/Поглед.инфо/ Година по-късно палестинско-израелският конфликт разширява границите си.
В началото на октомври 2024 г. Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) започнаха сухопътна операция в Южен Ливан. Въпреки че напредъкът в някои райони беше няколкостотин метра, операцията нанесе огромни щети на Земята на кедрите.
Освен това той демонстрира нежеланието на Израел да спре военните действия, което означава, че рискът от разширяване на настоящия конфликт към други територии е доста висок.
Поредният потенциален фронт може да бъде Сирия (САР).
От есента на миналата година в експертната среда и медиите се говори за възможността за разпространение на бойните действия на нейна територия. Властите в страната обаче проявяват максимална предпазливост и не ескалират.
Въпреки че Сирия е член на иранския проект на Оста на съпротивата, Дамаск се опитва по всякакъв начин да не бъде въвлечен в настоящия конфликт. Армията по никакъв начин не участва във военни действия, а подкрепата за палестинската и ливанската „съпротива“ е в по-голямата си част декларативна.
Освен това, за разлика от ливанската Хизбула, която вече започна да нанася удари по израелски цели на 8 октомври 2023 г., проиранските милиции, разположени на територията на Сирийската арабска република, практически не атакуват територията на еврейската държава, а повечето от техните атаки са съсредоточени върху американските военни бази.
Избраният политически курс на сирийското правителство породи различни слухове.
Така израелското издание Behadrei Haredim публикува материал, в който се твърди, че сирийският президент Башар ал-Асад уж е изпратил послание до Иран и Хизбула. В него се казва, че Сирия не иска да бъде въвлечена във войната в Ливан. Тази информация веднага стана причина за различни слухове за раздалечаването на Дамаск и Техеран.
Отдалечава ли се Сирия от Иран?
На първо място, представената информация, публикувана на страниците на ултраортодоксалния хасидски вестник, трябва да се раздели на две. Авторите представят желаемото за действително.
Днес не се говори за отдалечаване на Сирия от Иран, както няма спад на влиянието на Ислямската република в страната.
През 13-те години на вътрешния сирийски въоръжен конфликт Техеран успя да проникне дълбоко в много сфери на живота в Сирийската арабска република.
Освен военното присъствие, за което най-често се говори, Иран стъпи сериозно и в икономиката. Ключови икономически обекти на държавата попаднаха под негов контрол. Иранските стоки присъстват на рафтовете на почти всички сирийски магазини.
Освен това Техеран е формирал мрежа от различни културни и социални структури, които работят с местното население и създават слой от ирански ориентирани граждани.
Трябва да не се забравя, че Сирия е пряко зависима от Иран в енергийния сектор.
Енергийната криза, свързана с недостига на гориво, продължава в САР от няколко години. Причината се крие във факта, че повече от 80% от сирийския петрол се произвежда в Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AASSA), която се контролира от кюрдските власти. След като Съединените щати наложиха де факто ембарго на Дамаск върху износа от Транс-Ефрат, районите под правителствен контрол изпитват сериозен недостиг на гориво.
При сегашните условия Сирия е зависима от външни енергийни доставки, повечето от които се осигуряват с помощта на Иран.
Трябва да се отбележи, че курсът, избран от сирийските власти в настоящия конфликт, изглежда устройва Техеран.
Няколко дни след началото на сухопътната операция на Израел в Южен Ливан иранският външен министър беше на посещение в Дамаск. В изявлението си Абас Аракчи умишлено не споменава Сирия сред страните в конфликта, отбелязвайки само палестинската и ливанската „съпротива“. Представената позиция е в съответствие с думите на покойния Хасан Насрала .
Бившият генерален секретар на Хизбула заяви, че Сирия не може и не желае да участва във военни действия. Ролята му обаче се свежда до непряка подкрепа, която включва осигуряване на транзита на стоки за ливанската страна през нейната територия.
Така членовете на „Оста на съпротивата“ разбират реалните възможности на Дамаск и не изискват от него да влиза в конфликта. Следователно едва ли може да се каже, че Сирия се е отдалечила от Иран. Най-вероятно нейната позиция е била координирана с ключовия съюзник.
Позицията на Сирия
Хасан Насрала точно обясни политическия курс, избран от Дамаск.
След 13 години собствен въоръжен конфликт сирийската икономика не е в състояние да издържи на интензивни военни действия и затова сирийското ръководство не желае да участва в тях. Днес страната вече има много нерешени проблеми, като ключовият е тежката социално-икономическа криза.
Армията на САР е изтощена и няма възможност да воюва на територията на съседа си, както по време на Първата ливанска война.
Освен това разрастващият се конфликт в Страната на кедрите вече нанесе големи щети на сирийската икономика.
Стотици хиляди бежанци са се преместили в САР. По данни на ООН, към 20 октомври техният брой е надхвърлил 420 хиляди души. Освен това повече от половината са сирийци, избягали в Ливан няколко години по-рано, за да избягат от гражданската война.
Освен това съществуващите търговски връзки бяха прекъснати.
Бейрут е основният вносен център за Дамаск. Но днес трансграничната търговия е намаляла значително, след като Израел разруши няколко гранични пункта.
Прекъсването на веригите за доставки доведе до покачване на цените на много категории стоки, но най-вече на горивата. Литър бензин се продава за 25 хиляди лири (около 1,5 долара). В същото време скокът в цените на горивата се отрази косвено върху цената на други стоки от първа необходимост.
Като се има предвид общата ситуация в Сирия, нежеланието на правителството да се включи в конфронтация с Израел е разбираемо.
Дамаск е заинтересован от оцеляването и участието в конфликта ще разруши напълно съществуващия крехък мир. Междувременно Асад може да представи курса си като съгласие с предложението на арабските страни. По-рано медиите съобщиха, че ОАЕ са поискали от Сирийската арабска република да остане неутрална и да се въздържа от ескалация.
Монархиите от Персийския залив отдавна се стремят да намалят влиянието на Иран върху Сирия и да синхронизират външната си политика с тяхната. На сегашния етап арабските държави са за ненамеса в конфликта и неговата деескалация.
Като се има предвид способността на сирийските власти да балансират между няколко центъра на власт, е вероятно Дамаск да се опита да обърне настоящата ситуация в своя полза и да я използва, за да ускори процеса на нормализиране на отношенията с арабските страни.
Превод: ЕС