/Поглед.инфо/ Посещението на генералния секретар на ООН и президента на Турция в Лвов остави нееднозначно впечатление. От една страна Антонио Гутереш поиска от Русия невъзможното – „демилитаризация на територията около Запорожката АЕЦ“. От друга страна обаче ролята на генералния секретар на ООН в настоящите събития е меко казано доста изгодна за Русия.
На 17 и 18 август в Лвов се проведе забележителна тристранна среща на високо равнище. Първо генералният секретар на ООН Антонио Гутереш долетя до града, а след това пристигна и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Там те се срещнаха с украинския президент Зеленски - първо поотделно, а след това седнаха трима за 40 минути. Според официални изявления страните са обсъдили цял набор от въпроси - от мирните преговори между Москва и Киев и завършвайки със ситуацията с АЕЦ Запорожие.
Очевидно турският президент в Лвов е бил загрижен преди всичко за решаването на собствените си проблеми. А именно: засилване на икономическото присъствие в Украйна, защита на „зърнената сделка“ (която драстично вдигна авторитета на Турция и лично на Ердоган), както и налагане като посредник в евентуални мирни преговори между Русия и Украйна. Това, което е изключително важно за турския президент на фона на икономическите проблеми и тежките парламентарни избори през 2023 г. е, че подобно посредничество би повишило авторитета му в очите на турското население.
„Преди месец, както знаете, ние – ООН, Украйна, Русия и Турция – демонстрирахме исторически пример за съвместна работа. Не само Украйна, но и целият свят започна да усеща положителните последици от Истанбулското споразумение, което направи възможен безопасният износ на зърно за световните пазари през Черно море”, каза Ердоган. “Като част от днешната среща обсъдихме как днес е възможно да се увеличи ефектът от съществуващия механизъм. Разгледахме възможността да превърнем положителната атмосфера на Истанбулските споразумения в устойчив мир”, допълни той.
Турските медии подкрепиха инициативата - Анкара пише, че уж самата Москва е помолила Ердоган да организира срещата. Като че ли президентът на Турция вече е едва ли не официален посредник. Реално официално потвърждение за това не е получено от Москва. Първо, защото Зеленски не решава въпросите на войната и мира. И най-важното, украинският лидер съзнателно отказва подобни преговори, поставяйки им неприемливи условия.
"За да започнат мирни преговори, Русия трябва първо да напусне окупираните територии", каза украинският президент. „Всеки териториален компромис с Кремъл е война, отложена за бъдещето“, казва Олексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Що се отнася до Гутереш, той - като ръководител на ООН - трябваше да засили позицията на Ердоган в преговорите. Донякъде да освети с присъствието си предложенията на турския президент.
„Веднага след руската инвазия в Украйна дадох да се разбере, че глобалната хранителна криза няма да бъде преодоляна без съответен глобален достъп до украинска храна, както и руска храна и торове“, каза Гутериш. И добави, че към момента повече от 560 хиляди тона зърно и други хранителни продукти, произведени от украински фермери, са изпратени на пазарите по света. Вярно, забрави да спомене, че лъвският дял от корабите за насипни товари не отиде в гладуващите страни на Африка, а в доста добре нахранена Европа.
Важно е обаче, че по този начин Гутереш потвърди пряката отговорност на ООН (и неговата собствена) за спазването на „зърнената сделка“. В крайна сметка тази сделка включва и задължения за премахване на ограниченията върху износа на руско зърно и торове.
Изглежда, че това е максимумът, на който ООН е способна сега. Експерти и политици отбелязват неспособността на организацията не само да решава глобалните проблеми на войната и мира, но дори да формулира честна и принципна позиция по привидно очевидни точки.
Така, например, можете да се отнасяте както искате към руската специална операция в Украйна, но по въпроса за обстрела от украински войски на атомната електроцентрала в Запорожие, ООН (официално ангажирана с поддържането на мира в целия свят) трябва да има недвусмислено мнение позиция: „Киев е длъжен незабавно да спре обстрела на тази територия“. Вместо това Гутереш се опитва да мине между капките, поставяйки бюрократичните проблеми пред необходимостта да се спре украинският ядрен тероризъм.
И така, на среща със Зеленски Гутереш уж обсъди посещението на мисията на МААЕ на станцията. „Разбрахме се с генералния секретар за условията на възможна мисия на МААЕ в Запорожката АЕЦ, която ще отиде там законно през територията, свободна от окупаторите“, каза Зеленски.
