/Поглед.инфо/ Обединена Европа все повече се подготвя за големи реформи, резултатът от които трябва да бъде нейното разширяване и ново ниво на интеграция, всъщност превръщайки се в унитарна държава. И въпреки че едното противоречи на другото, европейските елити явно са решили да ускорят процеса - надявайки се да укрепят единството и да придобият нови земи. Какво ни засяга Русия? Най-директното е, че Европа все по-открито претендира за прекрояване на границите с Руския свят.

Показателно в този смисъл беше вчерашното изказване на германския канцлер Олаф Шолц в Пражкия университет, в което той пряко обвърза нуждата от реформа на ЕС (с отхвърлянето на правото на вето на страните-членки) с плановете за разширяване към изток.

През последните няколко месеца както ръководството на ЕС, така и лидерите на „тримата големи“ (Германия, Франция и Италия) открито говорят за необходимостта да започнат да се отдалечават от принципа на единодушието при вземането на решения в Европейския съюз. Сега остава по-специално по отношение на външната политика, отбраната и данъчните въпроси. Говорим за нова стъпка по пътя на евроинтеграцията и постепенна загуба на независимост от националните държави. Европейските интегратори отдавна говорят за неизбежността на това, но винаги нещо се намесва: или световната финансова криза, или кризата с мигрантите. Да не говорим, че не само много европейци са против, но и правителствата (тоест националните елити) на редица страни от ЕС.

И страните от Северна и Източна Европа не искат да загубят правото си на вето – Дания и Полша, Ирландия и Унгария имат различни мотиви, но общ скептицизъм. Онези, които смятат запазването на своята идентичност за твърде важно (като унгарците) и тези, които се страхуват от диктата на много бедни и просто чужди източни „роднини“, също не са готови да се разделят със суверенитета. В тези условия Берлин и Париж бяха принудени постоянно да отлагат въпроса за реформата на ЕС, но тази година на фона на конфликта с Русия в Украйна решиха да форсират нещата.

Още през пролетта Еманюел Макрон заговори за реформата, която трябва да започне тази година и въпреки че 13 страни от ЕС (тоест половината от съюза) веднага реагираха негативно на плановете да бъдат лишени от правото им на вето, стана ясно, че " процесът е започнал." Европейският парламент се обяви в подкрепа на отхвърлянето на принципа на единодушието (това решение има консултативен характер, но все пак), лидерите на ЕС и лидерите на Германия и Италия започнаха постоянно да говорят за същото. В същото време започнаха призиви за ускоряване на разширяването на Европейския съюз чрез приемането на нови членове - и не само тези, на които това вече беше обещано, но и такива, които преди това беше практически невъзможно да бъдат приети. Упоритите призиви за ускоряване на включването на Украйна в ЕС - за да се спре "руската агресия" - доведоха до там , че в началото на май Еманюел Макрон предложи да се формира европейска политическа общност, именно за да се включи в определено общо пространство онези европейски държави, които не очакват бърза интеграция в ЕС. На всички беше ясно, че става въпрос преди всичко за Украйна и Макрон не скри особено това:„Всички знаем много добре, че процесът на разрешаване на Украйна да се присъедини към ЕС ще отнеме няколко години, всъщност може би няколко десетилетия.”

Тоест, това беше опит да се формализира по някакъв начин геополитическата принадлежност на Украйна към Европа и Запада - в момент, когато Западът вече беше направил залог, че ще запази Украйна в своята сфера на влияние, че ще победи Русия на украинско бойно поле.

Въпреки че тогава идеята на Макрон беше подкрепена от Берлин, през юни Украйна получи статут на кандидат за ЕС – жест, който обаче имаше чисто пропагандна стойност. Реалното приемане на Украйна в ЕС в далечно бъдеще - дори и да запази държавността си - ще продължи да изглежда невъзможно, включително и поради несъгласието на редица европейски страни. Но това е само ако ги попитат за мнението им. Ами ако ли не?

Берлин иска да доведе нещата именно до това - както показа речта на Шолц в Прага. Той не само каза, че "принципът на единодушието работи само когато натискът е слаб, но вече не работи в променящите се времена". Той за първи път твърдо обвърза въпросите за разширяването на ЕС и отхвърлянето на ветото.

Повтаряйки вербално идеята на Макрон за европейска политическа общност, канцлерът каза, че „подобно асоцииране не е алтернатива на предстоящото разширяване на ЕС“:"Страните от Западните Балкани, Украйна, Република Молдова и в бъдеще Грузия трябва да станат част от ЕС. Това разширяване е в интерес на Европейския съюз."

Но точно правото на вето го възпрепятства - следователно то трябва да бъде изоставено:„Там, където днес се изисква единодушие, рискът отделна страна да използва правото си на вето и да попречи на всички останали да продължат напред се увеличава с всяка нова държава-членка. Ето защо предлагам постепенен преход към гласуване с мнозинство по въпроси на общата външна политика и други области като данъчната политика.”

Да, все още не говорим за изоставяне на принципа на единодушие при приемането на нови членове, но е ясно, че всичко върви към това. И не в краткосрочен план - според плановете на Берлин това ще отнеме години - но посоката е ясна. Шолц изрази същността му повече от конкретно:„В тези дни отново възниква въпросът къде ще бъде начертана разделителната линия между свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация оттук нататък.”

И това пряко засяга Русия. Защото тук не говорим за бъдещето на Европа, нито за формата на нейното държавно устройство (преход към федерално или дори унитарно). А не за степента на нейната самостоятелност, тоест за възможността за колапс на обединения Запад в Европа и англосаксонския блок (на практика неизбежен при успешното ускоряване на европейската интеграция под германско-френско ръководство). И дори не за опит от европейска страна да спусне нова "желязна завеса" пред Русия.

При цялата важност на тези процеси за нас, става дума за много по-сериозни неща – опит на Европа да прекрои историческите граници между себе си и Руския свят. Имаме работа с открити претенции към нашето историческо пространство, предизвикателство към нашия народ, нашата държава и нашата цивилизация. И отговорът на такова предизвикателство е само един - възстановяването на нашето единство. И врагът трябва много да съжалява за взетото решение, тоест да няма единен Европейски съюз в бъдеще.

Ако по-рано не можехме да бъдем против европейската интеграция - все пак това е вътрешна работа на европейците и разделянето на обединения Запад е в наш интерес, то сега това пряко ни засяга. Съсед, претендиращ за вашите земи, престава да бъде просто съсед, той се превръща във враг, чието отслабване и разделяне става единственият възможен вариант за вас. И тук няма значение, че в самия процес на европейска интеграция са заложени (и то не от нас) бомби със закъснител, важното е, че сега неуспехът му става принципен за нас. И ние ще работим върху това.

Европа направи своя избор на политика на експанзия към Русия и след време без съмнение отново ще съжалява. Но тя ще трябва да обвинява за това само себе си и своите англосаксонски старши другари.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com