/Поглед.инфо/ Интервю на Евгени Рушев със Стивън Макмилън, дадено специално за Поглед.инфо.
Стивън е писател, изследовател и геополитически анализатор. Той е редактор на The Analyst Report, а негови статии са били превеждани не само в Поглед.инфо, но и в други български медии.

Евгени Рушев: Първо, искам да ви благодаря, г-н МакМилън, за това, че отделяте време и ще отговорите на въпросите ни. Нека да започнем с войната в Сирия. Въздушните удари на Русия предизвикаха недоволство в западните лидери и медии. Според тях, руските изтребители са нанесли удари върху т.нар. „умерени“ бунтовници, обучени от ЦРУ. Страхува ли се Западът от руска намеса?

Стивън Макмилън: Благодаря ти Евгени, за мен е удоволствие да поговорим. Да, вярно е, че Русия нападна обучени, финансирани и въоръжени от ЦРУ сирийски бунтовници, но западните медии винаги забравят, че така наречената Ислямска държава е една от основните групи, които Западът - в съдружие с Турция, Саудитска Арабия, Катар, Израел и Йордания, финансира, обучава и въоръжава за свалянето на светското сирийско правителство вече години наред. ИД е основна част от сирийската опозиция, заедно с други терористични групировки, като Ал-Нусра (което е Ал-Кайда в Сирия). Има дори снимки на американския сенатор Джон Маккейн с лидера на Ислямска държава. По същество, няма и никога не е имало умерени сирийски бунтовници, огромна част от тях са екстремисти. Всяка от т.нар. „умерени“ групировки дезертира в най-крайните организации- ИД, Ал-Нусра и т.н. Както бившия шеф на разузнаването към министерството на отбраната, Майкъл Флин, признава в скорошно интервю, администрацията на Обама е взела „съзнателно решение“ да подкрепи възхода на ИД. Декласифициран документ от същата агенция показва, че силите, подкрепящи сирийската опозиция, са искали да създадат „Салафитска област в източна Сирия“, за да се изолира правителството на Асад. Единствената причина, поради която западните медии и лидери демонизират руските въздушни удари, е защото Москва бомбардира упълномощените сили на Запада, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Израел и Йордания. Русия осуетява плана на Запада да свали Асад и раздели територията на враждуващи страни под формата на мини-държави. Аз подкрепям стратегическото бомбардиране на терористични командни центрове, оръжейни складове, както и крепости на ИД, докато цивилни граждани не са ранявани или убити от ударите. Русия върши това, което фалшивата американска коалиция не направи: бомбардиране на ключови позиции на ИД и други позиции на терористите. Коалицията не погна сериозно ИД, тъй като САЩ изиграха голяма роля в създаването на тази банда главорези и ги използва като геополитическо оръжие срещу правителството на Асад. Мисля, че руските въздушни удари ще се окажат много по-ефективни във възпирането на възхода на ИД.

Евгени Рушев: Недалеч от Сирия се води друга война - тази в Йемен. Странното е, че никой не говори за нея, особено в големите медии. Въпреки това, запознатите с конфликта твърдят, че коалицията на Саудитска Арабия и страните от Залива нарушава по особено жесток начин правата на шиитското малцинство в Йемен, което е преследвано и убивано. Защо тогава западните държави мълчат по този повод?

Стивън Макмилън: Това, което се случва в Йемен е ужасяващо. За съжаление, западните страни са винаги мълчаливи за порочните практики на техните съюзници в Близкия Изток. Една от основните причини Великобритания да не „вдига шум“ е, защото тя печели от продажбата на оръжия на Саудитска Арабия, включително доставката на високотехнологични оръжия, както признава дори министърът на отбраната на Острова. Действията на саудитите са причинили смъртта и осакатяването на хиляди невинни йеменци само за няколко месеца. Стотици деца са избити. Въпреки това, повечето западни политици са тихи. Това показва, че ако си съюзник на Запада, ти си над закона. Представете си, ако Иран или Сирия бяха избили стотици деца в съседна страна, НАТО щеше да нахлуе в нацията за часове. Една от причините Саудитска Арабия да бомбардира Йемен и сложи правителство, което ще бъде кукла на конци, е плана за изграждането на канала Салман през Йемен. Според съобщения в иранските медии, саудитите планират да изградят воден път от района между ОАЕ и Катар през Саудитска Арабия и Йемен до Аденския залив, така че страните от Персийския залив да пропускат протока Хормуз, който е под контрола на Иран, когато изнасят суровините си. Все пак, Оман може да бъде избран вместо Йемен, ако саудитите продължават да са неефективни в смяната на правителството на Йемен.

