/Поглед.инфо/ Мащабът на новата близкоизточна катастрофа до голяма степен ще зависи от Иран. Дори американците признават, че не той е започнал всичко. Основен бенефициент от настоящите събития обаче е Техеран, който неочаквано за себе си спечели важен мач.

Западът освобождава Иран от подозрение за атака срещу Израел от страна на ХАМАС. Постепенно, но стабилно.

Това е темата на материали от водещи американски медии, подкрепящи „генералната линия“ на Демократическата партия и президента Джо Байдън: Си-Ен-Ен и “Ню Йорк Таймс”.

НЙТ цитира доклади на разузнаването, че ключови ирански лидери не са знаели за атаката и са „били изненадани“. Източниците на Си-Ен-Ен посочват, че няма доказателства, които да показват, че операцията на ХАМАС е била планирана, финансирана или дори одобрена от иранците.

Шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен обаче открито заяви, че няма такива доказателства в началото на седмицата. Силният шум около отговорността на Иран в първите часове на войната беше генериран от неофициални лица - различни експерти, не само израелски и американски, но и руски.

От лицата с висок статус от страна на САЩ (ако не се вземат предвид „ястребите“ от Капитолийския хълм като Линдзи Греъм) само Джон Кърби, една от „говорещите глави“ на Белия дом и известен враг на Руската федерация, постулира вината на Техеран. Но и той, само в смисъл, че иранците са били „съучастници“, тъй като в предишни години са покровителствали ХАМАС.

Впоследствие Кърби се разплака, докато говори за случилото се в Израел. Няколко дни по-късно, той стигна до заекването, оправдавайки се пред журналисти за думите си за „съучастника“ и потвърждавайки, че САЩ нямат доказателства за „иранска ръка“ в цялата тази история.

Що се отнася лично до президента Байдън, той призова Техеран да се държи „предпазливо“. Изглежда като заплаха, но възможно най-учтивата.

Очевидно ръководството на САЩ не иска да „реже от рамото“ и да влошава допълнително ситуацията в Близкия изток, ръководено от собствените си съображения: Иран, казват те, е враг, но сега не е моментът. Съображенията може да варират от усилията на офиса на Блинкен да сключи сделки с Техеран, като например връщането ва САЩ на американци, арестувани в Иран.

Но основната, най-вероятно, е нежеланието да се събуди неприятността, докато е тиха. Броят на жертвите на новата фаза на близкоизточния конфликт вече наброява хиляди, но това наистина може да изглежда като мир и тишина, ако Иран се намеси директно в конфликта, което за Вашингтон, както се опитват да намекнат, е „ червена линия."

В много отношения от Техеран зависи колко дълго ще продължи ескалацията, колко държави ще бъдат въвлечени в нея и колко ресурси ще трябва да изразходва Вашингтон, за да потуши пожара в Близкия изток.

Със сигурност иранските аятоласи изпитват широк спектър от чувства по този въпрос. От една страна, преди наистина да помогнат на ХАМАС и да претендират за водеща роля в конфронтацията с Израел, въпреки че ивицата Газа не беше пряко в шиитската сфера на влияние (поради най-малкото факта, че ХАМАС е сунитски, а сунитите също твърдят, че са антиизраелски авангард).

От друга страна, иранците вероятно се радват на усещането за „златна карта“ в ръцете си. Но най-вече защото те внезапно (ако вярвате на източниците на НЙТ в американското разузнаване) спечелиха сложна и важна игра в близкоизточната игра, без да направят почти нищо за целта.

Ответната (и привидно неизбежна) операция на “Цахал” в Ивицата Газа, управлявана от ХАМАС, анулира продължилия десетилетия процес на помирение между Израел и Саудитска Арабия, насърчаван от САЩ, но ускори друг - нормализирането на отношенията между иранците и саудитците, където Китай е модератор.

Действията на Израел срещу палестинските араби предизвикаха първия телефонен разговор между иранския президент Ибрахим Раиси и саудитския престолонаследник принц Мохамед, сега ключови политици в своите страни поради напредналите години на номиналните (но абсолютни) владетели: Рахбар Хаменей и крал Салман. Неотдавнашните врагове прекараха 45 минути в обсъждане на „военните престъпления на Израел“, и възстановяването на отношенията.

Тук трябва да разберем, че израелско-саудитският съюз не беше просто антиирански, но дори се основаваше на идеята за конфронтация с Техеран. Стигна се дотам, че израелците започнаха да помагат на саудитците с ядрената им програма – напук на иранската.

Сега, предвид специалната роля на Иран в шиитския свят и саудитците в сунитския свят и в исляма като цяло (поради местоположението на Мека и Медина), те не могат да не се обединят срещу Израел - в противен случай Уммата няма да разбере .

Заслужава да се добави към това, че настоящото ръководство на иранските сили за сигурност следи с голям интерес действията на израелските сили за сигурност, тъй като за тях това е изследване на тактиката на екзистенциалния враг. Вероятно им харесва това, което се случва - както заради преките щети, които се нанасят на “Цахал”, така и заради разрушаването на много митове за силата на "израелската армия", която беше значително унизена от цялата ситуация.

Иранците седят на брега и гледат как труповете на враговете им се носят по млечната река. Изглежда идеална ситуация да продължите да наблюдават, без да се намесват пряко и без да понасят загуби.

Има обаче един нюанс: върховното ръководство на Ислямската република е именно религиозни фигури с характерното за шиитите мистично съзнание. Те действат в различни категории от сегашното поколение арабски монарси – рационални и пресметливи. И следователно те могат да бъдат непредвидими в бъдещите си политики.

Пример са същите ХАМАС (въпреки че са сунити): техният религиозен екстаз и омраза към Израел им беше достатъчен, метафорично казано, да се набият с пълна скорост в стълб. Стълбът също ще пострада (и то много по-сериозно, отколкото можеше да се очаква първоначално), но за шофьора, пътниците и колата последствията ще бъдат катастрофални - точно като ситуацията в Ивицата Газа, след като израелците се решиха на отмъщение.

Но историците на бъдещето със сигурност ще докажат, че зад това, което днес може да се счита за религиозен фанатизъм, е имало доста практически интереси на конкурентите в борбата за власт и ресурси и мнозина изобщо няма да се нуждаят от никакви доказателства. При желание винаги има “хайли-лайкли”.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?