/Поглед.инфо/ След неотдавнашното избухване на политическо насилие в Иран стана окончателно ясно, че вътрешната стабилност на Ислямската република най-малкото не е безспорна. И че курсът към разклащането на положението в страната е взет твърдо и подчертано. А фактът, че са минали по-малко от две години от предишния опит за подобна дестабилизация, само потвърждава казаното.

В тази връзка е напълно уместно да се повдигнат абсолютно логични въпроси. Например, какво ще се случи, ако успеят онези, които се опитват да постигнат падането на сегашната иранска държавност? Може ли това да се случи по принцип? Какви процеси, които могат да допринесат за това, се случват вътре в самия Иран? Какви ще бъдат последиците от изчезването от политическата карта на Близкия изток на регионална суперсила с мащаб на Иран?

И какво по принцип се случва по иранско направление в Голямата игра на Близкия изток?

Екзистенциална война

САЩ почти четири десетилетия след събитията от 1979 г. практически не скриваха желанието си да видят провала на иранската революционна шиитска ислямска република. И крахът на днешен Иран, ако има такъв, може да се окаже най-голямата победа на Вашингтон в региона, където политиката му напоследък бе съпроводена с непрекъснати неуспехи.

Това обаче няма да означава "внос на мир и демокрация" в Близкия изток. Значителна ескалация на ситуацията в Иран или всяка голяма чуждестранна намеса може да доведе до разширяване на възможностите на много по-сериозен враг - “Ислямска държава”, която сега е понесла значителни щети. Тази организация се роди преди няколко години от смъртта и разрушенията, опустошили Ирак и Сирия, и оттогава сунитските джихадисти, които са част от нея, явно се стремят да се присъединят към движенията, които се борят срещу иранското правителство отвътре и тактически играят заедно с всякакви външни сили и тласкат страната към взрив.

За Иран борбата срещу “Ислямска държава” винаги е била екзистенциална. Открито въвлечен във външно провокирани конфликти в съседни държави, Иран мобилизира шиитските милиции както в Ирак, така и в Сирия, за да спре настъплението на армията от екстремисти, които започват масово клане за всички извън тяхната радикална идеология. Това се отнася предимно до мюсюлманите, които не са сунити. Ако християните (а в някои случаи дори йезидите) поне по някакъв начин биха могли да се разберат с тях, то шиитите и особено алавитите изобщо нямат перспективи за физическо оцеляване.

Намесата на Иран се оказа жизненоважна за прелома в борбата срещу джихадистите. И въпреки че враговете на ислямската република както в Иран, така и в чужбина, активно се възползват от сегашния хаос, който започна по неговите улици, дори тези врагове се опасяват, че подобна нестабилност би могла да създаде условия за нов възход на “Ислямска държава”.

„Различни групировки, враждебни към иранското правителство, включително “Ислямска държава”, сепаратистите или други подобни на тях, винаги са се възползвали и ще се възползват от всякакви вълнения в страната“, заяви Абас Аслани, главен редактор на частното издание за новини в Техеран ”Iran Front Pagе”. Според него всяко разпадане или отслабване на иранската държава ще доведе до повишена нестабилност в региона. Това тревожи дори и противниците на политическата система в Иран, тъй като те не са сигурни как ще се обърне ситуацията в случай на срив на сегашната система в страната.

Роджър Шанахан, научен сътрудник по програмата за Западна Азия в Австралийския институт Лоу, смята, че Иран има критично значение при предоставянето на логистична и консултативна подкрепа на милициите, които се бориха срещу “Ислямска държава” в Ирак и Сирия, особено в първите години на кампанията. Що се отнася конкретно до Сирия, той заяви, че подкрепата на Иран за президента Башар Асад също означава много значителен и в някои случаи решаващ принос за кампанията срещу ислямистите. И тук дори западният експерт признава, че „целта не е била лично да се подкрепи Асад, а да се смажат терористите“. Така нареченият "халифат" на “Ислямска държава”, в резултат на включването на Иран в действията, беше унищожен. В същото време, според редица военни експерти, около 15 000 терористи все още остават в Ирак и Сирия. И това все още е много значителна сила.

Въпреки загубите на бойното поле, “Ислямска държава” продължава да съществува, поддържайки обширна мрежа от спящи клетки и предприемайки сложни медийни операции, агресивно излъчващи пропаганда. Рано е да се говори за окончателната победа над организацията.

Горивен бунт

В продължение на много години Техеран систематично изгражда силна система от недържавни участници в региона, противопоставящи се на Израел, Саудитска Арабия и САЩ, наречена „Оста на съпротивата”. И това се оказа голяма стратегическа победа за Иран, която позволи да оцелее в режим на все по-големи санкции. Но този ресурс на сила не е неограничен.

