/Поглед.инфо/ На страните от БРИКС беше предложено да създадат нова транзитна мрежа за търговия с енергия. Иран изрази тази идея с надеждата, че нови нефтопроводи и газопроводи ще преминат през него и ще го превърнат в търговски център. Как би могла Русия да се възползва от предложението на Иран и да организира доставките на своите нефт и газ?
Страните от БРИКС биха могли да създадат нова транзитна мрежа за търговия с енергия, предложи иранският президент Масуд Пезешкиан на срещата на високо равнище на БРИКС в Казан. Според него Иран има стратегически важно географско местоположение и е транзитен център за няколко международни транспортни коридора, включително Север-Юг и Изток-Запад. И страните от БРИКС биха могли да се възползват от това, за да създадат своя собствена нова транзитна мрежа за енергийни ресурси, а в бъдеще и за други стоки.
Перспективите да се превърне в транзитен център за транспортиране на енергийни ресурси са много примамливи за всяка страна. В крайна сметка това не само ще донесе приходи в хазната и ще осигури работни места по време на изграждането на инфраструктура, но и ще осигури постоянен доход от транзита на нефт или газ. Това ще повиши сериозно и геополитическата значимост и тежест на транзитната страна, чието мнение ще се зачита още повече.
Що се отнася до Иран, ако през него се транспортират енергийни ресурси, тогава е малко вероятно всички членове на БРИКС да бъдат включени. Тук можем да говорим за доставки на енергийни ресурси от Русия през Иран за Индия, като има два варианта - или доставки на петрол, или доставки на газ, казва Игор Юшков, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на руската федерация.
По-рано беше обсъждан вариант за изграждане на нефтопровод от Русия през Иран до Персийския залив, където руският петрол да бъде натоварен на танкер, който да го достави до индийския пазар. Индия, заедно с Китай, са двата най-големи купувача на руски петрол. Освен това Индия като правило излиза на първо място, ако вземем предвид доставките по море.
„Може да е по-изгодно за Русия да заобиколи черноморските проливи, Турция, Суецкия канал и да доставя петрол на Индия през Иран и Персийския залив. Първият маршрут е по-дълъг и има рискове, свързани с атака от йеменските хуси, които може да не разберат чий танкер идва и да атакуват. Освен това Турцпостоянно казва, че Босфорът е претоварен и иска да осъществи проекта си за паралелен канал и да завлече всички танкери там. През пролива не могат да вземат пари, но през канала могат и турците ще могат да изкарат пари от това. Но за Русия това означава увеличение на разходите за доставка на нашия петрол, предимно от Новоросийск. Затова Русия е готова да разгледа варианта за изграждане например на петролопровод през Иран, който да доставя петрол в Индия“, твърди Юшков.
Това наистина ще бъде по-кратък маршрут за доставка на петрол до Индия. Освен това е възможно да се използват съществуващи нефтопроводи, по-специално тръбопроводът до Баку. Това ще спести разходи за изпълнение на проекта.
„Сега нефтът се изпомпва по нефтопровода Баку-Новоросийск в обратна посока: от Азербайджан до Новоросийск. По този нефтопровод получаваме нефт от Туркменистан и Казахстан през Каспийско море, където се разтоварва в Махачкала, а след това суровината по тръба от Махачкала отива към Новоросийск. Но този нефтопровод може да бъде обърнат в обратна посока и да изпомпва петрол от Русия към Баку“, казва експертът.
Вече се обсъждаше изпомпване на петрол от Русия в Баку. Азербайджан може да направи добри пари от това. „Руският петрол може да се доставя в рафинериите в Баку, които ще получават от него петролни продукти и ще ги доставят, включително за износ, на пазарни цени. Нашият петрол пак ще е с известна отстъпка. Освен това Азербайджан ще освободи обеми от собствен петрол, който също може да изнася на по-високи пазарни цени“, казва Игор Юшков за потенциалните допълнителни приходи за Азербайджан.
Има обаче един важен момент: ако Русия изпраща петрола си в азербайджанските рафинерии, тогава тя ще трябва да спре да получава петрол от Казахстан и Туркменистан (през Каспийско море, Махачкала до Новоросийск). Поради това Москва губи пари от транзита.
