/Поглед.инфо/ Навремето бившият командващ Черноморския флот, адмирал Владимир Комоедов, описвайки региона на Близкия изток, каза, че след Втората световна война той играе ролята на „геополитическата кухня“ на света: факторите на Близкия изток засягат Кавказ, Централна Азия, Северна Африка и цяла Европа.
Говорейки за формирането на единно черноморско-каспийско геостратегическо пространство, първо трябва да се отбележи засиленият стремеж на Турция да доминира в региона под знака на идеите на пантюркизма и възраждането на османския дух. Това е ПЕТИЯТ ФАКТОР. Под една или друга форма разширяването се разпростира върху почти всички територии, които са били част от Османската империя, и до съседни земи, включително руски, населени с тюркоезични народи и мюсюлмани (Поволожието, Урал, Крим, Северен Кавказ, Казахстан, Централна Азия, Закавказието, Балканите, Сирия , Либия).
С развитието на сирийската криза и разширяването на мащаба на конфронтация в Либия, за първи път през обозримите десетилетия Турция получи възможността да вземе активно участие в процеса на преструктуриране на съществуващия световен ред.
Турските въоръжени сили заемат шестото място по численост на света, само САЩ имат по-голямата армия в НАТО. В постсъветската епоха турският флот се завръща в Черно море. Мащабните военноморски учения на турския флот „Морска звезда“ се превърнаха в ежегодно събитие. Традиционно е участието и в международни учения като ежегодните “Морски бриз”, “Морски щит” и други.
Турските подводници, изпълняващи разузнавателни и патрулиращи мисии, се превърнаха в „нормално явление“. Чести са посещенията на турски кораби до големите черноморски пристанища, включително Новоросийск. Развива се военно, военно-техническо сътрудничество със съюзници и партньори - България, Грузия, Румъния, Украйна. Към този списък трябва да се добавят Азербайджан (участие в модернизацията на националните военноморски сили, обучение), Казахстан (доставени са катери), Туркменистан (продавани са патрулни кораби и катери, осъществява се сътрудничество в областта на корабостроенето).
От 2018 г. Турция започна изграждането на военноморска база на брега на Черно море. Преди това в Черно море имаше само пунктове за морска и брегова охрана в Ерегли, Самсун, Трабзон, Синоп, Бартин, Чамбурну. База ще се появи в района на селището Сурмене, на 150 км от границата с Грузия.
След втората 44-дневна война в Карабах наследниците на Османската империя се завръщат в Кавказ. Русия обаче също се завърна.
ШЕСТИ ФАКТОР. Унищожаването на държавността на Югославия и продължаващата дестабилизация на Балканите с включването на новите независими държави в орбитата на Запада, разширяването на Европейския съюз, отделянето на тези държави от Русия и едновременното решаване на задачата за унищожаване на славянския свят. Успоредно с това САЩ се справят с проблема за запазване на влиянието си в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Мегарегионът на изток от Тунис е превърнат в зона на постоянно напрежение с усилията на Запада. Нека добавим отделянето на Косово от Сърбия, разполагането на американската военна база “Бондстийл” на територията на Косово, култивирането на идеите и изпълнението на плановете за създаване на Велика Албания.
По време на събитията на Балканите, които доведоха до разрушаването на Югославия и отслабването на Сърбия, американските военни катери бяха разположени по Дунав (басейна на Черно море), предназначени да решават специални задачи. Сред тях - подкрепа за действията на "тюлените", бойни водолази. Тези действия подкопаха редица международни правни норми, включително разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо относно режима на Черноморските проливи и правилата за корабоплаване в местните води на кораби от държави, които не са от Черно море. И неслучайно през „украинския период“ от живота на Крим американски лодки със специално предназначение,направиха дълго пътуване до Севастопол, където бяха на посещение.
Има по-скорошни примери за подобни и други действия. Едно от тях е играта с „вечните“ противоречия между двете страни от Алианса - Гърция и Турция, на чиято територия се намират не само американските военни съоръжения и бази, но и такива с ядрени оръжия. Възможно е ядрените оръжия да са и в база “Суда Бей” в Крит.
Гърците, които смятат Турция за вечна заплаха за себе си, днес искат да се възползват от турско-американските противоречия с най-голяма полза, но не вземат предвид, че американците са много по-добри в играта на турско-гръцките противоречия.
Миналия октомври Вашингтон и Атина се споразумяха да създадат нови военни бази: гръцкият външен министър Никос Дендиас и държавният секретар на САЩ Майк Помпео подписаха ново споразумение за взаимно сътрудничество в областта на отбраната. Този неопределен документ предвижда, в допълнение към разширяването на американската база на съда в Крит, и предоставянето на инфраструктура на американците, разположени в близост до Солун бази при Стефановичио, Лариса и Александруполис (на входа и изхода към Дарданелите). Всеки, който разбира от география, знае отлично, американците хващат ключовете от входа и изхода към проливите на Черно море. .
