/Поглед.инфо/ Посещението на директора на „Роскосмос” Дмитрий Рогозин в САЩ не се състоя. Това бе обявено от директора на НАСА Джим Брайденстайн, който по-рано лично покани руския си колега. От Москва последва рязка реакция. В „Роскосмос" не изключват излизането от някои съвместни със САЩ проекти. Кой е виновен за възникналия конфликт и доколко сериозни може да са последствията?

В неделя в „Роскосмос” рязко реагираха на думите на директора на НАСА Джим Брайденстайн за отмяната на посещението на директора на руската държавна корпорация Дмитрий Рогозин в САЩ. Брайденстайн се позова на позицията на американските сенатори, които се изказаха против пристигането на руския чиновник. От 2014 г. Рогозин се намира в санкционния списък на САЩ. Но същият този Брайденстайн по-рано твърдеше, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е решила временно да свали ограниченията за влизане на Рогозин.

В държавната корпорация сметнаха за странно, че директорът на НАСА е съобщил за отменянето на посещението през медиите, а не пряко. „Освен това ние смятаме, че Джим Брайденстайн можеше да се свърже с директора на „Роскосмос” лично предвид тези заявления, които звучаха през октомври по време на посещението му в Москва”, заяви прессекретарят на държавната корпорация Владимир Устименко.

В държавната корпорация допълниха, че очакват разяснения от американските си колеги. Устименко подчерта, че „засега дори няма формално уведомление за отменянето на посещението”. В рамките на посещението трябваше да се проведе обсъждане на проекта за окололунна станция, но сега в Русия не изключват излизането от тези преговори.

Пристигането на Рогозин се планираше като посещение на вежливост. Ръководителят на НАСА първи пристигна в Русия на 10 октомври миналата година. На следващия ден, заедно с Рогозин, Брайденстайн наблюдава в Байконур пуска на ракетата-носител „Союз-ФГ” с пилотирания кораб „Союз МС-10”. По време на полета възникна извънредна ситуация с носителя. Екипажът бе принуден да премине в режим на балистичен пуск. На борда на кораба, насочен към Международната космическа станция (МКС), бяха руският космонавт Алексей Овчинин и астронавтът от НАСА Ник Хейг. Те благополучно се приземиха.

Според американските сенатори, Рогозин има роля във възникналата криза в Украйна. На тези, които фигурират в санкционния списък, е забранено влизането в САЩ и страните от ЕС. На територията на тези страни са замразени и банковите им сметки.

Решението на НАСА да отмени посещението на Рогозин бе прието като заплаха за няколко космически проекта. Заместник-председателят на Съвета на РАН по космоса, научният ръководител на Института за космически изследвания Лев Зелений, не изключва провал на съвместната научна мисия на Венера. Според него, проектът предполага създаването от Русия на станция за кацане (сега се нарича „Венера-Д”, където „Д” значи „дълготрайна”), а САЩ, както се очакваше, трябваше да я допълнят с различни изследвания и може би с малък космически апарат.

Тази работа се планираше да се поддържа в течение на пет години, започвайки от 2014 г. „Тези пет години вече на практика изтекоха, сега имаме избор или работата да продължи, или тази мисия да остане само като изследване на книга”, заяви Зелений, допълвайки, че критичната тока в решението на въпроса ще настъпи пролетта.

Зелений подчерта, че „ние подготвихме всички материали за това посещение, надявайки се, че този разговор ще продължи в пълен мащаб, но сега бъдещето на мисията е неизвестно”.

На свой ред, президентът на Руската академия за космонавтика „Циолковски” Игор Бармин призна, че всички, които се занимават с космонавтика от десетки години, приемат отмяната на посещението с „голямо разочарование”. „Печално е, че ръководството на НАСА се намира под натиска на явно русофобските кръгове на ръководството на Конгреса на САЩ”, заяви Бармин.

Според него, срещата е можело да доведе до редица договорености в областта на по-нататъшното използване на космическото пространство в интерес на цялото човечество.