Но ако се вгледате внимателно в картата, можете да разберете, че териториите около Запорожката атомна електроцентрала отдавна са освободени от украинците. Там стоят руски войски, през чиито позиции не трябва да минават инспекторите на МААЕ.
Това означава, че мисията на МААЕ може да има три сценария. Първият е, Русия напуска станцията и прилежащите територии. „Военното оборудване и персонал трябва да бъдат изтеглени от фабриката. Следва да се избягва по-нататъшното разполагане на сили или оборудване на място. Районът трябва да бъде демилитаризиран“, каза Гутереш. Но руското външно министерство вече заяви, че не се планира "демилитаризация".
Второто е, че служители на МААЕ ще отидат до атомната електроцентрала от украинска територия с лодка през Днепър. Но тогава те пак ще се озоват в станцията, която се контролира от руски оператори и руски военни.
И накрая, третият сценарий е, че визитата (която не може нито да се осъществи през „украинска територия“, нито да се изостави без упреци, че на ООН не им пука за ядрената заплаха) ще бъдеосуетена. След поредния украински обстрел мисията ще каже, че Русия не е в състояние да гарантира безопасността на персонала на МААЕ, така че със съжаление констатират невъзможността да посетят централата.
Също така се очакваше Гутереш остро да осъди удара на ВСУ по затвора в Еленовка, където са държани украински военнопленници. И генералният секретар уж обяви започването на мисия за разследване на терористичната атака - тя ще бъде ръководена от бразилския генерал Карлос дос Сантос Круз. „Екипът трябва да може да събира и анализира необходимата информация. Преди всичко това означава безопасен, сигурен и безпрепятствен достъп до хора, места и доказателства без никаква намеса от която и да е страна“, обясни Гутереш.
Единственият проблем е, че украинският терористичен акт беше на 29 юли, тоест преди 20 дни. И тъй като началната дата на мисията не е определена (да не говорим за маршрута, по който тя ще стигне до Еленовка), докато започне самото разследване, много материални доказателства или ще изчезнат, или ще бъдат запазени от руските следователи и признати от ООН като „ненадеждни“. Което ще позволи на генерал Дос Сантос да издаде окончателен доклад с формулировка от поредицата „някой стреля по някого“.
И накрая, Гутереш трябваше да има твърда и недвусмислена позиция по отношение на обстрела на украинските въоръжени сили на Донецк и други територии с противопехотни мини “Венчелистчета”. Но Гутереш не го изрази, като по този начин даде мълчаливо съгласие за продължаване на военните престъпления от украинския режим. „Опитите на западните хора да дойдат с умиротворителни мисии в Украйна водят до терористични атаки, обстрели, жертви и разрушения. А в Лвов, където се скитаха генералният секретар на ООН Гутереш и Зеленски, нямаше обстрел. Там се обсъждаха „мирни инициативи“, възмущава се посланикът на ЛНР в Русия Родион Мирошник.
Всъщност той нищо не е направил или казал. Но, от друга страна, няма нужда да се изисква от ООН това, което сега не може да направи - вместо това експертите предлагат да се използва платформата на организацията и лично на г-н Гутереш в руски интереси. Това, което Москва вече прави.
Да, Гутереш допринесе за износа на украинско зърно от Одеса - и това е добре, защото паралелно с износа на украинска пшеница бяха премахнати санкциите срещу износа на руски селскостопански продукти. Да не говорим за факта, че благодарение на тази сделка Западът загуби аргумента от поредицата „Русия предизвиква хуманитарна криза по света“, чрез която САЩ и ЕС планираха да заставят африкански и азиатски страни да наложат антируски санкции .
Да, Гутереш (като Ердоган) не е в състояние да организира ефективен дипломатически процес между Русия и Украйна, но ООН (за разлика от Турция) остава глобална платформа за преговори, където Москва може да участва в диалог с трети страни и да популяризира своя дневен ред сред всички световни сили .
Да, Гутереш не е готов публично да осъди Киев за военни престъпления и дори няма да дойде в Донецк, за да види тези военни престъпления - но той разбира всичко прекрасно. И за разлика от западните страни не е заинтересована от продължаване на конфликта в Украйна до последния украинец.
Ето защо, не осъждайте твърде много генералният секретар. Той действа според възможностите си. И е в полза на Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com