/Поглед.инфо/ Когато водачът на Арменската апостолическа църква Католикос Гарегин II, коментирайки блокирането на Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения от „азербайджански еколози“, призова международната общност и братските църкви да се намесят в конфликта и подчерта, че „ Само думи на осъждане няма да бъдат достатъчни, за да обуздаят експанзионистичните амбиции на Азербайджан и да спрат неговата враждебност“, възникна въпросът кой и как ще отговори на това искане.
На пръв поглед изявлението на католикоса е адресирано до Светия престол. По време на втората война в Карабах през септември 2020 г., чието начало завари Гарегин II във Ватикана, имаше призиви от папа Франциск, Държавния секретариат на Светия престол и европейската католическа общност за спиране на военните действия и започване на мирни преговори. Освен това, месец след подписването на споразумението за прекратяване на огъня от 9 ноември от азербайджанския президент Илхам Алиев, арменския премиер Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин, архиепископ Хосе Авелино Бетанкур, апостолически нунций в Армения и Грузия, посети Ереван. След пътуването, в интервю за католическия портал “Ачи Стампа”, той нарече споразумението само началото на мирен процес, който е „труден и нестабилен поради всичко, което остава нерешено“. Нунцият изрази увереност, че Минската група на ОССЕ, състояща се от представители на САЩ, Франция и Русия, е трябвало да играе водеща роля в уреждането. Тогава обаче Баку се отрече от ролята на Минската група на ОССЕ.
Тогава Ватикана поне публично изрази политическото си решение. Сега дейността му не се вижда външно. „Разтревожен съм от ситуацията в Лачинския коридор в Южен Кавказ“, каза наскоро папа Франциск. “По-специално съм загрижен за тежките хуманитарни условия на живот на населението, които могат да се влошат още повече през зимния сезон. Призовавам всички участници да се ангажират с намирането на мирни решения в полза на хората”, допълни той. Какви решения трябва да се намерят не е ясно. Поради това има повишен интерес към влизането в играта на тези църковни организации, които преди това не проявяваха особено внимание към ситуацията в Закавказието.
Онзи ден призив към върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отправи генералният секретар на Световния съвет на църквите (ССЦ) Джон Саука и генерален секретар на Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) Йорген Сков Соренс. Интригуващ е техният призив към Борел „да направи всичко възможно, за да постигне удължаване на мандата на съществуващата наблюдателна мисия на ЕС на арменско-азербайджанската граница, за да включи Лачинския коридор, за да осигури независимо гражданско наблюдение на ситуацията по коридора. ”
По този начин ССЦ и КЕЦ добавиха "религиозни аргументи" към онези, които се застъпват за разширяване на участието на Брюксел в Закавказието и изтеглянето на руските миротворци от зоната на конфликта в Нагорни Карабах на фона на опитите на Ереван и Баку да подпишат граничен мирен договор. Пашинян беше първият, който повдигна въпроса за продължителността на престоя на руските миротворци в Нагорни Карабах по някаква причина. Но дори в Азербайджан тогава, изглежда, вярваха, че намесата на Европейския съюз няма да влоши ситуацията в региона и страните могат да стигнат до подписване на мирен договор с посредничеството на Запада, а не на Москва. В този случай инициативата на Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви, отправена към Борел, би трябвало по някакъв начин да бъде компенсирана от арменските и азербайджанските религиозни лидери. Това все още не се случва. Ечмиадзин заяви факта на отговора на думите на Католикоса на ССЦ и КЕЦ , но истинското му действие днес беше организирането на форума „Религиите – гаранция за мирното съжителство на нациите“ съвместно с посолството на Иран в Армения. А председателят на Службата на кавказките мюсюлмани шейх ул-ислам Аллахшукюр Пашазаде предпочете да разкаже на Ватикана своята визия за ситуацията с Лачинския коридор, като изпрати писмо до папа Франциск.
Така че въпросът кой точно е "подтикнал" ръководството на Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви да се обърнат към Брюксел остава открит. Що се отнася до самия Нагорни Карабах, лидерът на Арцахската епархия на Арменската апостолическа църква епископ Вртанес Абраамян заявява: „Ние сме пълни с надежда, че руските мироопазващи сили ще продължат да изпълняват свещената си мисия на високо ниво и да възстановят жизненоважната и безопасна експлоатация на единствения път, свързващ Арцах с Армения” . Доста ясна позиция. Да видим кой друг от регионалните религиозни лидери ще я подкрепи, ако, разбира се, иска да говори принципно по тази тема.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com