/Поглед.инфо/ По основния въпрос за неразширяването на НАТО на изток няма положителна реакция в този документ. Така Сергей Лавров коментира писмения отговор на САЩ на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Вашингтон реши да не публикува документа и изрази надежда, че Москва ще направи същото. Междувременно Съветът на федерацията смята, че отговорът на САЩ съдържа готовност за компромис в някои области. Защо Вашингтон крие отговора си от обществеността и как трябва да реагира Русия на това?

В сряда държавният секретар Антъни Блинкен каза, че Съединените щати са дали на Русия писмен отговор на предложенията за гарантиране на сигурността на Москва. От руското външно министерство потвърдиха, че са го получили. В същото време Вашингтон реши да не публикува своя отговор и изрази надежда, че „Русия ще се придържа към същата гледна точка“. Външният министър Сергей Лавров се съгласи с това, но обеща да предаде на обществеността същността на американската реакция.

В същия ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът също е дал на Москва писмен отговор на предложенията за сигурност. В същото време той подчерта, че НАТО няма да прави компромис с Русия относно правото на нито една страна, включително Украйна, да се присъедини към съюза. Той също така призова Русия да изтегли войските си от Украйна, Грузия и Молдова.

Има различни мнения относно съдържанието на отговора на САЩ. В Държавната дума то беше оценено като недвусмислено отрицателно. „И така, скоро ще започнем да проучваме руските отговори. Изглежда, че ще започнем с въоръжаването на републиките Донецк и Луганск“, каза Вячеслав Никонов, първи заместник-председател на комисията по международни въпроси на Държавната дума. Заместник-председателят на комисията по външни работи на Съвета на федерацията Владимир Джабаров каза, че отговорът на САЩ на предложенията за сигурност на Русия предполага, че Вашингтон е в пряка конфронтация с Москва и е готов тя да стане глобална.

От своя страна президентът на Международния институт за глобален анализ Визия и глобални тенденции, политологът Тиберио Грациани вярва, че Москва е успяла да постигне от САЩ и НАТО установяването на дух на сътрудничество и конструктивен подход при обсъждането на въпросите на сигурността. гаранции, въпреки че военният натиск върху Руската федерация остава. Според него „американският документ може да се превърне в нов елемент, на основата на който ще се градят бъдещите преговори“. Той смята, че цялостната ситуация е "размразена, поне на ниво дипломация". „Въпреки че остава неяснота във военно отношение“, добави той.

Междувременно „Ню Йорк ТаймС“ съобщи, че Съединените щати са предложили да възродят Договора за ядрени сили със среден обсег на действие (ДРСМО), от който се оттеглиха през 2019 г. Изданието пише, че в отговора на САЩ "ясно се посочва, че Русия няма да има право на вето върху наличието на ядрени оръжия, войски или конвенционални оръжия в страните от НАТО", но "отваря вратата за преговори за взаимни ограничения за малки и средни обсег на ядрени оръжия, включително възраждането на Договора за ядрени сили със среден обсег."

По-късно в четвъртък Сергей Лавров каза, че САЩ не са отговорили на най-важния въпрос - за неразширяването на НАТО на изток. В същото време той отбеляза, че съдържанието на отговора на САЩ позволява да се разчита на сериозна дискусия, но по второстепенни въпроси. Решението за по-нататъшните стъпки на Русия ще се вземе от Владимир Путин, уточни външният министър. Кремъл каза още, че САЩ не са взели предвид основните предложения на Русия за гаранции за сигурност. Говорителят на президента Дмитрий Песков посочи, че в момента Владимир Путин проучва отговора на Вашингтон.

„Нека американците ни предложат не точно това, което искаме от тях, но въпреки това те са идентифицирали някои области, които от тяхна гледна точка могат да задоволят Русия. В това има известна готовност за компромис“, каза Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията. „Разбира се, постигането на разбирателство не е лесно. Ние им казваме за неделимостта на сигурността, а те настояват да изтеглим войските си от границата с Украйна“, допълни той.

„Но все пак трябва да сложим край на въпроса“, сигурен е сенаторът. „ Веднага след като дипломатическите инструменти се изчерпят, ще бъдем принудени да използваме други методи. Американците разбират това добре. Принципът на неделимостта на сигурността обаче за тях е като кост в гърлото“, смята той.

„Ясно е, че нямаше да дойдат при нас с бяло знаме. Никой не е очаквал това от тях. Но ние настояваме вече взетите решения да се спазват, смята Климов. „И фактът, че те не искат да публикуват отговора си, е разбираем.“ Скоро ще има избори за Конгрес и сегашната администрация се страхува, че започващият диалог с Русия по много важни въпроси ще бъде интерпретиран от нейните опоненти като слабост.

„Мнението, че Байдън е в кулоарите на Москва, ще бъде подхванато от антируските кръгове в САЩ и в страните от НАТО, което значително ще развали представянето на парламентарните избори. Спомнете си Тръмп – веднага след срещата с Путин той беше наречен руски шпионин. И сега текат сериозни преговори между нашите страни. Не виждам друга причина."