Евгени Рушев: Една от основните борби между ЕС и Русия е въпроса за снабдяването с газ. В една своя статия, неотдавна, вие говорихте върху този въпрос. Какви са алтернативите пред ЕС, от коя държава ще бъде най-изгодно да внася?

Стивън Макмилън: Моето лично мнение е, че няма спешна нужда за ЕС да прекъсва енергийното сътрудничество с Русия, но западният елит го желае, тъй като искат да намалят руското влияние над ЕС. Реалността е, че САЩ и Русия са в ранните етапи на война. САЩ води икономическа, информационна и геостратегическа война срещу Русия. Западните сили искат смяна на режима в Москва в близко бъдеще, тъй като Русия не се подчинява на западните изисквания. Така, във връзка с плановете за диверсификация на енергийните доставки, определени неправителствени организации предлагат Азербайджан като най-подходяща страна, която ще помогне за намаляване на зависимостта от руски газ, но голям набор от държави ще имат роля. Американският сенатор Джон Маккейн заяви, че САЩ могат да снабдяват с газ Украйна до две години, но трябва да изчакаме и да видим дали това реално ще се случи. Норвегия ще продължава и за в бъдеще да играе важна роля в снабдяването на Западна Европа. Иран може да стане основен играч след одобряването на ядрената сделка. Иранският заместник-министър на петрола, Ронедин Джавади, наскоро заяви, че американски енергийни компании са добре дошли на иранска територия, ако санкциите бъдат премахнати. Лично аз не съм сигурен дали Иран ще бъде първи избор на Запада, тъй като отношенията между Техеран и Вашингтон остават изострени, заради несъгласията по много въпроси- например Сирия.

Евгени Рушев: Джереми Корбин бе избран за лидер на лейбъристите и моментално стана център на медийно внимание. Как оценявате неговите шансове да стане премиер, или поне ще успее ли да донесе промяна в британската политика?

Стивън Макмилън: Наблюдавам от близко издигането на Корбин през последните месеци. Много е интересно и изглежда, че хваща вниманието на хора по целия свят. Макар да съм скептичен към повечето известни политици, той изглежда искрен. Аз подкрепям много от неговите позиции, най-вече във външната политика. Той се съмнява в ролята на НАТО по света и е противник на всички тези имперски външни войни, които виждаме напоследък. Мисля, че има подкрепата в ниските нива в много региони на Великобритания за поста премиер, но големия проблем е, че елита и медиите го презират, което е потвърждение за неговата автентичност. След демонизирането на Русия, британските корпоративни и държавни медии прекарват много време да го нападат. В самата Лейбъристка партия много хора са част от елита и се опитват да свалят Корбин от лидерския пост. Надявам се той да устои, тъй като Великобритания има отчаяна нужда от лидер, който да представя обикновените хора.

Евгени Рушев: Какво е влиянието на Лондонското сити в английската политиката? Можем ли да го отъждествим с влиянието, което Уол Стриит има над Вашингтон?

