/Поглед.инфо/ Процесът за убийството на терориста Зелимхан Хангошвили се води в окръжния съд на Берлин . Чеченският екстремист беше застрелян през 2019 г. в берлинския парк Малък Тиргартен. По горещите следи е арестуван мъж с руски паспорт, издаден на името на Соколов.
Почти веднага смъртта на чеченския бандит, който беше приятел с Масхадов и участваше в организирането на терористичните актове, започна да се представя в германските медии като интрига на ГРУ - по аналогия с фейковото отравяне срещу Скрипал. Политическите страсти бяха раздухани здраво, от всяка ютия се говореше за вината на руснаците. „Днес на скамейката на подсъдимите и руският президент Владимир Путин е седнал до подсъдимия“, отработваше старателно дневния ред Frankfurter Allgemeine Zeitung .
Реални доказателства от разследването обаче не се появиха. Затворникът мълчеше. Разследващите не са имали увереноста , че са заловили виновника . Тогава германската Темида се решава на отчаяна стъпка. Доказателствата са предоставени - по-точно изфабрикувани - от известната компания Bellingcat.
От гледна точка на нормалната юриспруденция това е нонсенс. В германски съд се разглеждат сериозно мътни данни, неясно как получени от мътни чужденци, които се позиционират като „независими журналисти“. Съдът разпитва мъж, който няма нищо общо със случващото се, но изведнъж се оказва основният свидетел на обвинението.
Самоличността на този мъж беше засекретена, той се явяваше в съда под охрана. Въпреки това самата му поява говореше много сама по себе си. По националност е българин, притежава медийни активи в Русия от няколко години, фамилията му започва с "Г", работи в Bellingcat. Лесно е да се събере две и две и да разбереш, че това е Христо Грозев. ГРУ като цяло е неговата болезнена тема.
Днес Грозев е позициониран като „журналист“: например той „разследва“ така нареченото отравяне на Навални и стана „разследващ на годината“ според „Новая газета“. Естеството на дейността му обаче е по-скоро характерно за международен авантюрист, гастарбайтер на западните разузнавателни служби, който подхвърля антируски фалшивки на достъпна цена.
Никой журналист няма толкова скрита и неясна биография като Грозев. Буквално всичко в живота му е неразбираемо – с изключение на очевидните връзки със „службите”. Христо Грозев е едва на 20 години, когато успява да създаде първата частна радиостанция в България. С чии пари е бил банкетът – и досега не е ясно.
Грозев е само на 25, когато най-богатият човек в САЩ му предлага да управлява негови радиостанции в Русия и страните от ОНД. Този човек се казва Джон Клуге и биографията му също е много любопитна.
Роден някъде около 1914 г., Клуге е германец по рождение. По време на Втората световна война той служи в американското военно разузнаване и разпитва бившите си сънародници. Веднага след края на войната Клуге купува първата си радиостанция в Съединените щати. Къде е намерил нужните 90 хиляди долара - а това са много пари за 1946 г. - е напълно неясно.
Също толкова мистериозен е произходът на неговото многомилиардно състояние: американските журналисти презрително нарекоха всички негови собствени версии за богатството му „приказките на Клуге “. Не е ясно с какви пари се е занимавал години наред с изкупуване на радиостанции и телевизионни канали в САЩ. Той и днес остава най-затвореният от всички американски олигарси.
В същото време, започвайки от 50-те години на миналия век, ЦРУ интензивно изкупува радиостанции във всички страни, които представляват интерес за разузнавателната служба, а също така стартира и свои собствени. „Гласът на освобождението“ в Гватемала, „Радио Марти“, излъчващо за Куба, „Свободното радио на Афганистан“... Имаше десетки подобни станции по целия свят и това без да се броят напълно официалните „Гласът на Америка“* и радио Свобода*.
Събитията обикновено следват един и същ модел. Първо ЦРУ създава радиостанция – при липсата на интернет в бедна страна, това е основният източник на информация. Наети пропагандисти бият по правителствата (обикновено социалистически), разпространяват диви слухове и агитират за бунтовническите сили.
Паралелно се работи и с върховете на военните. В един момент бунтовническите части, събрани в джунглата, получават командири от американските специални служби и преминават в настъпление срещу столицата. Радиостанциите се превръщат в основно средство за тяхната комуникация, организация и информационна война.
Заблуденото население помага за свалянето на социалистическото правителство и поставянето на американска марионетка на трона. Ето как по този сценарий се развиха десетки путчове в Южна и Латинска Америка, Африка и Близкия изток.
През 1995 г. Клуге започва да отваря радиостанции „на кило“ в постсъветското пространство и в Източна Европа. Русия, Прибалтийските държави, Унгария, Финландия, България - навсякъде, където държавността лежеше в руини, влизаше американският милиардер и неговата корпорация Metromedia International. Всички тези активи бяха ръководени от младия Грозев. В Русия това бяха сочинското радио "Ника", петербургското "Елрадио", "Радио 7 на седемте хълма" и др.
Веднага след като вертикалата на властта в страната беше възстановена, собственикът трябваше да се раздели с тези медийни активи. През 2006 г. империята „Клуге“ в Русия престана да съществува. Грозев обаче идва в страната още дълго време, участва във фестивала „Медии заедно“ (той успешно съществува и до днес) и изнася речи там. Едва през 2016 г. влизането в Русия беше затворено за него.
