/Поглед.инфо/ На фона на посещението на президента на Украйна Володимир Зеленски в САЩ почти незабелязано остана посещението на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в Китай.
Отчасти логично. Вояжът на Зеленски се оказа шумен както в преносен смисъл – той се завърна от първото си задгранично пътуване след началото на специалната операция с щедри обещания за пари и оръжия, така и в пряк: аплодисментите бяха твърде дълги, за което публиката в Конгреса беше щедра. Вярно, за разочарование на фронтмена на "Квартал 95", в Камарата на представителите се събраха малко повече от една трета от републиканците, които са мнозинство. Но това не му попречи демонстративно да пророни сълза за забавление на спонсорите на новия сезон на “Слугата на американския народ”.
Пътуването на Медведев от своя страна беше организирано с много по-малко шум. Това е разбираемо: дипломатическото ниво не е същото, а представители на руските власти се срещат с източните партньори много по-често.
Както отбелязват в Кремъл, Медведев е предал послание от Владимир Путин на Си Дзинпин като част от посещението му.
„Това засягаше двустранните отношения, както и международната ситуация и засягаше напредналите отношения, напредналото стратегическо партньорство между Русия и Китай“, каза Дмитрий Песков, говорител на руския лидер.
Той добави, че Москва и Пекин редовно обменят мнения и работни послания по международния дневен ред.
И такова рутинно пътуване е изключително показателно: в политиката, особено в международната, често се налага да се замени истинската работа с изявления - когато нищо не може да се направи, това помага да се печели време.
Така пътуването на Зеленски имаше доста демонстративен ефект: да, Белият дом разтвори кесията с цял дивизион “Пейтриът”, нови снаряди и оръжия, но тази помощ няма да позволи радикално да се промени ситуацията на фронта. А именно това сега е критично необходимо на Запада и Киев.
Проблемът за "цивилизования свят" е, че сега времето работи за Москва и Пекин. И въпреки че участието на Китай в специалната операция не се проявява по никакъв начин - страните само развиват икономически отношения, то източният съсед все пак играе важна роля.
Западът не успя да обгради Русия с няколко проблемни точки, както беше първоначално планирано. Опитът за държавен преврат в Беларус се провали, както и в Казахстан, а Саакашвили не беше възможно да се върне на власт в Грузия - нищо друго не може да обясни опита му за това. Той не би се поколебал да отвори "втори фронт" при първа възможност.
Вместо това самият Запад беше изправен пред заплахата от конфронтация на два фронта. Китай вече не крие особено, че сериозно обмисля възможността за силово решаване на проблема с Тайван. Политическото и особено икономическото значение на острова в тази ситуация е огромно - той е сърцето на световната полупроводникова индустрия и ключова точка за азиатската търговия. Освен това е важна точка в мрежата от американски съюзи в Азиатско-тихоокеанския регион.
Ето защо Съединените щати трябва драстично да засилят военното си сътрудничество с Тайван: на острова беше дадена такава важност в наскоро приетия Закон за разходите за национална отбрана, че той се превърна в най-значимия документ за контактите на Вашингтон с Тайпе след Закона за отношенията с Тайван от 1979 г.
Той открито декларира три цели: укрепване на отбраната на острова, подобряване на американската армия, така че да може бързо да оказва помощ в случай на активност от страна на Китай и започване на съвместно военно планиране и учения.
За изпълнението на тези планове се планира да се отделят към два милиарда долара годишно, ако Тайпе увеличи собствените си разходи за отбрана. Освен това Тайван ще може да получава оръжие, изведено от складовете на американската армия, подобно на Украйна. И, разбира се, законът предвижда сключването на многогодишни договори за доставка на американски ракети.
Струва си да се отбележи, че Вашингтон вече е сключил няколко сделки с Тайван за доставка на ракети, но признава, че ще бъде трудно да ги прехвърли преди края на конфликта в Украйна.
Но това не е всичко. За да попречи на Пекин, Вашингтон е принуден да предприеме отчаяни стъпки, жертвайки стратегически интереси в името на тактиката. Става дума за Япония, която фактически се отказа от демилитаризиран статут. В приетата наскоро там Стратегия за национална сигурност се казва, че до 2027 г. Токио ще харчи около два процента от БВП за военни нужди, което прави японската армия, която макар и наречена Сили за самоотбрана, но с подобни апетити - трета по разходи в света.
В същото време Токио ще се въоръжи сам, тъй като Вашингтон сега се занимава с проблемите на Киев и няма достатъчно оръжия за други съюзници. Интересното е, че самите японци не бързат да се радват на реваншистките амбиции на ръководството. Премиерът Фумио Кишида вече обяви, че тежестта на разходите ще бъде прехвърлена върху обикновените граждани чрез повишаване на данъците - не е изненадващо, че рейтингът на правителствения ръководител удря антирекорди.
В крайна сметка, поради неуспехите в руското направление и на фона на рисковете от сблъсък с Китай, САЩ рискуват да натрупат не по-малко огромна мощ в Тихоокеанския регион. Не се знае дали Япония ще продължи да действа в руслото на американската политика, освобождавайки се от военния чадър на САЩ.
Но Вашингтон няма време да погледне в далечната историческа перспектива, защото освен всички тези проблеми, Иран е черешката на тортата. И тук след краха на ядрената сделка на хоризонта се задава заплахата от нова война.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com