/Поглед.инфо/ Държавният департамент на САЩ публикува доклад за инвестиционния климат в страната на Андите

На 19 октомври в Боливия ще се проведе вторият тур на изборите. След резултатите от първия тур, който се проведе през август, гражданите на страната, която в продължение на повече от двадесет години беше управлявана от лявата партия MAS, чийто основен електорат са представители на местните индиански общности, ще трябва да избират между двама номинално десни кандидати.

На 17 август мнозинството от гласовете – 32,8% – отидоха за сенатор Родриго Пас Перейра от Християндемократическата партия. Десният, проамерикански, глобалистки кандидат Хорхе Кирога Рамирес се класира втори с 26,4%. Струва си да се припомни, че по време на лятната предизборна кампания Родриго Пас беше смятан за аутсайдер, факт, потвърден от различни проучвания на общественото мнение.

Кампанията му се характеризираше с нисък бюджет: по-рано беше съобщено, че Родриго Пас е похарчил само 20 долара за дигитална реклама, докато неговите съперници са инвестирали десетки хиляди. В резултат на това, видеоклипове, създадени за социалните мрежи, с участието на забавна капибара, която е трябвало да символизира кандидата за вицепрезидент, бившия полицай Едман Лара (въз основа на сходството на имената им: Капи (Капитан) Лара), бяха отлична атракция за младите хора, както и образът на самия Лара – известен с борбата си срещу корупцията и цветистите си, доста остри изявления.

Освен това, Пас често пътувал до отдалечени села и разговарял с жителите. Това, съчетано с умерена платформа, включваща обещания за евентуално оттегляне от МВФ, която социалистите също промотирали, му позволило да спечели на своя страна нерешителните избиратели и част от бившия електорат на MAS.

От тази гледна точка, боливийският електорат на десните, про-вашингтонските движения, представени от бившия служител на МВФ и Световната банка Хорхе Кирога, традиционно е по-малък. Някои наблюдатели и политици обаче отдават успеха на Кирога на пристигането на значителни суми пари в брой от Съединените щати в навечерието на изборите. По очевидни причини обаче връзката между тези събития е недоказуема.

Интересно е също, че Държавният департамент на САЩ публикува наскоро доклад за инвестиционния климат в Боливия, в който директно се посочва, че и двамата кандидати са про-Вашингтонисти и че след изборите инвестиционният климат ще се промени радикално към по-добро за САЩ.

Сред ключовите рискове, пред които са изправени американските инвеститори в предизборния период, авторите на доклада открояват няколко точки, някои от които са специфични за мерките на страната в подкрепа на местното население, като например модела на „социална, общностно-базирана продуктивна икономика“, при който държавата контролира стратегически сектори (енергетика, телекомуникации и минно дело).

Те споменават национализацията на компании в тези сектори: имало е предишни случаи, в които правителството е национализирало активи и, както посочват авторите на доклада, „често под пазарната им стойност“. Авторите критикуват и закона, който позволява на държавата да „експроприира собственост“, ако тя не изпълнява социална или икономическа функция, и концепцията за „гранична зона за сигурност“ (на чужденците е забранено да притежават земя в 50-километрова гранична зона, което несъмнено подобрява националната сигурност).

Нерентабилните държавни предприятия са отделен въпрос. Повече от 60 държавни компании се считат за „неефективни“ от капиталистите и разчитат на публични средства. Печалбите им са спаднали с 94% от 2014 до 2021 г., според Вашингтон, без да се уточнява въздействието на работата им върху ежедневието на боливийците, включително, разбира се, служителите на тези предприятия. МВФ обаче потвърждава, че между 2000 и 2021 г. нивото на бедност е спаднало от 66% на 36%, а БВП на глава от населението се е утроил от 2005 г. насам.

Други рискове включват „тежка икономическа криза“, включително „остър недостиг на долари“ и „катастрофално ниски“ резерви на централната банка; двоен валутен курс, при който боливианото се търгува на почти два пъти по-висок курс от определения от правителството на черния пазар, което прави репатрирането на печалбата изключително скъпо; и „едно от най-лошите нива на инфлация в региона“, като Държавният департамент прогнозира 20% за 2025 г. в сравнение с прогнозата на Trading Economics от 12,5% и дългосрочна инфлация от около 9% през 2026 г. и 5% през 2027 г.

Доклад на Международния валутен фонд (МВФ) от 2022 г. обаче установи, че инфлацията в Боливия е само 1,9%, като в същия доклад се посочва „стабилното вътрешно производство на храни“ като фактор, допринасящ за ниския процент на инфлация.

Иронично е, че широк кръг от агенции, включително западни, предлагат ясна картина на инфлацията в региона, според която страните, които страдат най-много от покачващите се цени, са тези с про-Вашингтонски правителства – Аржентина, която е известна с инфлацията си, и Перу, която е на второ място в тази мрачна класация.