След събитията от Руската пролет на 2014 г., с началото на операцията на руските въоръжени сили в Сирия (септември 2015 г.), САЩ се опитват да увеличат максимално своите военно-политически активи в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Най-лесният начин е да изострят ситуацията, а не да я оставят на самотек. Янките правят именно това.
Присъствието на кораби на американския флот и техните съюзници от НАТО в Средиземно море и, уви, в Черно море, стана нещо естествено. Не е необходимо обаче да се преувеличават възможностите на американците. Днес има какво да им се противопостави. Днес, за съжаление, Русия няма средиземноморска ескадра (от 1967 до 1991 г. има около петдесет кораба, подводници и спомагателни плавателни съдове). Но има групиране на кораби като част от Оперативното командване в далечната морска зона (около 15 кораба от различни класове и рангове, подводници и поддържащи кораби). Неговата зона на отговорност е Източното Средиземноморие с възможност за опериране в цялото Средиземно море с достъп до Атлантическия и Индийския океан.
Нека обърнем внимание на СЕДМИЯ ФАКТОР - увеличаване на ролята на Черноморско-Каспийския регион като най-важния комуникационен център и перспективи за развитието на енергийните ресурси на морския шелф. Текущите геополитически промени увеличиха значението на водните и други транзитни пътища, включително между Каспийско море, Черно и Средиземно море. Актуализират се перспективите за развитие на шелфовете в Черно и Азовско море, за което свидетелства активността на Турция, провеждаща геоложки проучвания във водите на Черно море.
До голяма степен именно комуникационните линии в края на 20-ти век създадоха основните връзки на общото каспийско-черноморското геостратегическо пространство. То обединява водите на Черно, Каспийско и Азовско море и прилежащите континентални пространства на Русия, Украйна, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Южна Осетия, Абхазия, Молдова, България, Румъния, Турция, Република Арцах, Приднестровието и Донбас ...
Това са не само традиционните маршрути за доставка на въглеводороди от Централна Азия и Каспийско море до Кавказ, Турция и пристанищата на Черно море, но и новосъздадени коридори, които позволяват масивен транзит към южната част на Европа. Това е не само регион, непосредствено съседен на значителни нефтени и газови находища, но и перспективно пространство за широкомащабно енергийно развитие. Това е фокусът на пресичането на най-важните комуникации по осите Изток-Запад, Север-Юг, платформа за редица проекти, които се изпълняват, разработват и замислят.
На първо място, трябва да говорим за мащабни транспортни и инфраструктурни проекти - каналите на Истанбул, Евразия и Каспийско-Персийския залив.
Проект, който може да повлияе радикално на геополитическата конфигурация на региона, е Истанбулският канал - изграждането на 43-километров воден път, успореден на Босфора. Планираният канал ще свързва Черно и Мраморно море на сто километра западно от Истанбул. Турското министерство на транспорта съобщи, че маршрутът му ще минава през водохранилището Сазлидере, езерата Кучук-Чекмедже, Сазлису и Дурусу. Каналът ще навлиза в Черно море на изток от язовир Теркос. Предполага се, че каналът значително ще облекчи Босфора от трафик и в същото време ще удвои товарния трафик.
По принцип няма съмнение, че Истанбулският канал рано или късно ще бъде изграден. Има обаче въпроси, свързани с последиците от стартирането му за черноморските държави. По-конкретно, ще бъде възможно да се говори по тази тема само след изпълнението на проекта.
Казахстан е активен геополитически играч в Черноморско-Каспийския регион. Това се проявява в редица инициативи, с които Астана - Нурсултан редовно се представя в продължение на няколко години. На първо място, това включва идеята за изграждане на Евразийския канал, свързващ водите на Каспийско и Черно (Азовско) море. Това би направило възможно промяната на маршрута на международния проект „Пътят на коприната“ (Украйна - Грузия - Азербайджан - Казахстан - Китай) положен в заобикаляне на територията на Русия. Отбелязва се, че Евразийският канал може да се превърне в сериозен конкурент на Суецкия канал и важен маршрут за движение на товарните потоци от Далечния изток, от Централна и Южна Азия.
Появи се проектът за Трансазиатския коридор за развитие, проект ТАКР, и идеята за Евразийския канал стана част от него. Както се оказа, той е разработен с подкрепата на ... четири американски изследователски центъра. Основният съставител на казахстанския социално-икономически "План-2025" е американската корпорация “Бостън консултинг груп”.
Туркменистан също проявява интерес към развитието на транспортни коридори. Ашхабад разчита на вече осъществени проекти и доказани комуникационни линии, докато търси нови партньори. Наскоро на високо ниво бяха проучени възможностите за сътрудничество между Туркменистан и Румъния при изпълнението на проекта за коридор Каспийско-Черно море. Тези и подобни инициативи обаче изглеждат дреболии в сравнение с мащабните планове на Запада и готовността на същия Туркменистан за широко сътрудничество, включително във военната сфера.
