/Поглед.инфо/ На 30 май министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис обяви преименуването на Тихоокеанското командване в Индо-Тихоокеанско. Така най-голямата (в географски смисъл) структура на Пентагона получава още по-голям размер.

Новият термин се въвежда постепенно, но в последните месеци се употребява все по-често и по-често. А на 21 май за предстоящото преименуване съобщи говорителят на Пентагона Роб Манинг.

Американските медии отбелязаха предположението, че ребрандирането е свързано със сдържането на Китай и Иран. Но КНР се плакне в Тихия, Иран има излаз на Индийския океан. За необходимостта да се противодейства на растящите им възможности говореше още администрацията на Обама, а при Тръмп това започна да се въплъщава в действия. На 23 май Пентагонът обяви, че Китай повече няма да участва във военноморските маневри Rim of the Pacific (RIMPAC), които веднъж на две години се провеждат под егидата на САЩ край Хавайските острови. Формален повод бяха ученията, проведени от НОАК в района на Южнокитайско море, когато ядрените бомбардировачи на КНР се приземиха на оспорваните острови.

Антикитаските настроения в американската политическа система станаха обичайни, както антииранските, антисевернокорейските и антируските.

В плана на снабдяването на войските на САЩ и географията на присъствието им, преименуването на географската част на Източното полукълбо не дава никакви преимущества. По-скоро напротив. Смяната на символиката – от изготвянето на нови нашивки до замяната на огромното количество всевъзможни надписи и табели само ще увеличи разходите, а преподчиняването та структурите ще предизвика допълнително бюрократична безпътица.

Зад това решение освен антикитайската и антииранската риторика стои тясното сътрудничество между САЩ и Индия. В последно време Вашингтон отделя повишено внимание на Делхи като един от бъдещите полюси на регионалната сигурност редом с Япония, Австралия и другите свои съюзници. Министър-председателят на Индия Нарендра Моди на 3 юни на конференцията „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур коментира промяната на името на американското командване, отбелязвайки, че за Индия обединяването на Индийския и Тихия океан в един географски масив изглежда напълно естествено. Тогава стана известно, че САЩ, Австралия, Япония и Индия , обединени в групата Quad (Четворка), в никакъв случай няма да разглеждат двата океана като единно стратегическо пространство.

Между 11 и 16юни недалеч от остров Гуам се състояха съвместни американско-индо-японски военни учения „Малабар“. В официалното заявление на ВМС на САЩ пише, че маневрите целят подобряването на бойните навици, укрепването на морското превъзходство и проекция на сила. Предвид, че Пакистан стремително влиза в орбитата на влияние на САЩ, интересът на Пентагона към Индия е закономерен. Съседите на Индия, Пакистан и Китай имат определени териториални претенции към нея (както и тя с тях) и това също се отчита от индийско-американските стратези.

Идеята за по-дълбока намеса на САЩ във въпросите на Азия е предложена в концепцията „свободна и открита Индо-Тихоокеанска стратегия“ (U.S. concept of a free and open Indo-Pacific strategy, FOIP). Целта и е да замени Транс-тихоокеанското търговско партньорство, от което Тръмп е отказа и да се привлекат на тяхна страна участниците от АСЕАН или в крайна сметка да се измъкнат от влиянието на Китай. Това е оперативен подход, я има още и фактори, свързани с формирането на нов геополитически наратив. Това е известен прийом: създаването на въображаеми образи, които след това формират геополитически модели и задават външнополитическия дневен ред.

Като пример може да служи терминът „Близък изток“, който сега е универсално обозначаване на групата страни между Средиземно, Червено и Арабско море. За кого е близък този регион? И за кого е изток? За Китай и Индия това е например запад. Ние сме задължени за произхода на термина на англосаксонската политическа школа и по-точно от редица английски дипломати, историци, политици, интелектуалци: Томас Тейлър Медоуз, Дейвид Джордж Хогарт, Хенри Норман, Уилям Милер, Арнолд Тойнби. Това е също плод за размисъл над географията на стратегически комуникации на британския дипломат Томас Едуард Гордън и американския адмирал Алфред Мехън. И едва ли тези размисли щяха да се появят, ако не бяха колониалните владения на Великобритания, които се нуждаят от управление, контрол, а при нужда и от употреба на военна сила.Ако не бяха британските колонии, ние сега щяхме да използваме сега арабските названия Магреб, Машрек и други, по-точни географски термини (например, Западна Азия). Така е положението и с термина IndoPacific: зад неговите прояви стои експанзионизма.

Друг пример. Концепцията на атлантизма, съчетаваща Стария свят и Америка, показва как може да се оправдае намесата в европейските дела под прикритието на помощ или защита срещу комунизма, или създаването на обща система за сигурност. И появата на доктрините на евроатлантизма (страничен продукт на атлантизма) показва, че европейските клиенти започват сами да оправдават своето подчинено положение по отношение на американския патрон.

И последният пример е рамковият модел на Азиатско-тихоокеанския регион (АТР). Ако и САЩ да имат пряк достъп до Тихия океан от векове, за да се оправдае американското присъствие в Азия, е необходимо да се създаде умствена котва, да се подготви концепцията за Азиатско-тихоокеанския регион. В резултат на това, въпреки всичко това, което е направено от Америка в Азия през ХХ век (ядрените бомбардировки над японските градове, участието във войната на Корейския полуостров, провокацията в залива Тонкин за агресия срещу Виетнам, поддръжката на различните анти-комунистически движения, подривната дейност), присъствието на САЩ в Тихоокеанската част на азиатския континент се превърна в стабилен наратив.

Американците сега ще въведат разбиране на региона като "Индо-тихоокеанския регион". Това означава придвижването им все по-дълбоко Евразия още по-далеч от изток на запад. Въпреки че военноморско присъствие на САЩ е глобално, а в областта на отговорност на командването на Пентагона по някакъв начин да попадат всички страни на света, официалното обяснение за присъствието на американските военни сили от Африканския рог до Молукския залив ще стане още по-настъпателно. Индо-тихоокеанският масив може да се превърне в „структура за продължителна продължителност“ (longue durée), ако използваме понятията от школата на френските историци.

За Русия, в частност, това ще означава превключване на вниманието на САЩ от Европейска на Азиатско направление. В контекста на преместването на центъра на икономическата активност в Азия и честите заявления на Доналд Тръмп за това, че членовете на НАТО трябва сами да решат въпроса за организацията, а не да се надяват на Вашингтон, тук има логика. Срещата на високо равнище на НАТО на 11 и 12 юли в Брюксел трябва да покаже това.

Превод: Поглед.инфо