/Поглед.инфо/ Изясняват се нови подробности за най-мощната терористична атака от последните дни - убийството на иранския ядрен физик. Очевидно покушението е извършено с особена изобретателност и с помощта на най-новите технологии. Иран директно обвинява Израел за участие в това престъпление - но могат ли тези обвинения да бъдат доказани?
Убийството на иранския ядрен физик Мохсен Фахризаде веднага обрасна с много конспиративни теории и взаимно изключващи се версии. Хората често се увличат твърде подробно с „Джеймс Бонд“ в ущърб на анализа и прогнозирането. Дори сега официалните ирански източници са заплетени в показанията и разпространяват едновременно две противоречиви версии.
Според първата пикап, натоварен уж с дърва за огрев, избухва до кортежа, в който е пътувал Фахризаде. Тогава някой открива картечен огън по бронираната кола на учения. В същото време Техеран не показва телата на "унищожените терористи", което е необичайно. На изток обичат да излагат публично телата на мъртвите врагове. И те могат да избягат единствено с хеликоптер.
Може би поради това несъответствие, в неделя се появи втора версия за убийството на Фахризаде, забележителна с факта, че в нея няма хора - тоест живи преки изпълнители. Според тази версия на същия пикап с дърва за огрев е поставена картечница, която се управлява дистанционно. От тази картечница се стреля по колата на Фахризаде, а след това пикапът експлодира, като по този начин унищожава самата картечница и системата , която я контролира. Самоунищожава се и така сам покрива всички следи. Всички други се различават помежду си в подробности: какво се е случило първо - обстрелът или експлозията на пикапа, колко са картечниците, дали Фахризаде е слязъл от колата или е останал вътре, как са се държали охранителите, има ли камикадзета и други подобни.
Версията с дистанционно управляваната картечница има право на живот, тъй като организирането на нещо подобно технически не е толкова трудно, колкото може да изглежда. Още през 90-те години в Русия занаятчии прикачваха гранати към радиоуправляеми хеликоптери, закупени от магазините за играчки, и ги изпращаха до прозорците на укрепени имения на конкурентите. В момента водещите страни - производители на оръжия, са въоръжени със серийни дистанционно управляеми картечни модули. И в руската армия, между другото, също има такива. Така че „Мосад“ (ако е „Мосад“) не е открил топлата вода. Всъщност убийството от САЩ на иранския генерал Солеймани се случи в нещо подобно - с помощта на дистанционно управляван безпилотен самолет.
Освен това подобен опит за убийство може лесно да се провали. Шофьорите на охранявани лица обикновено се учат да натискат газ и бързо да прескачат зоната за стрелба, когато се сблъскат с такива заплахи. Една статична картечница, независимо дали се управлява дистанционно, не гарантира успех в опит за покушение.
Но много по-същественият въпрос не е технологията за изпълнение. Много по-важно е доколко вероятно ще бъде обвинението, което Техеран трябва да повдигне на определени организатори и клиенти.
Иран иска да отмъсти. Неговото желание е разбираемо. Но това отмъщение ще бъде легитимно, само ако иранската служба за контраразузнаване и Върховният съвет за национална сигурност публично покажат някакви доказателства и разтегнат цялата верига от връзки от изпълнителите до клиента. И сега в Иран просто сочат с пръст Израел като очевиден бенефициент, а също така има репутацията на сериен убиец на ирански ядрени физици. Но това не е достатъчно, за да отвърне на удара или да взриви някого в Израел. Необходими са доказателства за морално и политическо оправдание на отговора.
Иранските вестници са пълни с гняв срещу „ционистката конспирация“ и „враговете на иранския народ“, но не може да се направи нищо на практика. В неделя иранското разузнаване заяви, че е „намерило важни доказателства“, подхранвайки спекулациите, а в понеделник секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани заяви, че тайните служби са успели да идентифицират организатора на убийството. „Знаем кой е планирал това, знаем миналото му“, каза той, без да посочва имена. „Но той / те са „свързани с еврейската държава“, допълни той.
Ако Шамхани не преувеличава (а може: още през 2004 г. той обеща да изстреля „първия ислямски спътник“, базиран на ракета „Шахаб-4“ след няколко месеца), тогава иранското разследване можеше да достигне до някой, извършил терористичната атака чрез прословутия пикап с дърва.
Тук, между другото, е необходимо да напомним на феновете на фантастиката и на „Джеймс Бонд“, че дори и с най-високо техническо ниво изпълнителите винаги имат връзка със земята. Този пикап е трябвало да бъде купен (може и откраднат), да се скрие за няколко дни, докато този робот-картечница беше завинтен върху него (ако наистина е използван такъв). Гаражът, където е станало това, също е регистриран на някого. В крайна сметка дори тези дърва за огрев е трябвало да бъдат закупени отнякъде и транспортирани от точка А до точка Б.
С други думи, не е трудно да се разплете тази верига. Рутинна полицейска работа. Да се поровят в архивите, да намерят собственика на пикапа (или неговите роднини, ако самият собственик е успял да избяга), да се натири в миша дупка, да се разбере на кого е дал (продал, заел на братовчед си от провинцията) колата. След това да се премине към точка А, да се разпитат всички, които продават дърва за огрев в района и да се сверят в базата данни с ненадеждните.
Това е истинска, полева работа, в хода на която следователите задължително трябва да отидат при живи хора. Дистанционно управляемата картечница няма как сама да се е завинтила на пикапа. Може да се е управлявала дори и от Тел Авив, но пикапът е трябвало да се докара от някой на нужната точка. След това този някой да се е скрил бързо. И цялата тази високотехнологична операция може да се разкрие с отдавна изпитани следствени действия.
Израел не крие особено, че групи от недоволни национални малцинства и в по-малка степен идеологически противници на съществуващия ред се използват в Иран за диверсии.
На свой ред иранското контраразузнаване се опитва да въведе агенти в тези групи, за да изпревари събитията. Сега тази система не работи и определена група е останала незабелязана достатъчно дълго, за да организира подобна терористична атака. Но след като активирате агентите, човек може да се опита да разбере коя от групите може би е участвала в това. Това е по-дълго и по-трудно от разплитането на физическите вериги, но също така ще даде резултат рано или късно.
По принцип много малка група с добро ниво на секретност може да организира подобна терористична атака. Може би тя е била напълно изолирана (или активирана от „спяща“ клетка) изключително за това действие и никога досега не се е откроявала. Въпреки това, хората винаги оставят следи. Трябва да се търсят документи, мобилни телефони. Трябва да са живеели някъде. В крайна сметка е било необходимо да се установи графикът и начинът на живот на Фахризаде и за това е необходимо редовно някой да се мотае в участъка от пътя или близо до къщата му. Намирането на тези следи е досадна работа, но това е един от основните компоненти на разследването.
Друго нещо е, че персите са емоционален народ и понякога в Иран „назначават“ виновните, просто за да сплашат потенциалните терористи. Но това не изключва, че за използването в отговор на някакви силови методи извън Иран все пак един мотив не стига. Разбира се, на Израел трябва първо да спре иранската ядрена програма и второ – да изкара от кожата Техеран преди началото на мандата на Байдън, правейки го негоден за преговори заради гнева.
Ние разбираме това, иранците разбират това и дори израелците разбират това. Но за да се насочат всички ракети „Шахаб“ към Хайфа и по този начин да се парализира цялата външна търговия на Израел, са необходими доказателства, които могат да бъдат използвани в съда. Дори в шариатския. Говоренето за „ционистки заговор“ не стига. Твърди се, че вече са се появили някои доказателства.
И разбира се има заговор. Изглежда, че наистина е ционистки.