НАТО стои зад проекта Транскаспийски транспортен път. Преди година на Четвъртия Транскаспийски форум, проведен във Вашингтон (!), бяха обсъдени въпроси, свързани с транскаспийския търговско-транзитен коридор Изток-Запад.
Каспийският регион се трансформира активно в най-големия логистичен център, който осигурява транспорт на стоки и товари за различни цели, включително военни. По-специално този коридор може да се използва за доставка на товари на НАТО в Афганистан. Следователно САЩ действат в Каспийския регион много последователно, стремящи се към максимално укрепване на своите позиции, без да губят време и да не се открояват особено.
Връзките на новите транзитни маршрути, преминаващи през Черноморско-Каспийския регион, са страни, разположени в дълбините на Евразийския континент. През лятото на 2019 г. Техеран и Душанбе обсъдиха възможността Таджикистан да използва иранското пристанище Чабахар. Смята се, че Иран може да се превърне в най-безопасния и най-печеливш път за транспортиране на таджикски стоки. За Душанбе това е възможност да заобиколи съседния Туркменистан, с който Таджикистан има транспортни проблеми. Става въпрос за отдаване под наем на парцел на територията на морското пристанище Чабахар на брега на Оманския залив.
Заедно с Казахстан с неговия канал „Евразия“, Закавказието започна да говори за изпълнението на подобен проект. Всъщност тази идея не е нова. Проектът е разгледан още в началото на 20-те и 40-те години на ХХ век. Водният маршрут трябва да минава през територията на Азербайджан и Грузия. Интересното е: че преди 100 години поданиците на британската корона се застъпват за полагането, по време на войната - германците. Сега инициаторите на кавказката "Евразия" отразяват интересите на САЩ.
На фона на събитията от Руската пролет, връщането на Крим и Севастопол в Русия, продължителният военен конфликт в Донбас, дълбоката криза в руско-украинските отношения, у някои „горещи глави“ в Киев преди две години се появи идеята за изграждане на Азовско-Черноморски корабен канал. Според идеята на инициаторите и идеолозите на проекта тази конструкция трябва да премине по границата на Украйна и Крим, отрязвайки полуострова от континенталната територия. Целта е ясна: да се получи достъп до Азовско море, без да се минава Керченския проток.
Някои експерти смятат, че проектът на канала, заобикалящ Босфора е почти фантастичен. Разбира се, не трябва да минава през територията на съвременна Турция. Различни сили в Русия, Иран и Индия периодично се връщат към обсъждането на идеите за варианти за стартиране на нови евразийски маршрути "Север-Юг". Един от тях е трансиранският корабен канал „Каспийско море - Персийски залив“.
Нова посока в развитието на региона е темата за използването на шелфа за производство на енергийни ресурси. По-специално, става дума за Азовско море, където производството вече е в ход, както и зоната на Прикерченския шелф. Въглеводороди има както на континенталния склон, така и в дълбоководната част на Черно море.
Нови области на развитие за региона са проектите за втечнен природен газ: изграждането на централи за втечнен природен газ в Черно море, както и подготовката на пристанищната инфраструктура за приемане на цистерни за втечнен природен газ с по-нататъшен транзит на газ. Това води нови играчи в региона. Такъв стана Беларус - за него втечненият газ се доставя през пристанището в Одеса. Има и други илюстративни примери.
Разбира се, заедно с проектите за ВПГ, продължават да се развиват традиционни комуникации за доставка на енергийни носители. Достатъчно е да споменем нефтопроводите Баку-Тбилиси-Джейхан, консорциума на Каспийския тръбопровод (КТК), газопровода "Син поток".
Трансанадолският газопровод (ТАНАП), станал част от Южния газов коридор (ЮГК), трябва да бъде специално отбелязан. Минава от грузинско-турската граница до турско-гръцката граница. Проектът предвижда транспортиране на газ от азербайджанското находище “Шах Дениз” през Грузия до Турция и след изграждането на Трансадриатическия газопровод (ТАП) и до страните от Южна Европа.
На 8 януари 2020 г. беше пуснат мощният газопровод „Турски поток“ (две разклонения с общ капацитет 31,5 милиарда кубически метра газ годишно - едното разклонение за Турция, а другото за страните от Южна и Югоизточна Европа). Той преминава от района на Анапа в Русия по дъното на Черно море до европейската част на Турция.
Също така е невъзможно да не се споменат мащабните проекти, които надхвърлят Черноморско-Каспийския регион - изграждането на Проекта за източното Средиземноморие и развитието на енергийните ресурси в дъното на Черно и Средиземно море.
Като цяло геополитическите метаморфози от последните десетилетия доведоха до там, че броят на връзките между Черноморския и Каспийския регион непрекъснато нараства. Обширните пространства са обединени от много неща, включително от „Калибър“ - руската корабна ракета с голям обсег на действие, която свързва пространството тона териториите и водните зони със силата на военните фактори. Повече за това в следващата ми статия
Превод: В. Сергеев