/Поглед.инфо/ През последните няколко месеца израелските служители видимо засилиха заплахите си да атакуват иранските ядрени енергийни обекти и дори започнаха провокативни учения за обучение на израелските военновъздушни сили, предназначени да симулират удари по ядрените съоръжения на Иран.
В отговор на ескалиращия език и поведение на Израел, Корпусът на гвардейците на ислямската революция на Иран (КГИР) в края на декември проведе своите годишни военни учения, наречени „Великият пророк 17“.
Генерал-майор Хосеин Салами, главнокомандващ на Революционната гвардия, каза, че военните учения имат за цел да изпратят „много ясно послание“ и „сериозно, истинско предупреждение“ до Тел Авив.
„Ще им отрежем ръцете, ако направят грешен ход“, каза той в строго формулирано предупреждение.
„Разликата между реалните операции и военните учения е просто промяна в ъглите на изстрелване на ракети.
Като оставим настрана предупрежденията на Революционната гвардия, има много причини да се предполага, че заплахите от Израел са малко повече от празна реторика за външно и вътрешно потребление. Накратко, Тел Авив всъщност може да няма нито ресурси да атакува Иран, нито капацитет да поеме гарантираните ответни мерки на Техеран.
Многото пречки пред Израел
Основното ограничение на Израел при извършването на тези атаки се дължи на множеството и разпръснатите ядрени съоръжения на Иран.
За разлика от оперативното унищожаване на ядрените обекти на Ирак от израелските военновъздушни сили през 1981 г. (операция Opera) и удара им през 2007 г. по предполагаемо ядрено съоръжение в Сирия ("Операция извън кутията"), където е имало задача да се нанесе удар само в една точка – Багдад и Дейр Еззор , съответно, в този случай Израел ще се изправи пред много различен пейзаж в Иран.
Иран има четири типа ядрени съоръжения, включително изследователски реактори, уранови мини, военни и ядрени обекти. Общо има повече от 10 известни ядрени съоръжения, които са разпръснати от север на юг на страната.
Например, има наземно разстояние от около 1800 километра (1118 мили) от урановата мина Гачин в град Бандар Абас в Южен Иран до изследователския реактор Бонаб в северозападната част на страната. Атакуването на такъв голям брой ядрени съоръжения от голямо разстояние би изисквало изключителна координация и сложни операции, за да се гарантира, че всички съоръжения са ударени по едно и също време.
Освен това Иран инвестира много в развитието на своята противовъздушна отбрана през последните десетилетия, която в момента покрива повече от 3600 точки и е в състояние да локализира своите ракети земя-въздух.
Забележителното тук е, че Иран твърди, че си е самодостатъчен при конструирането на своите ракети, при което може да произвежда и разпространява своите ракети без прекъсване, въпреки международните санкции. Ракетата Бавар-373 – родна версия на руската система Ц-300 – е една от тях.
Съобщава се, че Бавар-373 може едновременно да поразява до шест цели с дванадесет ракети на разстояние до 155 мили (250 км). Множество ракети вероятно ще бъдат изстреляни по отделна цел, за да се увеличи вероятността от поразяване.
С този мощен и единен отбранителен арсенал възможността Иран да преследва и унищожава израелски бойни самолети е голяма.
Друго ограничение за Израел е, че някои от ядрените съоръжения на Иран са под земята. Ядрени обекти, като завода за обогатяване на гориво Фордов, където уранът е обогатен до над 20 процента, се изграждат на дълбочина от 80 метра (260 фута) в планината. Израел не разполага със специални бомбардировачи, които могат да унищожат съоръжения дълбоко под земята.
Въпреки че САЩ притежават огромните боеприпаси за разрушаване на бункери, необходими за нанасяне на удари по такива съоръжения – 13 600-килограмови (30 000 паунда) GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP) – Вашингтон досега отказва да ги предостави на Тел Авив.
Във всеки случай продажбата на невероятно тежките MOP-ове на Израел би била безсмислена работа, тъй като израелските военновъздушни сили нямат нито самолетите, които могат да ги доставят, нито летищната инфраструктура, необходима за поддържането на тези самолети.
Освен това продажбата на някои видове MOP е забранена съгласно договора Нов СТАРТ, известен също като „Мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия“ между САЩ и Русия.
Конфронтиране с Иран и съюзниците му
За разлика от израелските въздушни удари срещу Сирия и Ирак, които останаха без отговор, Тел Авив е наясно, че отговорът на Иран ще бъде сериозен и решителен.
Местните военни способности на Иран далеч изпреварват тези на съседите и през последните четири десетилетия той разви здрави отношения със съюзници в Ирак, Сирия, Палестина, Ливан и Йемен, които изразиха готовност да защитават Техеран, ако той бъде атакуван от общ противник.