Иранските компании имат много силен потенциал за растеж, въпреки че строгите американски санкции ограничават достъпа на Техеран до разполагаемия доход. Въпреки че се смята, че иранското правителство все още има достъп до значително богатство за финансиране на своите политически операции, двойните ефекти от търговската блокада на САЩ и вътрешните икономически проблеми затрудняват живота на обикновените иранци, които не могат да се възползват от икономическите реформи, обещани от иранския президент Хасан Роухани.

Решението на неговото правителство в началото на есента да намали субсидиите за гориво за населението бе подкрепено от МВФ. Но при това стана като трус за мнозина иранци, свикнали на евтино гориво. И в страната започнаха бунтове, от които много бързо се възползваха външни сили.

Реакцията на местната власт беше бърза и за най-активните участници в безредиците често фатална. Според международни наблюдатели по време на сблъсъците са били убити над 200 иранци. Няма обаче надеждни и окончателни оценки и иранското правителство оспорва тези цифри.

Шевовете се разпадат

Най-ожесточената съпротива срещу върховенството на закона е в западната иранска провинция Хузестан, където арабските сепаратистки групи като Арабското движение за освобождение на Ахваз съобщават за "жестоки сблъсъци между жители, окупационни сили и бунтовници". И събитията там демонстрираха още един не очевиден отвън, но огромен проблем: когато протестиращите изразяват недоволство от икономическото положение на страната, сепаратистките групировки започват да се активизират в ключови гранични райони на Иран.

Тези групи са „най-голямата вътрешна заплаха за Иран днес“, казва Ариана Табатабай, младши политолог от корпорацията РАНД и старши сътрудник в Школата за международни и обществени отношения на Университета на Колумбия. Най-нестабилните гранични райони са провинциите Систан-Белочистан, Хузестан и Ирански Кюрдистан. Наблюдателите се опасяват, че всяка ескалация на бунт в тези области може да тласне Иран към религиозни размирици, подобни на сирийските. „Това е част от това, което сдържа много иранци от пряк тласък на режима да се срине: уроците от Сирия са показали много“, добавя Ариана Табатабай.

Безредиците са повдигнати от сепаратистките арабски, балочийски и кюрдски милиции в продължение на десетилетия, много преди появата на “Ислямска държава”, Ал Кайда или дори Ислямската революция от 1979 г., която свали прозападния шах, който дълго се радваше на подкрепата на ЦРУ. Ислямската република до голяма степен успя да овладее тези неспокойни народи, но терористичните атаки продължават. Такива като февруарската експлозия на лек автомобил, който блъсна военен автобус, при което загинаха 27 членове на КСИР в провинция Систан-Белочистан.

Групата “Джаиш ал-Адл”, която заедно с други ислямистки сунити от организацията “Ансар ал-Фуркан” използва предишните периоди на вълнения като опит да подкопае иранското правителство, пое отговорност за това действие. “Ислямска държава”, известна със своята способност да изгражда мостове през континентите, активно се стреми да използва тази междунационална конфронтация между персите и арабите по същия начин, както се случва в страни, далеч от Иран, като Филипините например.

В същото време “Ислямска държава” даде да се разбере, че борбата срещу шиитите е една от основните ѝ цели, в резултат на което Иран за нея е първостепенна цел. Очевидно е, че при първата възможност “Ислямска държава” ще помогне за разпалване на недоволството в районите на Иран, населени от етнически малцинства. В същото време ислямските терористи използват същата тактика като САЩ, като обявяват подкрепата си към протестиращите, позволявайки на иранското правителство да развие реторика за чужда намеса, което в Ислямската република може да оправдае всякакви репресии срещу населението. Покритието на влиянието на такива групи в рамките на Иран като цяло остава доста незначително, но това не е толкова важно, тъй като “Ислямска държава” основно концентрира усилията си в области със значително кюрдско и арабско малцинство. Най-вече защото това население исторически е било игнорирано, ако не е потискано от централната власт.

Това не означава, че тези заплахи не са очаквани. Иран от самото начало е загрижен за опасността, която “Ислямска държава” представлява за неговата територия и възможността да подкрепи сепаратистите от по-ниско ниво сред арабските и балочийските сунитски групи в страната. Въпреки факта, че имат изключително ограничена подкрепа вътре в Иран, те могат да се опитат да използват концентрацията на силовите структури върху протестите за гориво, за да предприемат определени местни тактически действия.