„Въпреки това Русия би се заинтересувала от проекта за този петролопровод, ако той беше част от по-голям проект, когато изпомпваме петрол не само до Баку, но след това изграждаме петролопровод до Иран с достъп до Персийския залив и там Вече е възможно да се натовари петрол на танкери и да се изпрати в Индия“, казва Юшков.
Ясно е, че морският път за доставка на петрол до Индия ще бъде рязко намален. Именно този път е най-скъпият и непредвидим. Тръбните транзитни такси обикновено са по-евтини, а маршрутът по суша е по-предвидим.
„Такъв мащабен проект за нефтопровод от Русия до Персийския залив е изгоден за всички, освен за Турция, тъй като ще попречи на плановете ѝ да построи канал и да прави пари от това, защото ние няма да имаме с какво да натоварваме канала. А Азербайджан и Турция са съюзници, така че Баку се съобразява с интересите на Анкара“, казва събеседникът.
Според него е възможно да се опитаме да разработим алтернативни варианти на проекти, например проект за тръбопровод през Каспийско море или през Централна Азия, но вариантът с Баку е изгоден именно защото там вече има готови нефтопроводи, освен това все пак е най-краткият маршрут.
„Едва ли някой ще ни позволи да строим нещо през Каспийско море, защото тук трябва съгласието на всички каспийски страни. Но дори самият Азербайджан ще блокира изграждането на петролопровод в Каспийско море. Някога Баку блокира Транскаспийския газопровод, поради което проектът “Набуко” не беше реализиран. Тъй като крехкият баланс на Каспийско море може да пострада, въпреки че говорихме за газопровод. В случай на петролопровод подобни аргументи ще работят още по-силно“, обяснява Игор Юшков.
Има вариант за изграждане на петролопровод през Централна Азия: тръбата ще трябва да бъде прокарана от Русия до Казахстан, след това през Казахстан до Туркменистан, за да стигне само до Иран. В този случай ще трябва да се изгради по-дълъг тръбопровод, дори от нулата, плюс ще има повече транзитни страни, така че възниква въпросът за рентабилността на такъв маршрут, казва експертът.
Що се отнася до доставките на газ от Русия, Туркменистан и Азербайджан няма да позволят изграждането на газопровод през Каспийско море. Но има потенциална възможност да се обмисли изграждането на газопроводи както през Кавказ, така и през Централна Азия. „Но тук получаваме и доста дълъг газопровод през територията на страните производителки на газ. Би било добре, ако можем да продадем част от газа по трасето на газопровода, но тук вероятно няма да се получи“, смята експертът.
Въпреки че, ако погледнете газопровода през Централна Азия, Казахстан очевидно скоро ще се превърне от износител в страна вносител на газ поради нарастващото потребление, докато производството стагнира. Това вече се е случвало с Узбекистан. Следователно той може да се нуждае от нашия газ. Освен това вече има част от газопровода чак до Туркменистан, но капацитетът му ще трябва да бъде разширен. Ако изпомпвате газ за Иран и след това за Пакистан и Индия, тогава има смисъл да строите тръбопровод за десетки милиарди кубични метри газ, отбелязва експертът на ФНЕС.
Проектите за газопроводи изглеждат по-малко печеливши и жизнеспособни от петролните. Първо, дължината на тръбите е много голяма, или през Централна Азия, или през Кавказ, тъй като трябва да се разшири до Пакистан и Индия, като основен купувач. „Разходите за изпомпване ще бъдат високи, плюс разходите за производство, и всичко това на пазар, където се очаква свръхпредлагане на газ поради пускането в експлоатация на много проекти за ВПГ през 2028-2030 г.“, казва източникът. Това означава, че цените на газа на пазара ще бъдат ниски и Индия, като купувач, вероятно ще договори голяма отстъпка за себе си. Докато за да се възвърне такъв рискован, скъп и мащабен проект, е необходимо, напротив, да има купувач, готов да плати добра цена за газа.
Превод: В. Сергеев