През април 2021 г. сирийска ракета успя да премине през израелската противоракетна система „Железен купол“, експлодирайки близо до тайния ядрен реактор Димона на страната. Това събитие може да бъде повторено от съюзници като Хизбула, Хамас и проирански групировки в Сирия и Ирак в случай на атака срещу ядрени съоръжения на Иран.
За да ударят Иран, израелците ще трябва да пресекат въздушното пространство на „недружелюбните“ държави Сирия и Ирак. Дори арабските държави на Арабския полуостров е малко вероятно да позволят на израелските военни самолети да използват тяхната територия, за да атакуват Иран поради страх от ответни ирански атаки.
Споменът за добре насочените йеменски ракетни удари по петролното съоръжение на Aramco през септември 2019 г. – неправилно приписвани на Иран, а не на Йемен – се превърна в сигнал за държавите от Персийския залив, че причината за иранските ответни удари трябва да бъде избягвана на всяка цена.
Русия може също да се противопостави на атаката, тъй като в случай на израелско нападение срещу Иран, дейността на иранските проксита в Сирия може да предизвика подновяване на кризата във военно-политическия баланс на страната.
Руският президент Владимир Путин, който е похарчил милиони долари за стабилизиране на ситуацията в Сирия, не желае страната да бъде преобърната отново. И като се има предвид влиянието на Русия в Съвета за сигурност на ООН, Израел не би искал да се изправи срещу Москва.
Срещу международната общност
В момента САЩ и Европа са във Виена, преговаряйки с Иран за възобновяване на ядреното споразумение от 2015 г. известно като Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), което предишната администрация на САЩ изостави.
Президентът на САЩ Джо Байдън желае бързо да постигне „добра ядрена сделка“ с Иран, отчасти, за да откъсне Техеран от неговите стратегически съюзници в Москва и Пекин – двата основни глобални противници на Вашингтон.
Ако Израел атакува Иран, Техеран може да се оттегли от преговорите и в отмъщение вероятно ще повиши нивото си на обогатяване от 60 процента до над 90 процента (подходящо за изграждане на ядрена бомба). Байдън се нуждае от мирна Западна Азия, за да може с лекота да излезе от различните блата в региона и да се „завърти на Изток“, за да сдържа Китай и да обгради Русия, двата му най-неотложни стратегически приоритета.
Според Foreign Policy противопоставянето на САЩ срещу атаките срещу иранските атомни централи е дълго, както се подчертава в автобиографията на бившия министър на отбраната на Израел Ехуд Барак, "Моята страна, моят живот".
„Искам да кажа и на двама ви сега, като президент, ние сме напълно против всякакви ваши действия за извършване на атака срещу [иранските] атомни централи“, каза тогавашният президент на САЩ Джордж В. Буш пред Барак и тогавашния премиер Ехуд Олмерт през 2008 г.
„Повтарям, за да избегнем недоразумения, очакваме да не го правите. И ние няма да го направим, докато аз съм президент. Исках да е ясно", категоричен бе той.
Настоящият подход на администрацията на Байдън е да върне ядрената програма на Иран към ядреното споразумение от 2015 г. без война или използване на сила.
В статия от октомври 2021 г. Денис Рос, специален помощник на бившия президент на САЩ Барак Обама и старши директор за централния регион в Съвета за национална сигурност, пише:
„Въпреки че отхвърлят иранските оправдания за действия, които приближават Иран към ядрено оръжие, служителите на администрацията на Байдън казаха на израелците, както научих наскоро в Израел, че е имало „добър натиск върху Иран и лош натиск“ – цитирайки примера за саботаж в Натанз и Карадж като лош натиск, защото иранците се възползваха от него, за да се обогатят до почти оръжейно ниво."
Коментарите на Денис Рос показват, че на този етап американците не са се стремели да атакуват или дори да саботират ядрените съоръжения на Иран и са имали намерение да попречат на израелците да атакуват Иран.
Става ясно, че израелските заплахи за ядрените способности на Иран са главно за вътрешно потребление – и вероятно също за поддържане на значението на Израел на фона на бързо развиващите се геополитически промени, разгръщащи се в Западна Азия.
Настоящият премиер на Израел Нафтали Бенет в момента е изправен пред безмилостни критики от бившия премиер Бенямин Нетаняху и неговите политически съперници, както и вътрешния недостиг в страната след кризата с пандемията. Нападането на чужда държава – или Газа – е основен елемент на Израел за отклоняване на общественото мнение от вътрешни проблеми.
Разговорите за израелските въздушни удари срещу Иран представляват малко повече от куха реторика, въпреки многократните словесни заплахи от израелски служители. В този момент Израел няма нито силата, нито средствата да атакува Иран, нито може да действа едностранно срещу политиката на САЩ.
Превод: СМ