Удар в сърцето

Опасността от подобни „групи за нестабилност“ се потвърждава от факта, че дори с много скромния успех в проникването в Иран, “Ислямска държава” успя да нанесе удар в самото сърце на Ислямската република през юни 2017 г.

По-малко от два месеца след като “Ислямска държава” пусна видео на фарси, няколко сунитски кюрдски бойци, свързани с групировката, предприеха двойна атака: атаки срещу иранския парламент и мавзолея на покойния аятолах Хомейни. Загинаха 18 души.

През септември отново избухна трагедия с драматични сцени на спасяване на цивилни и войници, превозващи окървавени деца в Ахваз. Терористи откриха огън по парада на КСИР, посветен на годишнината от войната в Иран и Ирак. По време на което, между другото, Саддам Хюсеин също се опитва да популяризира арабския сепаратизъм в Хузестан.

Седмица по-късно нощното небе над ирански Керманшах и Кюрдистан е озарено от пламъците на ракети "Зулфикар" и "Киам", които прелетяха стотици километри над Ирак и удариха цели в източната сирийска провинция Дейр ез Зор, крепостта на “Ислямска държава”. Тази безпрецедентна ракетна атака беше възприета не само като послание към “Ислямска държава”, но и като доказателство за реалната военна сила на Иран, както и решимостта му да я използва срещу основните си национални врагове.

Освен това очевидно е, че подкрепата на арабските сепаратисти в Иран се предоставя не само от “Ислямска държава”. Известно е, че висши личности в администрацията на Вашингтон, като бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън, открито подкрепяха „опозиционните сили“, като „Организацията на моджахедите на иранския народ“. Доколко тези организации носят ценностите на „мир и демокрация“, може би е излишно да се говори.

Дамоклиев меч

Ясно е, че протестиращите иранци не споделят такива сепаратистки или джихадистки възгледи, самите те се страхуват от такива групировки. Повече от очевидно е, че травмата от предишната атака на “Ислямска държава” срещу Иран все още доминира общественото съзнание на страната. Независимо дали настоящите демонстрации могат да доведат до дестабилизация, страхът от “Ислямска държава”или сепаратистките групи, които работят с нея, съществува и определя много в обществото. Повечето иранци са загрижени, че в случай на военен конфликт със САЩ или Саудитска Арабия или дори в случай на сериозни вътрешни катаклизми, най-очевидната последица ще бъде нападението на “Ислямска държава”. Сега Иран значително засилва сигурността на своите граници, но ако вътрешната (или причинена от външната страна) дестабилизация доведе до падане или значително отслабване на правителството, това би могло да позволи на “Ислямска държава”да мобилизира сили отвън. Описвайки подобна ситуация, един от иранските военни експерти говори абсолютно недвусмислено: „Не се съмнявам, че “Ислямска държава” ще атакува. Никога през живота си не съм се съмнявал в нещо по-малко от това”. Според него, ако “Ислямска държава”установи плацдарм в планините между Иран и неговите съседи, може да отнеме десетилетия за победата ѝ . И тази заплаха сега виси над Ислямска република като Дамоклиев меч.

Независимо от това, почти всички експерти единодушно казват, че смятат краха на иранското правителство за малко вероятно в близко бъдеще, въпреки кампанията за "максимален натиск" от страна на САЩ срещу него. И дори за Вашингтон (и особено за неговите съюзници в Европа) това не е непременно лошо: многократно са се убеждавали, че загубата на контрол над ситуацията от правителството на техните противници често е имала далечни последици под формата на масивни потоци от бежанци, формиране на нови, по-мощни врагове и скъпи военни намеси за борба срещу тях.

Пример за това е инвазията в Ирак през 2003 г. Година по-късно САЩ технически контролират 25 милиона души, наследявайки разкъсана от войната нация, от която в крайна сметка ще се роди “Ислямска държава”. И следващата, вече демократична американска администрация продължи да предприема нови, още по-безотговорни военни авантюри в Либия и Сирия.

Възможното падане на Иран, страна, чието население надвишава и трите разкъсани от войната страни, вероятно ще има още по-опустошителни странични ефекти и ще даде на “Ислямска държава” и на другите терористични сили нови възможности за действие. Потъване на целия регион в безнадеждна тъмнина и вероятно, дестабилизиране на целия континент като  резултат.

И въпреки че в момента заплахата от “Ислямска държава” е локализирана, задълбочаващите се икономически проблеми, причинени от американските санкции, гарантират, че този въпрос няма да бъде напълно затворен дълго време. Както и фактът, че войнствената група в самите САЩ ще продължи да настоява за падането на Иран. Вълнуват ли се те от последствията? Това е интересен въпрос.

Превод: В.Сергеев