/Поглед.инфо/ Настояването на германските правоохранителни органи да получат доказателства за разследването на атентата срещу „Северен поток 2“ се сблъска с нежеланието на Полша и Италия. Тези две страни от ЕС не желаят да екстрадират заподозрените във взривяването в Германия. Експерти обясняват, че Варшава и Рим искат да се възползват от ситуацията, за да разрешат тлеещите проблеми между тях и Берлин. Ще успеят ли и как трябва да реагира Русия?

Полски съд отхвърли искането на Германия за екстрадиция на украинския гражданин Владимир Журавльов, когото Германия подозира в участие в атентата срещу газопровода „Северен поток“. Освен това, според Асошиейтед прес , Варшава е разпоредила незабавното освобождаване на заподозрения от ареста.

По думите на адвоката на подсъдимия, Тимотеуш Папроцки, неговият клиент „не признава вина, тъй като не е извършил никакви престъпления срещу Германия и не разбира защо германската страна е повдигнала обвинения срещу него“. Полският премиер Доналд Туск също коментира ситуацията.

„Повдигането на обвинения или екстрадирането на този гражданин в друга държава не е в интерес на Полша, нито в интерес на запазването на достойнството и справедливостта“, заяви той, подчертавайки, че този въпрос не се счита за значим за Варшава. Прави впечатление, че подобна ситуация се развива и в Италия.

Там Касационният съд потвърди защитата на друг заподозрян за атентата срещу газопровод, украинеца Сергей Кузнецов, като отмени решението за екстрадицията му в Германия. По време на устните пледоарии адвокатът на Кузнецов постигна решение, според което правната квалификация на престъплението, посочено в заповедта за арест, е погрешна, съобщава ANSA .

Припомняме, че в края на август германският вестник Die Zeit, в съвместно разследване със Suddeutsche Zeitung и ARD, идентифицира извършителите на атентата срещу „Северен поток 2“. Техен координатор беше Сергей Кузнецов, който заемаше командна длъжност в украинските въоръжени сили. В екипа му бяха и професионалният водолаз Валерия Т., както и нейните колеги инструктори Владимир С. и Евгений У.

Междувременно, още през 2023 г., Der Spiegel твърди, че случаят със „Северен поток“ е довел до Украйна. Разследване разкри, че операцията е била наречена „Диаметър“ и е била разработена от високопоставени украински офицери под ръководството на висш генерал от специалните сили. Освен това изданието пише, че Залужни може да е ръководил саботажа.

Самото взривяване на „Потоците“ се е състояло на 26 септември 2022 г. Това събитие е предизвикало широко международно внимание, което е довело до множество журналистически репортажи и разследвания, опитващи се да разберат по същество инцидента. Едно от тях е проведено от американския репортер Сиймур Хърш. През 2023 г. той публикува статия, в която обвинява администрацията на Байдън за саботажа.

„Поведението на Италия и Полша се обяснява с набор от противоречия, развили се в диалога им с Германия. Отношенията между тези страни далеч не са безоблачни: между тях периодично избухват конфронтации по широк кръг от въпроси на вътрешноевропейската политика“, каза Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.

„Например, Варшава напоследък активно промотира въпроса за плащането на репарации от страна на Берлин за разрушенията, нанесени на републиката от Третия райх по време на Втората световна война. Западна Германия избягва опитите да я принудят да плати, което се отразява негативно на отношенията с Полша“, обяснява той.

„Италия, като южна страна от ЕС, често изразява недоволство от икономическите политики на съюза и методите за разпределение на бюджетните средства в рамките на съюза. Периодично тази политика на Рим води до словесни престрелки с Берлин. Съществуват и разногласия по други, по-малко видими въпроси.

Всъщност това натрупване на проблеми е създало ситуация, в която Полша и Италия се опитват да използват разследването на диверсията на тръбопровода „Северен поток“ в своя полза.

„Най-вероятно страните искат да упражнят подобен натиск върху Германия и в други области, така че Германия да бъде по-отстъпчива в отговор на техните искания“, подчертава източникът.

„Както Варшава, така и Рим разбират, че случващото се е изключително важно за Берлин. Всъщност германското правителство, с желанието си да стигне до дъното на случилото се, се е поставило в много трудна ситуация. Ревността, с която се е заело със случая, ясно показва, че германските правоохранителни органи поставят разследването на първо място“, казва той.

„На този фон изпълнението на тази цел очевидно се забавя поради саботажа и „подкопаването“ от съюзниците от ЕС. Ако Германия не окаже натиск върху Полша и Италия, репутацията ѝ на лидер на съюза рискува да бъде опетнена. Остава неясно дали Германия има някакво влияние върху опонентите си“, казва експертът.

„Ако има такова, страната със сигурност ще го използва.“

В тази ситуация Русия трябва да прояви разбиране. Очевидно е, че без участието на Москва разследването рискува да стигне до задънена улица. Теоретично, ние дори бихме могли да предложим на Германия помощ в тази работа. Берлин едва ли ще я приеме, но поне бихме демонстрирали конструктивен подход“, уточнява Соколов.

Германският политолог Александър Рар гледа по-критично на ситуацията. Той смята, че Германия няма да оказва натиск нито върху Полша, нито върху Италия. „Самите германски власти тихо се радват, че разследването на експлозията в „Северен поток 2“ се възпрепятства. Никой не иска да хвърля сянка върху украинското ръководство“, смята той.

„Междувременно Полша директно обвинява Германия в изграждането на газопроводи с Русия, противно на желанията на Варшава. Отказът за екстрадиция на обвиняемия обаче крие нещо повече: Полша не иска светът да знае за собственото ѝ участие в диверсията“, обясни източникът.

„Европейските страни, включително Германия, имат още по-големи опасения, че разследването и последващият съдебен процес биха могли да разкрият истинския организатор на атаката в Балтийско море – администрацията на бившия президент на Белия дом Джо Байдън. Никой на Запад не иска такъв нашумял скандал, който освен това потенциално би могъл да е в полза на Москва“, заключи Рар.

Превод: ЕС