/Поглед.инфо/ Е, докато целият свят, меко казано, е малко напрегнат в очакване на едно доста особено продължение на диалога между големите ядрени суперсили, който наскоро се проведе, да кажем, в леко повишени тонове, в областта на икономиката брюкселските интелектуалци и чиновници (тях понякога дори не може да ги различите) също продължават много интересна и по свой начин плодотворна дискусия за причините за собствената си системна енергийна криза. За която, честно казано, би било много любопитно на външния наблюдател да я проследи.
Но къде да се намери онази планина, на която ще може да се изчака икономическата буря, приближаваща мирните европейски долини, е доста трудно за един автор, особено от Русия.
Защото има усещането, че отделни „вълни“ на кризата, която се разгръща пред очите ни, при неблагоприятен, но съвсем реалистичен сценарий, може да се спуснат и залеят дори и нас.
Но като цяло опитите за усъвършенстване на интелектуално-бюрократичната мисъл със сигурност са очарователни.
Така по-специално, както ни беше казано на пресконференция след неформална среща на министрите на енергетиката на държавите от ЕС, еврокомисарят, като цяло доста хубаво естонско момиче Кадри Симсън каза (съжалявам, това трябва да се цитира дословно): „В краткосрочен план сме изправени пред необичайно високи цени на енергията, тенденция, изострена от геополитическото напрежение“.
Формулировката по свой начин, може дори да се каже, е направо гениална - по принцип е невъзможно да се разбере какво се казва, въпреки, че съдържа, на пръв поглед, обичайното изложение на фактите. Съответно, също така е невъзможно да се спори с това.
Можеш само да вникваш.
По думите на еврокомисаря по енергетиката, през последните месеци цените на газа в света са достигнали исторически върхове. И именно това „косвено“ (ега си „косвеното“) повлия на енергийните тарифи в европейските страни, в резултат на което населението и предприятията се сблъскаха с известни затруднения при плащането на сметките си. Но ЕС като цяло вече, съдейки по думите на естонския еврокомисар, почти разреши тези въпроси: ЕС отпусна 21 милиарда евро за подкрепа на потребителите.
Собствено, това е всичко.
Какво може да се каже тук.
Нека бъдем съвсем откровени, макар че е малко трудно без нецензурни думи: причините за енергийната криза в Европа са доста банални и повече или по-малко разбираеми. И не само на професионалната експертна общност, а на всички повече или по-малко разумни наблюдатели. Тези проблеми, разбира се, са сложни, но като цяло могат да се разграничат три основни блока, около които трябва да се проведе добронамерен разговор.
Между другото.
Всички те, тези три блока проблеми, въпреки обективната потенциална трагедия от последствията от настоящата криза, са напълно ръкотворни, създадени от човека. И това е някак напълно наивно да не го разбирате.
И първи поред тук, разбира се, е свързан с така наречената политика на преход към зелена енергия. Поне в този много особен прочит, който в момента се предлага от западните демократични елити, както се казва, пряко по модела на папата - на града и света.
Тук всичко е просто. Не, никой дори не мисли да спори за ненужността на екологичните и климатични въпроси в съвременния дневен ред. Но обективно закривайки пряко и непосредствено, тук и сега, обемите на ядреното и въглищното енергопроизводство в същата тази Германия, трябва да бъдат заменени с нещо.
При това е желателно също да стане директно тук и сега. Зелената електрогенерация в сегашния й вид, със слънчеви панели и вятърни перки, обективно не е достатъчно за това. Така че отново обективно се формира енергиен дефицит. И трябва по някакъв начин той да се преодолее, понякога дори да се жертва нещо.
Включително, така да се каже, да се жертват тези субекти, които не се вписват в пазара: тук, в Руската федерация, нашият главен икономически европеец Анатолий Борисович Чубайс веднъж обясни това доста подробно и доста презрително. Е, сега е ред на просветена Европа да слуша собствения си „Чубайс“ – този свят като цяло е не само многообразен, но и ироничен, но ние няма да отречем това.
Вторият блок от причини се крие в някакъв напълно очевиден дремещ непрофесионализъм на самата енергийна Европейска комисия, което, както се оказва всъщност, емпирично, в резултат на мащабния експеримент, който сега се провежда върху гражданите и икономиките на Европа, не е в състояние не само изчисли изпадащите обеми на европейските енергийни мощности, но и да помисли как и как да компенсира последиците от недостига на енергия.
При това обаче успя по някакъв неизвестен начин да повери ценообразуването „на спота“ в европейския субконтинент по непонятни причини на лондонските борсови спекуланти. Не, аз също по принцип обичам островната култура, но дори и за себе си ми е някак трудно да си обясня това. Няма как да не решиш, че става дума за някакъв енергиен „Стокхолмски синдром“.
Впрочем, злите езици твърдят, че британските консултанти както са държали в ръцете си „подготовката на документи“ в Европейската енергийна комисия още от времето на литовския еврокомисар Андрис Пиебалгс, така и сега, въпреки Brexit, продължават с тази работа вече под ръководството на естонския европейски комисар.
Както се казва, на война като на война и ЕК не толкова лесно и не просто така наскоро реши с течение на времето да се откаже напълно от „дългосрочните договори“, обвързани с формула за цената на петрола. Тези, които сега поне малко от малко някак спасяват европейския енергиен сектор. При това в заповеден порядък: на фона на настоящата криза това изглежда, разбира се, особено пикантно. Но, както се казва, кой ви е крив.
И накрая, третият блок от причини за сегашното покачване на цените вече е много по-обективен и е свързан с подмяната на базовата страна - транзитната страна на руското синьо гориво: глупаво е да се отрича, че Германия сега е седнала върху Европейския "газов клапан" вместо Украйна.
И такива неща просто не могат да не бъдат придружени от общо преформатиране на пазарите: германците сега трябва да „работят отговорно“ при всякакви обстоятелства. Така че те преработват тези пазари, така да се каже, за себе си. Всъщност това е всичко. Като цяло ситуацията, както се казва, е математически доказуема.
И тук, не влияе особено не само „геополитическото напрежение”, за което говори естонско-европейският енергиен комисар Кадри Симсън. Дори и „зловещата Русия” с не по-малко „зловещите САЩ” също нямат абсолютно нищо общо с това.
Или, да кажем, почти нищо. Поне администрацията на същия Байдън, например, отдавна даде да се разбере, че няма да предприема допълнителни санкции по вече завършения „Северен поток 2“, който едва ли, разбира се (това вече е ясно), би могъл да реши всички проблемите в европейския енергиен сектор, но в настоящата криза в него определено би бил полезен.
А руската страна на свой ред многократно е казвала, и то публично, че е готова да увеличи доставките, ако има заявки. Но като цяло просто няма искания от европейски потребители за допълнителни обеми. Така че тези европейски енергийни проблеми вече са чисто тяхното вътрешно, европейско боричкане.
За което останалата част от света може да гледа само с привидно недоумение.
Междувременно, както каза Газпром, повече от 70% от обема на газа в Европа, напомпван в подземните хранилища през лятото на 2021 г., вече е взет от там. А според руската компания това е поредният не толкова забавен факт. Е, а цената на газовите фючърси в Европа, според Лондонската фондова борса ICE, на 24 януари отново надмина границата от 1100 долара за 1000 кубически метра.
Превод: ЕС