В самия „Роскосмос” не се изключва излизането от преговорите с НАСА за участие в създаването на окололунната станция Deep Space Gateway. Както разказва източник в ракетно-космическия отрасъл, „тази ситуация може да се отрази негативно на преговорите за участие в създаването на окололунната станция и в провеждането на съвместните научни изследвания на борда на Международната космическа станция, включително до отмяна на вече постигнатите договорености”.

Русия се съгласи да участва в този проект само на равноправни начала. Съответните преговори трябваше да се проведат по време на посещението на директора на „Роскосмос” в САЩ. По-рано американците приветстваха създаването в Русия на транспортна система за полети на луната и системи за пилотирани кацания на повърхността ѝ с тази станция.

Съгласно плановете, създаването на Deep Space Gateway на орбитата на луната трябва да започне през 2024 г. Както каза предшественикът на Рогозин на поста директор на „Роскосмос” Игор Комаров, към проекта може да се присъединят Китай, Индия и другите страни от БРИКС. На първия етап се планира изграждането на орбиталната част с перспектива на повърхността на луната да се изпитат технологиите, които в последствие да се приложат на Марс. Извеждането на първия модул е възможно през 2024-26 г.

Водещите световни космически агенции планират да унифицират стандартите на корабите и системите в името на създаването на тази станция. Не е изключено, че Русия ще изгради от един до три модула, включително жилищни, и ще разработи стандарти за единен докинг механизъм за всички кораби, а също така ще използва новосъздадения супер тежък ракетен носител за изтегляне на конструкции до близката лунна орбита.

Така Роскосмос очевидно очакваше да използва посещението на своя директор с максимална полза, за да обсъди съответните проекти. Не всички обаче са на мнение, че прекъсването на пътуването застрашава сътрудничеството в изследването на космоса.

Научният директор на Института за космическа политика Иван Моисеев нарече епизода около директора на „Роскосмос” „неприятен за всички страни”. Въпреки това, подчертава той, този инцидент едва ли ще окаже значително въздействие върху бъдещите планове. Както обясни експертът, сътрудничеството по големи проекти е планирано за години напред. Това се отнася, например, до съвместното използване на МКС.

„Сътрудничеството на МКС е разчетено до 2024 година. В документацията всичко е записано. Никой няма да ги промени. Това е много напрегнато от техническа и икономическа гледна точка. Разглежда се разширяването на споразуменията за МКС до 2028 година. Подобно удължаване е обективно много полезно както за Съединените щати, така и за Русия. За нас дори и повече”, коментира Моисеев пред вестник „Взгляд”, че в Америка има противници на подобно разширение, но като цяло лидерите на американската космическа индустрия споделят мнението, че такова сътрудничество е изгодно.

По отношение на сътрудничеството между страните за създаване на окололунната станция Deep Space Gateway, на този етап концепцията на самия проект постоянно се променя. „На тази станция работят съвместни групи. И всяко сериозно участие на Русия в тази станция само по себе си е проблематично. Така че епизодът с Рогозин няма да добави нищо и няма да допринесе за тази ситуация”, е сигурен експертът.

Аналогична е ситуацията и около съвместната руско-американска мисия на Венера. Затова Моисеев не споделя опасенията на Зелений.

„Всички тези проекти ще отнемат години. Лунната станция ще се появи в най-добрия случай след пет години. И мисията към Венера е много по-късно. Когато става въпрос за практическото изпълнение на тези проекти, всеки ще забрави, че Рогозин не е бил допуснат в Съединените щати ”, прогнозира експертът.

Самият инцидент, отбеляза Моисеев, е причинен от НАСА - нямаше нужда да се съобщава за посещението, преди да бъдат договорени всички подробности за пътуването. „В този случай това е очевидно грешката на директора на НАСА. Брайденстайн надцени своите възможности. При нормални условия и в нормални отношения между страните ответното посещение е естествена реакция, чиста дипломация. Но е необходимо да се вземе предвид, че ситуацията със санкциите и нивото на санкциите са много по-високи от нивото на космическата агенция. Това е голяма политика, а тук става дума за космос. Като цяло, в такава трудна ситуация е необходимо да се внимава и да не се говори предварително. Това е неприятна ситуация за всички страни ”, обобщава Иван Моисеев.

Превод: В.Сергеев