/Поглед.инфо/ В противоречивите съобщения за евакуацията на западни дипломати и техните семейства от Киев има много странни неща. Първоначално западните медии започнаха с това, че евакуацията на руските дипломати е в разгара си. След като руското външно министерство отхвърли тези съобщения, а Bloomberg и нему подобни фейкови медии дори не опитаха да предоставят доказателства, темата за руското посолство повехна.
Но вместо това се появиха съобщения за евакуацията на посолствата на англосаксонските страни: САЩ, Великобритания, Канада, а и Холандия и Германия, които се присъединиха към тях. След това обаче съобщенията за евакуацията на германски дипломати бяха опровергани.
Изтеглянето на посланици и служители на посолствата (ако не говорим за планирана ротация) винаги е знаково събитие, така че е препоръчително да се отнасяте към заминаванията и пътуванията им по-внимателно, за да се избегнат слухове и да не се влошава състоянието на атмосферата.
Навярно веднага трябва да бъде изключено от разглеждане недоброволното напускане, - когато дипломат бъде обявен за персона нон грата,. Или, да речем, когато посланикът получи намек, че е време да си събира багажа. Това се случва. Но напълно доброволното напускане е събитие много по-значимо.
Тук трябва да се различават две колизии. Ако отношенията между силите в крайна сметка ще завършат с война, тогава спешното напускане на дипломати (дори и не на всички) е тревожен знак. Например, в средата на юни 1941 г. се случва масово напускане на германски дипломати от Москва, които се ориентират направо към евакуация. Или изгарянето на архиви на посолството. Потърпевшата страна, тоест СССР, не можеше да не вземе това предвид, въпреки че ръцете на Народния комисариат на външните работи на СССР бяха вързани с инструкцията „да не се поддава на провокации“. Въпреки факта, че формално германците бяха в правото си: „Дипломатите заминават в отпуск, пътуват на минерални бани за лечение!“ И какво да възразиш?
Между другото, нямаше превантивна евакуация на съветските дипломати от Германия, което поставя под съмнение теорията на ревизионистите (Суворов-Резун и др.), според която СССР се готвел да атакува Райха и само отчаяната немска превантивна акция на 22 юни осуетяват плановете на Кремъл. Но ако е подготвяно нахлуване, защо да оставя целия персонал на посолството в Берлин?
Може би, когато обявяваха заминаването на руски дипломати от Киев и Лвов, правдивите западни медии имаха предвид аналогията с юни 1941 г., само че Руската федерация сега действа като агресивния Райх. Вярно, нямаше евакуация, нямаше агресия - само се говори за това - но дори президентът Тръмп директно отговори на такива медии: „Вие сте фейк-нюз“ /фалшиви новини/. Какво ти тук търсене!
Но още повече въпроси повдигат съобщенията за евакуацията на англосаксонски дипломати от Киев. Дори Министерството на външните работи на Украйна беше изненадано от подобна новина. Министър Кулеба нарече това решение „преждевременно“.
„Няма обективни и реални условия. Не искам да намалявам [напрежението] на ситуацията и нивото на заплаха, но всичко трябва да се направи навреме и обмислено.”
А върховният представител на Европейския съюз Жозеп Борел каза, че външните министри на ЕС са се съгласили по въпроса, че в момента няма нужда от мерки за евакуация на служители от Украйна. Вярно е, че позицията на германското и холандското външно министерство остава двусмислена, но поне повечето страни от обединена Европа досега показват смелост.
Такава смелост (ако такава голяма дума е приложима за много и много условна заплаха) по принцип е в съответствие със законите и обичаите на дипломацията. През септември 1939 г., когато Франция обявява война на Германия (в крайна сметка така наречената „странна война“), нито американските дипломати, нито съветските дипломати се евакуират от Париж. Евакуацията се извършва едва през лятото на 1940 г., когато правителството на републиката бяга от столицата в неизвестна посока и след дълги лутания се установява във Виши. Правителството на Украйна все още е далеч от това.
Точно по същия начин след 22 юни 1941 г. посолствата (САЩ например) остават в Москва. Преместването им в Куйбишев стана едва през октомври - заедно с евакуацията към Средна Волга на редица централни ведомства и институции.
В онези стари времена дипломатическите ведомства по целия свят изхождаха от факта, че дипломатическата служба не е само за ядене на омари и дори не за блясък по приемите. Тази служба в много отношения е сходна с военната служба и изисква неотклонно изпълнение на дълга към своята страна. Особено в тежка военна или близка до военна обстановка, когато посолствата работят в авариен режим – както се казва, по 25 часа в денонощието.
И когато ръководителят на холандското външно министерство Хоекстра казва, че „ако самите работници или техните семейства искат да се върнат в Холандия, тогава, разбира се, има възможност да го направят“, а след него и държавният секретар на САЩ Блинкен повтаря: „Нямам по-висока отговорност от благополучието на хората, които работят за Държавния департамент. Ние следим този въпрос много, много отблизо всеки ден. И ако трябва да вземем решение, че трябва да намалим персонала на посолството, ще го направим въз основа на ситуацията със сигурността“,то ставаме свидетели на необичайно внимателно отношение към своя персонал, при това превантивно.
Все още нито една бомба не е паднала над Киев и дори е малко вероятно да падне – ужасите на войната досега съществуват само в прегрятото въображение на Блумбърг и други като него – но готовността да се празнува Деня на страхливеца вече е много висока.
Англосаксонците и тези, които се присъединиха към тях, са готови да разклащат ситуацията в Украйна (и не само там, между другото) с упоритост, достойна за по-добро използване. Но след като плашеха другите, се уплашиха и те, затова демонстрират толкова силен страх, че дори украинското външно министерство се смущава. Министър Кулеба никога не е виждал подобно нещо.
Превод: ЕС