/Поглед.инфо/ Преобразуването на човечеството, което се извършва пред очите ни и с наше непосредствено участие (и като субекти, и като обекти, при това и двете роли ги изпълняваме частично осъзнато, частично неосъзнато, колкото и обидно да ни е това) не се ограничава единствено до пренастройването на обществените отношения и тяхното приспособяване към новите потребности на новите технологии. Променя се самата социална структура на човечеството (строго казано, това е естествено, защото комплексната трансформация на личността неминуемо трансформира и структурите, създавани от нея) и основните елементи от обществото, където има по нов начин изграждащи се отношения.

Най-малкото социалната структура на човечеството се допълва от принципно нови равнища, при това последните “се доизграждат” както отдолу, така и от горе (за надстройката на социалната структура на човечеството отгоре) - е принципно ново наддържавно равнище, формиране на глобална управляваща класа.

Както и много хора от моето и по-старите поколения, добре помня съветския лозунг “Семейството е ядро на обществото!”. Както и много други лозунги от късния Съветски съюз, той изглежда на хората, забравили мъката на раждането на новата, съветска цивилизация, очевидна констатация на реалност, която по принцип няма никаква алтернатива. Човекът, който не е създал семейство към зряла възраст, се възприема като нещо необичайно, странно и при всеки случай заслужаващо повишено внимание, подкрепа и съчувствие. Но времената са се променили и този съветски лозунг, както и много други, внезапно се напълват със съдържание, за което членовете на “твърде хуманната, за да победи” съветска цивилизация просто не са можели да се досетят предвид своя жизнен опит.

Днешното общество (дори руското, при целия стремеж към традициите и консерватизма), нагледно демонстрира нещо напълно различно: неговото ядро вече от доста отдавна не е семейството, а индивидът.

Дори и когато този индивид образува семейство, той запазва в неговите рамки висока личностна автономия и за разлика от сравнително скорошното минало, не се разтваря в това ново качество.

Днешното семейство, като правило, е именно съюз на усещащи се свободни (макар и обичайно не такива) индивидуалности (равнището на развитието им в този контекст няма значение), а не качествено отличаващ се от отделната личност неразделен социален организъм.

Отчасти това е предизвикано от приспособяването на обществената култура не към информационните технологии, а само към по-дългата продължителност на живота. Ако в средата на XIX век обещанието за “любов до гроб” дори в развитите страни има буквално значение (в Англия средната продължителност на живота е 33 години, в Белгия - 32, в Холандия е 34 година, във Франция през 1861-1865 година - по-малко от 40 години, а в Русия през 1896 - 32 години), то вече към началото на ХХ век хората благодарение на постиженията на хигиената и медицината започват масово да доживяват до дълбокото изменение на своя характер и светоглед във връзка с възрастта.

Съответно, ако членовете на семейството се променят твърде силно и в различни посоки, бракът се разпада или се превръща в повече или по-малко делово партньорство на самостоятелни и емоционално малко зависещи един от друг индивиди. Наистина, преди настъпването на информационната революция, позволила на живеещите заедно хора да съществуват в различни информационни пространства, такова разнопосочно изменение е затруднено от техните обективни взаимни влияния един към друг.

Затова основната причина за превръщането в изходното ядро на обществото не на семейството, а на отделния човек се заключва все пак в изменението на начина на живот под влияние на информационните технологии (все пак продължителността на живота е скочила именно през индустриалната епоха, но предвид запазването на единното семейно информационно пространство не успява съществено да трансформира семейната институция). Само възможността (а в определена степен и неизбежността) за живот в различни информационни среди при съвременния живот и водене на общо домакинство, предоставена от съвременната интензивност на комуникацията и съвременните технологии, създава масова възможност за разнопосочна еволюция на характерите и мирогледа на членовете от едно и също семейство.

Елена Ларина отбелязва: „някога единният Интернет все повече се разпада на отделни клъстъри и фрагменти, които са малко взаимосвързани“, а обществото, използващо Интернет, се разпада на съответните „клъстъри и фрагменти“, тъй като членовете му са ориентирани към сегменти от Интернет които са удобни за тях и в много отношения живеят в тях.

„Границите се очертават дори в рамките на семейства, приятели и роднини, главно в съответствие с културните ориентации, политическите убеждения, естеството на забавлението. Въпреки че формално законът за петте ръкостискания продължава да действа в Интернет, повече от 2/ 3 от потребителите на интернет в развитите страни дори не избират номера на Дънбар, като поддържат реален, повече или по-малко постоянен контакт с по-малко от 150 души.

Това изглежда е ясна демонстрация на факта, че атомизирането на обществото, породена от разпространението и развитието на информационните технологии, подкопава силата не само на големите, но и на изначалните социални организми: не само партии, синдикати, трудови колективи и обществени сдружения, но и самото семейство и е обективно обусловено.

Превод: В. Сергеев