„Затова, според мен, екипът на Байдън предпочете темите за намиране на компромиси с Русия, ако не класифицирани, то поне премахнати от обществено обсъждане. И за да запазят ореола на хегемон, който не се интересува от нищо, през устата на Блинкен и други американски фигури, те продължават да настояват за онези идеологеми, които бяха прокламирани преди началото на руско-американските консултации“, казва източникът.

„Най-интересното обаче е дали американците са разбрали или не, че Русия няма да чака изборите им. На всеки две години от администрацията ни казват, че имат избори – първо президентски, после парламентарни. Тази песен се пее от двадесет години. И в същото време те дърпат военната инфраструктура на НАТО до границите на Русия“, добави Климов.

„И нашите предложения за гаранции за сигурност не са просто конкретни, те са реалистични. Ние не предлагаме те да разпуснат НАТО или да затворят военни бази. Предлагаме прости неща, с които веднъж се съгласиха представителите на САЩ. Но страхът на американската администрация от загуба на лице - не пред Балтийските страни, Полша или Украйна, а пред местните си конкуренти - е много голям проблем за тях."

На свой ред политологът Дмитрий Дробницки предположи, че отговорът на САЩ към Москва съдържа искане за отлагане на основните преговори за гаранции за сигурност до ноември: „Очевидно е, че на Белия дом силно липсва време да формира позиция по руските искания за гаранции за сигурност. Следователно недоволството на Москва, очевидно, е предизвикано от предложението на американската страна да отложи преговорите. Останалата част от документа се състои от абстрактни клиширани фрази за ангажимента на САЩ към свят, основан на истината и справедливостта и други подобни“. „Няма нищо необичайно в искането на Съединените щати да не публикуват отговора си на Москва, това е обичайното условие за работата на Белия дом. Отделно тук е решението на Москва да публикува исканията си“, добави експертът.

Анализаторът посочи, че Белият дом има няколко вида реторика на политическия пазар. Различни сигнали се изпращат по вътрешно-американски, вътрешно-западни, азиатски посоки, различни по нюанси. Затова САЩ предпочитат да водят подобни диалози при закрити врати. „Но стъпката на Русия, която публикува исканията си, е безпрецедентна. Безпрецедентно, но разбираемо – съответстваше на тази ситуация, в която Москва беше докарана от западните си колеги “, отбеляза събеседникът.

Това решение на Русия предизвика голямо вълнение във Вашингтон и американската страна започна да прави изявления, че публичността определено няма да помогне за по-нататъшните преговори, припомни Дробницки. „Между другото, в Белия дом няма команден монолит, така че най-големият въпрос за САЩ е кой е написал отговора? Според Блинкен окончателната версия на документа е била управлявана от Байдън, но кой е действал като съветник на американския лидер? Рон Клайн или Джейк Съливан? Това са влиятелни хора с различни виждания за външната политика, така че този въпрос не е празен“, подчерта експертът.

В същото време Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, обърна внимание на въпроса за връщането на Русия и САЩ към Договора за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег. „Това е сериозна стъпка към стабилизиране на ситуацията със сигурността в Европа, която значително ще допринесе за успеха на настоящите преговори между Москва и Вашингтон“, обясни той.

„Не може да се каже, че Договорът за INF е критичен въпрос за Белия дом. САЩ ще преместят своите ракети в Азиатско-Тихоокеанския регион - това е почти неизбежно. А в Европа Москва и Вашингтон имат място за дискусия“, отбеляза експертът.

Според политолога ДРСОМ може да се осъществи чрез блокиране в Конгреса на разходите за разполагане на ракети в Европа. „Докато демократите имат мнозинство, това ще бъде по-лесно, отколкото след междинните избори през ноември, когато републиканците могат да спечелят. Но дори и в този случай въпросът може да бъде решен - при Тръмп републиканците следваха инициативите на Белия дом във всичко, сега няма единодушие в редиците им “, каза Кортунов.

Възобновяването на Договора обаче не изчерпва всички искания на Русия към САЩ за сигурност в Европа. И няма да замени принципа за неразширяване на НАТО на изток, отбеляза политологът. „Инфраструктурата на Алианса е много разнообразна, представена е от много видове оръжия, така че дори САЩ и Русия да се върнат към ДРСМО, предизвикателствата за Москва ще останат“, подчерта източникът.

Кортунов посочи, че друг необходим компонент от настоящите преговори между Русия и Запада за гаранции за сигурност трябва да бъде подновяването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

„Ще трябва да разработим нова версия на ДОВСЕ, която със сигурност трябва да съдържа тезата за ограничаване на разширяването на НАТО на изток. Новата версия на ДОВСЕ трябва да съдържа и клаузи, отнасящи се до дронове и редица други нови видове оръжия, които не присъстваха в предишния договор, подписан през 1990 г.“, заключва експертът.

Превод: В. Сергеев