Стивън Макмилън: Влиянието на Ситито е голямо. Лондонското сити и Уол Стрийт са две от най-важните силови бази на западния елит, а те контролират големи части от света. Лондон е бил сърцето на най-голямата империя, която светът някога е виждал и мощта на града все още е колосална. Ако прегледаме книгата на професор Карол Куигли, той хвърля светлина върху организацията, структурата и целите на западния елит. В „Англо-американския елит“ той документира историята на една от най-видните организации в света, Кралският институт по международни отношения или Chatham House. В Chatham House има външен и вътрешен кръг, като вътрешния е насочващата сила на организацията. По същество тя е паралелно британско правителство, но е частна организация. Огромна част от големите банки и мултинационалните корпорации са членове на тези групи, в допълнение на много правителствени институции - Еврокомисията и шотландското правителство. Американският ръкав на Chatham House е Съвета по външни отношения (СВО), който има офиси в Ню Йорк и Вашингтон. В реч пред СВО преди няколко години, Хилари Клинтън признава, че организацията ѝ казва какво да прави (нещо, за което говоря в статията „Световната икономическа корпоративна олигархия“). Има много други филиали на същите паралелни частни организации, включително европейският ръкав с членове като Сорос и бившия външен министър на България- Георги Пирински, като целта на тези организации е господство. Именно затова Русия застана на пътя на западния империализъм и спря премахването на Асад, което обърква западната геостратегия в Близкия Изток.

Евгени Рушев: Референдумът за независимост на Шотландия бе провал за едни и успех за други. Каква е вашата позиция, трябва ли да се състои нов референдум в близкото бъдеще?

Стивън Макмилън: Силно подкрепям шотландската независимост, и гласувах с „ДА“ миналата година. Не съм голям привърженик на Шотландската национална партия, но вярвам, че независима Шотландия е по-податлива на реална промяна, отколкото ако стои във Великобритания. Съюзът е изкован за стотици години чрез кръв, вражди и завоевание, а не чрез мирно съжителство на хората. Аз подкрепям свободна и обединена Ирландия, както и разпадане на Обединеното Кралство. Втори референдум е възможен през следващото десетилетие, защото духа на независимостта е все още жив в Шотландия. Надявам се, че ако държавата стане независима през следващото десетилетие, ще напуснем НАТО и ЕС, защото независимостта всъщност е самостоятелност, тоест автономия над собствените дела. Швейцарската позиция в Европа е добър пример за модел, който бих искал да видя в Шотландия, а швейцарците са извън НАТО и ЕС.

Евгени Рушев: Последният въпрос е свързан с Европейския съюз. Как виждате бъдещето на ЕС? Какви са перспективите: ще стигнем ли до федерация, или ще видим откъсване на държави-членки?

Стивън Макмилън: Въпросът за бъдещето на ЕС е много сложен, защото е комплексен и включва набор от хора и нации, чиито интереси често са различни. Аз бих искал да видя страните вън от Съюза, като върнат суверенитета си. Много елементи в ЕС са напълно недемократични и те, до голяма степен, са движени от бюрократи и технократи, а не желанията на европейския народ. Никой в Европа не иска мерки за икономии, но въпреки това, те се налагат на хората от технократи, които не са пряко избрани. Тройката - ЕЦБ, ЕК и МВФ налага политики над гръцкия народ и много нации в Европа, но никой европеец не дава директен глас за това кой да оглави тези институции. Западният елит ще бъде собственик на ЕС докато може, което е част от желанието за хегемония. Амалгамацията на ЕС с други регионални блокове и страни винаги е било част от дневния ред на Запада, с корпоративни неизгодни сделки като ТТИП. Преговорите за този тип сделки се водят тайно и целта е засилване на корпорациите, приближавайки се до корпоративно-банкерско глобално управление. Надявам се ТТИП и други подобни сделки да бъдат осуетени през следващата година, защото те са антитеза на демокрацията и свободата. Трудността с нациите, които биха напуснали ЕС, е европейското лидерство, което ще изолира и подчини тези държави, така че повече страни, напускащи по едно и също време, би било най-добре. Надявам се ЕС да претърпи колапс по един или друг начин. Обичам хората в Европа, както и разнообразието и подобията на страните и регионите. Не искам да виждам, как ЕС се разпада, защото за мен е удоволствие да си сътруднича с европейските партньори, но този съюз не представя прекрасните хора на Европа. Суверенни, автономни, независими нации, които търгуват, общуват и са приятелско настроени една спрямо друга, е истинската Европа, която искам да видя, където интересите и желанията на хората са уважавани и представяни.

Рушев: Благодаря ви, г-н МакМилън.

Стивън Макмилън: Благодаря ти, Евгени.