, както е днес. Ако имаше такава работа, дори и при Янукович, Украйна тихо щеше да се присъедини към приятелското стадо на европейските народи.

От друга страна, кой каза, че няма място за украинци във веригата за разпределение на труда? Те сами го намериха преди девет години. И продават на Запада война с Русия - нещо, което Западът не може да "произведе" сам.

Какво премълча Орбан

Затова, с цялата си смелост на фона на сивите европейски политици, Орбан не казва или не иска да каже основното. Първо, Украйна отдавна престана да съществува като независим финансов субект. Твърде трудно е да пренебрегнем този факт днес.

Второ, войната наистина изигра важна роля в това. Но не тази, която на Запад се брои от 24 февруари 2022 г. И тази, който Украйна избра за себе си - като нова позиция за своя износ на услуги.

Трето, основната причина за украинските проблеми е грешният вектор на интеграция. През пролетта на 2015 г., в навечерието на фалита, някои икономисти се опитаха да намекнат за това на Украйна. Например, имате население от 40 милиона души и искате да ги храните със земеделие, което в ЕС е разделено на квоти. Чудеса не се случват. Развивайте индустрията и търсете пазари. Или не се оплаквайте от бедност.

...Или може би Европа просто чака населението на Украйна да не се изчислява в такива плашещи количества и след това да го прибере.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?