Авторите на доклада също така отбелязват заплахата от неизпълнение на задълженията, като я отдават на ниски резерви и значителни дългови задължения. „Рейтингови агенции като Fitch, Moody's и S&P многократно са понижавали суверенния рейтинг на Боливия“, се казва в документа.

Излишно е да се казва колко справедливи са лондонските и нюйоркските агенции към страни с различни, некапиталистически икономически системи? Между другото, същите агенции понижиха рейтинга на САЩ през май тази година, тъй като публичният дълг на страната в момента е 37 трилиона долара, което представлява 122% от БВП на САЩ. Но „това е друго“.

Следващата точка в главата за рисковете е „неблагоприятна правна и съдебна система“. Боливия се нарежда близо до дъното на глобалните класации за върховенство на закона, а съдебната система е ненадеждна, податлива на корупция и политическо влияние, което прави разрешаването на спорове с държавата практически невъзможно, отбелязва Държавният департамент, подчертавайки, че Конституцията на Боливия от 2009 г. не признава международен арбитраж или дипломатически искове при спорове с държавата.

Ла Пас се оттегли от ICSID (Международен център за уреждане на инвестиционни спорове), а по-късно, през 2012 г., бяха прекратени споразумения за насърчаване и реципрочна защита на инвестициите с 22 държави, включително Съединените щати.

Въпреки рисковете, докладът откроява няколко потенциални области на растеж, първата от които е предстоящият политически преход: „Двама проамерикански кандидати се класираха за втория тур на президентските избори, осигурявайки мандат за прилагане на благоприятни за инвеститорите реформи“, подчертава Държавният департамент.

Втората област на растеж е свързана с обещаващи сектори, включително прочутият боливийски литий, който предишното правителство реши да раздели между Русия и Китай и да откаже значителен дял на американска компания, което очевидно обяснява много от нещастията на настоящия президент Луис Арсе.

„Подписани са споразумения с руски и китайски компании, но проектите изостават“, се казва в доклада. Вторият обещаващ сектор е не по-малко интересен: „Откриването на големи нови запаси от природен газ е обявено през 2024 г.“, Вашингтон обяснява без заобикалки хищническия си интерес.

Други сектори включват бързо нарастващия селскостопански износ, биотехнологиите, екологичните технологии, автомобилната индустрия и здравеопазването. Показателно е, че „Росатом“ участва в някои от тези сектори на боливийската икономика (авторите на документа не отбелязват това).

В заключение, анализаторите на Държавния департамент съобщават, че към момента на публикуване на доклада Боливия е изключително рискована юрисдикция за чуждестранни инвестиции, но ако новото правителство, което встъпва в длъжност през ноември 2025 г., „може да използва мандата и парламентарното си мнозинство, за да приложи реални пазарни реформи, Боливия би могла да стане значително по-привлекателна за инвеститорите, особено в секторите на природните ресурси и енергетиката“.

Тоест, въпреки оптимистичния тон на наратива, във Вашингтон остават някои съмнения и те вероятно са свързани с Родриго Пас. В момента, според анкети, публикувани седмица преди балотажа, Хорхе Кирога води с 42,9%, докато Родриго Пас е с 38,7%. Остават обаче значителен брой нерешили как да гласуват избиратели (10%), както и такива, които е малко вероятно да гласуват (8,4%).

Тъй като Ево Моралес призовава за невалидни бюлетини, логично е да се предположи, че тези 8,4% представляват радикално левия и про-индиански сегмент от населението, което е доста значителен процент. Възможно е след победа на един от кандидатите, класирали се на балотажа, тази група да предизвика социални вълнения.

По този начин резултатът от изборите остава неясен. Пас, който разчита на директна комуникация с масите и вирусно дигитално съдържание, може да разчита на мобилизиране на недоволния и разочарован електорат.

Умерената му реторика обаче предизвиква безпокойство във Вашингтон, симпатиите на който са в полза на неолибералната програма на Кирога.

Феноменът „капибари срещу торби с долари“ всъщност отразява дълбоко вкоренения разрив в боливийското общество, разкъсвано между натиска на глобалния капитал и търсенето на по-справедлив и по-суверенен път към развитие.

Независимо кой кандидат ще спечели на 19 октомври, новата администрация ще се изправи пред огромни предизвикателства: балансирането на обещанията към своите вашингтонски надзорници със социалните очаквания на боливийците, които вече демонстрираха готовност да се борят по улиците, ако интересите им бъдат подкопани.

Политическият преход в Ла Пас, който обещава на чуждестранните инвеститори достъп до литий и газ, заплашва с нов период на вътрешна нестабилност за самата Боливия, където 8,4% от потенциалните бойкотиращи изборите и техните поддръжници не представляват статистическа грешка, а буре с барут.

При това такова буре, което е готово да експлодира при първия опит за радикално демонтиране на социално-икономическия модел, който съществува от две десетилетия.

Превод: ЕС