/Поглед.инфо/ След като срещите на Халифа Хафтар и Фаиз Сарадж във Франция, Италия, Обединените арабски емирства и Москва завършиха без резултат, постигнатите в Женева споразумения от Съвместната военна комисия “5+5” за прекратяване на бойните действия и началото на политическия процес бяха сметнати от мнозина за значителна стъпка напред. ООН, под чийто патронаж се състоя подписването на споразуменията, реши да надгради техния успех и обяви мащабна среща лице в лице на преговарящите в Тунис.
Обявеният междулибийски диалог под лозунга „Либия на първо място“ се проведе от 9 до 16 ноември в предградието на тунизийската столица Гамарт. Според плана на мисията на ООН преговорите трябваше да приключат с избора на членове на новия президентски съвет и правителство на Либия. След одобрението на състава на правителството от Камарата на представителите на Либия и Върховния държавен съвет трябваше да последва преходен период, а след това президентски и парламентарни избори.
Въпреки това, не беше възможно да се постигне съгласие по имената на онези, които трябва да управляват по време на преходния период. Според прессъобщение на ООН е постигнато предварително споразумение за провеждане на президентски и парламентарни избори на 24 декември 2021 г., но изобилието от уговорки предполага, че тази дата е много условна. Стана очевидно, че има сериозни разногласия между участниците във форума, както и голям брой жалби относно организаторите и процедурите.
Ясно е, че когато се води борба за власт, винаги ще има недоволни, но изложените обвинения са тревожни. Подборът на участниците в срещата се извършва от международни посредници, а редица либийски политолози директно обвиняват ООН в опит да консолидира властта в ръцете на представители на “Мюсюлманското братство”. Така Абу Бакр Варфали каза, че 45 от 75 участници в събитието са представители на тази терористична организация. Според експерта фактът, че “Мюсюлманското братство” сформира Партията на справедливостта и строителството в Либия, не бива да заблуждава никого: „Тази партия благослови грубата турска намеса, противопостави се на ЛНА и подкрепи терористичните групировки в Бенгази“, а нейната политика води до прехвърляне на икономическото богатство към външни страни.
Подобно мнение изрази и ръководителят на Комитета за помирение на Върховния съвет на либийските племена Зейдан Задма. След като научи за такова представителство, той отказа да участва във форума и заяви, че мисията на ООН в Либия е разрешила участието в преговорите на хора, които категорично не подкрепят постоянното прекратяване на огъня. Терористите систематично нарушават въведения в региона режим на пълно прекратяване на военните действия. Тяхното присъствие в политическия диалог е недопустимо и усложнява процеса на нормализиране.
Политическият анализатор Али Акрам също обвини правителството на Националното съгласие (ПНС), че използва терористична организация, за да удължи престоя си на власт. Между другото, от 2016 г. ПНС се оглавява от Фаиз Сарадж, който се смята за протеже на „братята“. На 16 септември тази година той обяви, че се оттегля, за да „отстъпи място на нови лидери“. На 30 октомври обаче той оттегли решението си, като се позова на призива на Върховния държавен съвет на ПНС да остане, „за да се избегне политически вакуум и да се осигури стабилността на Либия“. В тази връзка либийският депутат Иссам ал-Джехани отбеляза, че представители на мисията на ООН се опитват да повишат „своя човек“ на поста шеф на новото правителство. Стигна се до скандал: на форума в Тунис под егидата на ООН бяха направени опити за подкуп на гласовете на делегатите - в подкрепа на Фати Башаги за поста нов премиер. Твърди се, че ПНС е отпуснало 30 милиона долара.
Това лице най-добре показва какви хора са се събрали в ПНС. Участва активно в свалянето на Кадафи и дори става „полеви координатор на НАТО“. В същото време той започва да подкрепя ислямистките въоръжени групи. Цялата му дейност от това време по един или друг начин е свързана с организациите на ислямистите („Батальон Ал-Фарук“, „Мюсюлманско братство“, „Щитът на Либия“, свързан с „Ал-Кайда“). След като установява контрол над една от най-мощните организирани престъпни групи (т.нар. Милиция Мисурата), Башаги, след многобройни сблъсъци с други групировки, успява да разшири влиянието си в Триполи, където неговите бойци получиха пълна власт в повечето части на града и някои предградия.
Като заобикаля ембаргото за доставки на оръжие за Либия (създадено от Съвета за сигурност на ООН през февруари 2011 г.), Башаги концентрира оборудване и оръжия в ръцете на лоялни групи, за да поддържа контрола над Триполи, а през октомври 2018 г. ръководителят на ПНС Фаиз Сарадж го назначи за ръководител на Министерството на вътрешните работи. Това ведомство е известно с извънсъдебни убийства, отвличания и според италианската агенция „Нова“ работи в тясно сътрудничество с групи, които участват в търговията с роби и незаконна миграция. В същото време „главният служител на реда“ стана връзка на ПНС с НАТО и САЩ, подписа меморандум за сътрудничество в областта на сигурността с британския посланик и участва в преговори с Турция за военна помощ. Башаги е известен с пламенната си антируска позиция - каза, че подкрепя идеята за разполагане на американска военна база в Либия, за борба с Русия и категорично се противопоставя на освобождаването на руските граждани, задържани в Либия. Именно Башаги официално твърди, че така наречените руски наемници в Либия използват оръжия за масово поразяване. А фактът, че Западът го подкрепя активно, може да се обясни с известната фраза за Сомоза.
На 18 ноември, тоест в разгара на скандала с подкупите, Фати Башаги пристигна в Париж по покана на френското външно министерство, което експертите смятат за радикална промяна в политиката на Петата република. Либийският политолог Али Бузида, например, припомня, че Париж първоначално е осигурявал покровителство на главнокомандващия ЛНА Халифа Хафтар, но „залогът на LNA не проработи и това принуди Франция да преразгледа политиката си към Либия“. Башаги, от своя страна, благодари за доверието и обеща да защити интересите на Франция. Френската „Тотал“ вече е придобила дял в местните петролни компании и заяви, че ще инвестира до 650 милиона долара в развитието на концесията „Уаха“. Борбата е не само за петрол, но и за бъдещи договори за възстановяване на опустошената страна, в агресията, срещу която Франция участва активно.
Между другото, за петрола. На 19 септември либийската национална петролна компания обяви премахването на извънредната ситуация и възобновяването на производството и износа на петрол от либийските пристанища, които бяха затворени от януари поради военни действия. На 22 ноември обаче НПК отказа да прехвърли средства от продажбите на петрол на Централната банка на Либия. Корпорацията заяви в прессъобщение, че ще държи средства по сметката си в Либийската външнотърговска банка, докато не бъде постигнато пълно решение на либийската криза, и обвърза решението си с факта, че Либийската централна банка действа „непрозрачно“. На следващия ден „незаконни въоръжени групи се опитаха да нахлуят в помещенията на централата на НПК в Триполи“. В официалното съобщение на компанията се казва, че служителите на службата за сигурност на петролните съоръжения и подразделенията на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, които са пристигнали на помощ, са спрели нападателите ...
Така в Триполи беше определен кандидатът на ПНС за поста бъдещ министър-председател и тази фигура има големи шансове - в края на краищата Башаги не само разчита на подкрепата на колегите си от ПНС и бойци от Мисрата, но също така получава съответни сигнали от Франция, ЕС, Турция и редица други страни.