/Поглед.инфо/ Как Русия може да помогне за защитата на суверенитета на страните от Латинска Америка и да принуди Вашингтон да бъде по-сговорчив?

Карибската криза през 1962 г. показа, че има определени граници, отвъд които Съединените щати започват да се чувстват заплашени за своята онтологическа сигурност. Разгръщането на съветски ядрени ракети в Куба в отговор на присъствието на американски ракети в Турция принуди администрацията на Кенеди да направи определени отстъпки.

Сега ситуацията може да се повтори, макар и с по-малко драматично напрежение, без заплахата от ядрена война. Тъй като Белият дом не прие предложенията на Москва за ясна рамка за сигурност, Кремъл има свободни ръце.

Вече бяха направени изявления за засилване на военно-техническото сътрудничество с партньори, които са в непосредствена близост до границите на САЩ - това са Куба, Венецуела и Никарагуа. И с трите държави Русия има опит на взаимодействие във военната сфера и сферата на сигурността.

Икономическата врата на прицел

През Мексиканския залив Съединените щати извършват значителна част от експортно-вносните си операции. Пристанищата на Хюстън, Ню Орлиънс, Мобил и Маями във Флорида са важни елементи във веригите за доставки на стоки и суровини за американската индустрия. И това са само най-големите пунктове за товарене и разтоварване; общо около двадесет морски или речни пристанища са разположени в Мексиканския залив.

Ако те бъдат парализирани от военна заплаха, тогава терминалите по Атлантическия и Тихоокеанския бряг няма да могат да се справят с натоварването на доставките. Икономиката на САЩ ще се срине.

Съединените щати добре осъзнават тази перспектива, така че една от целите на блокадата и санкциите срещу Куба от страна на САЩ е да намалят нейния индустриален и отбранителен потенциал.

Освен това в провинция Гуантанамо е незаконно разположена американска военна база, което позволява на американските военни да извършват разузнавателно и оперативно наблюдение.

Помощта на Русия за експулсирането на тази база би била от голямо значение за Куба, допринасяйки за установяването на пълен суверенитет над кубинската територия. В допълнение към законните методи могат да се използват тактики за блокада и натиск - до създаването на минни полета, които пречат на преминаването на американски кораби.

Кибервойна

По време на ерата на Студената война Куба е домакин на електронен център в Лурд, който е правил възможно прихващането на данни от американски комуникационни спътници и телекомуникационни кабели към Съединените щати. Този център обаче, беше затворен.

Сега обаче, руският радиоелектронен център ГЛОНАСС работи в Никарагуа. Появата на допълнителни центрове и мощности за радиоприхващане и електронно потискане в Куба и Венецуела ще създадат допълнителни проблеми за Южното командване на САЩ, особено за ВМС.

Кибератаки от територията на съседни държави могат да се извършват и на територията на Съединените щати. Мексико може да бъде идеална платформа, като се има предвид дейността на различни престъпни групи и наркокартели – атаките срещу инфраструктурата на САЩ могат официално да се извършват от името на престъпната общност като отмъщение за действията на американските разузнавателни агенции в Мексико.

Свръхзвуково оръжие на бреговете на САЩ

От настоящите заплахи за сигурността си Съединените щати изтъкват особено съвременните технологии, включително роботи, изкуствен интелект, кибер и свръхзвукови носители. Освен всичко друго, Вашингтон вече мисли как да се противопостави на заплахата под формата на свръхзвукови оръжия. Засега първите анализи засягат само Русия и Китай.

Въпреки това КНДР наскоро успешно тества своето свръхзвуково оръжие (не може да се изключи, че е китайска версия), което създава допълнително безпокойство за САЩ.

Появата на такова оръжие в непосредствена близост до границите на САЩ ще направи тяхната система за ранно предупреждение практически безполезна и остаряла. На практика това може да стане чрез няколко варианта.

Първият и най-простият е оборудването на кораби и подводници, които ще бъдат на бойно дежурство край бреговете на Съединените щати, със свръхзвукови ракети. Редовните полети на руската стратегическа авиация при приятелски посещения във Венецуела или Куба също биха могли да добавят допълнително измерение към този модел.

Режим на разпространението

Най-чувствителният удар за САЩ обаче ще бъде прехвърлянето на определени оръжейни системи на руските партньори в региона. Тъй като режимът за неразпространение е един от стратегическите приоритети за САЩ, неговата противоположност ще предизвика незабавна реакция от Белия дом.

Както продажбата на системи С-400 на Турция се превърна в сериозен скандал и охлаждане на отношенията между Анкара и Вашингтон, така и доставката на руски оръжия за страните от Латинска Америка може да се превърне в студен душ за функционерите на Белия дом и Държавния департамент.

Въпреки че по-рано Русия е доставяла оръжия на Венецуела, Никарагуа и Куба, новият формат може да включва малко по-различен подход. Не само географията може да бъде разширена, за да включва например Аржентина, но и самите принципи на доставките могат да бъдат променени.

Ами ако руските свръхзвукови оръжейни системи се озоват в Куба, Никарагуа и Венецуела в нов формат на двустранни отношения?

Например ще бъде разработена особена форма на лизинг с обслужване от руски специалисти. Формално в тези страни няма да има руски военни бази, а само военни съветници и обслужващ персонал, което също се вписва в сегашното взаимодействие с тях.

И накрая, редовните маневри и учения в Карибите могат да послужат като основа за реалното присъствие на руските въоръжени сили в региона. А привличането на многополярни партньори към тях, предимно Китай и Иран, ще бъде добър сигнал за Вашингтон.

Превод: СМ