По това време Грозев вече с всички сили търси „руски шпиони“. Това се превърна в нещо като мания за него. Първо той твърди, че хитри руснаци са свалили Боинга над Донбас, а след това, че агенти на ГРУ са отровили Скрипал. Изведнъж – както и преди, още през 2015 г., агенти на ГРУ са отровили българския бизнесмен Емилиян Гебрев. При това те са действали по запазената марка, в собствен корпоративен стил: „Отровен от смъртоносния „Новичок“, Гебрев спокойно напусна болницата“ а в анализите му не беше открито нищо друго освен банални пестициди.
През 2019 г. Грозев засънува за агенти на ГРУ някъде в Алпите: той уверяваше, че там имат собствена база. Базата е претърсена, но не е намерена. На следващата година той вече приписва убийството на Хангошвили на ГРУ – също в запазения му стил и марка, където основното доказателство е "Кълна се в майка си". И тогава навреме пристигна „отравянето“ на Навални – пак ГРУ, пак небезизвестният „Новичок“ и пак без нужния краен резултат.
Сънародниците му откровено се смяха на „разкритията“ на Грозев. „Това е истински барон Мюнхаузен, веднъж дори летя на тайна мисия до Луната – иронизира българският журналист Недялко Недялков. – Друг път, когато беше изстрелян от оръдие, той кацна точно в издателство „168 часа” да закупите вестниците „Труд” и „ 24 часа ”.
Енигматичният българин разполага с много време и ресурси, за да търси информация за най-шумните случаи на нашето време - и в края на краищата той, по собственото му признание, харчи милиони рубли само за да купи тази „фактология“.
Още по-изненадващо е откъде той получава толкова впечатляващ административен ресурс. Все пак Грозев не просто сее фалшификати в западното информационно поле. Той активно оказва натиск върху обществени личности в Русия, създавайки им малък личен ад.
Бизнесменът Константин Малофеев, собственик на Царград, казва, че Грозев е осуетил сделката му за закупуване на български вестник. Наскоро Грозев отприщи лична санкционна война срещу Евгений Пригожин. От няколко години "донася" по всички инстанции на ЕС срещу философа Александър Дугин. Всички тези хора са твърде различни, но имат едно общо нещо: открита патриотична позиция.
„През 2014 г. открито подкрепих анексирането на Крим, Руската пролет и веднага дойде атаката от Запада“, разказва Александър Дугин. „Уебсайтовете ми бяха блокирани, публикациите бяха анулирани, участията ми бяха анулирани бяха прекъснати. Често съм канен и съм говорил на различни форуми в Европа. И изведнъж какво да видиш - протести, петиции.Отивам в Австрия, задържат ме на границата.Не искат да ме пуснат в Гърция.В Германия член на Зелената партия, между другото педофил-канибал, официално изисква да не ме пускат в страната.
И се оказва, че всички тези протести са организирани от Христо Грозев. А аз дори не знаех кой е той. Хората го мислеха за мой стар враг, но никога през живота си не съм го виждал. Изобщо нищо лично.
После той се зае с Константин Малофеев. Сега с (Евгений) Пригожин. Някак си получава информация за телефонни номера, електронна поща, всички акаунти, изглежда хакери работят за него, хора в правителствата му дават данни, има мрежа от контакти в цяла Европа. Неговият метод е медиен тормоз, постоянна дискредитация. А у нас той има непропорционално влияние върху медиите, върху обществеността, може да се каже, че е мениджър на либералната опозиция“.
Дейността на Грозев и Bellingcat беше откровено оценена от бившия шеф на отдела за операциите на ЦРУ в Европа и Евразия Марк Полимерополис: „Не искам да съм прекалено патосен, но определено ни харесва“.
„Bellingcat си позволява да каже неща, които американското разузнаване не може да каже“, отбелязва авторитетното издание The Foreign Affairs. „Разследванията с отворен код позволяват на служители и адвокати да обсъждат руските машинации, без да разкриват източниците и методите на американското разузнаване “.
И въпреки това Грозев години наред отричаше каквато и да е връзка с „офисите и службите“. Едва на берлинските процеси "независимият журналист" наистина се издъни. В съдебната зала той открито призна, че е подкупвал служители на руските правоохранителни органи.
Маркус Венер, журналист във вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, записва показанията му: "Свидетелят Г. се свърза с хора, които имат достъп до руската база данни за паспортите и за данъкоплатците. Според Г. такива източници са обикновено полицейски служители или служители на апарата. Г. описва и метода на подкупа на Bellingcat. Според съдията Г. е открил трима души. Двама от тях не са отговорили на исканията, но третият, майор, е успял да „предостави данни , макар и непълни." Наказателният кодекс на Русия квалифицира тези действия на Грозев като шпионаж.
Това трябва да се помни и от онези светли руски граждани, които искат да помагат на Грозев в разследванията му. Не, това което правят не е борба за истината, не е разобличаване на "кървавия режим", не се самозалъгвайте с бъбрене на дивотии. Това е банален зловонен шпионаж. Между другото, за него се дават от десет до двадесет години гледка на небето през решетка.
Превод: ЕС