/Поглед.инфо/ След като САЩ отказват да спрат марша на своя военен блок НАТО в Източна Европа Москва може да използва връзките си с приятелски латиноамерикански държави, за да разроши перата на Вашингтон. Но дали такъв начин на действие ще си струва?
Куба и Венецуела изведнъж се появиха в заглавията наред с Украйна и балтийските държави, след като Русия направи забележки за поставянето на военна техника в Латинска Америка.
RT разглежда потенциалните разходи за разполагане на силите на Москва в това, което САЩ считат за своя „близка чужбина“, „полукълбо“ или „сфера на влияние“, в зависимост от това кого питате.
Докато Москва и Вашингтон договаряха споразумения за сигурност в Европа, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков направи изявление за способностите на Русия от другата страна на езерото. На фона на обтегнатите отношения дори едно много уклончиво изявление от Русия относно перспективите за разполагане на военна инфраструктура в Куба или Венецуела беше нещо като бомба за някои наблюдатели.
„Не искам да потвърждавам нищо, (...) или да изключвам нещо“, каза Рябков в интервю за RTVI, частна рускоезична телевизионна мрежа, миналата седмица.
Той подчерта, че всяка ескалация ще бъде предизвикана до голяма степен от „действията на нашите американски колеги“, добавяйки, че президентът Владимир Путин често е казвал, че Москва ще отвърне, „ако провокациите срещу Русия и военният натиск продължат да се увеличават“.
По-късно същия ден съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан даде да се разбере на брифинг за пресата, че темата не е на върха на дневния ред на администрацията на президента Джо Байдън, но че Вашингтон определено ще отговори на всякакви опити на Москва да увеличи своите способности в Америките.
„Ако Русия тръгне в тази посока, ние ще се справим решително с нея“, каза Съливан.
Твърде много усилия, твърде малко смисъл
В разговор с RT Иля Крамник, изследовател от Центъра за северноамерикански изследвания към ИМЕМО на Руската академия на ануките, не изключи напълно разполагането на руски военни средства в Латинска Америка. В същото време той смята, че засега Москва няма конкретни планове извън дипломатическата реторика.
На първо място, Русия ще се нуждае от зелена светлина от ръководството на съответните страни, което според експерти, попитани от RT, не е лесно.
Михаил Ходаренок, военен наблюдател и пенсиониран полковник от запаса, смята, че политическото ръководство на Куба и Венецуела е ентусиазирано от намеците на руското външно министерство. Той обаче се опасява, че правителствата в тези страни са много нестабилни.
„Днес Венецуела има приятелски настроен президент Николас Мадуро, а утре може да е някой друг. Промяната бавно назрява и в Куба. И с хипотетичното разполагане на нашите войски може да се изправим пред затруднение в случай на политическа промяна и нашите оръжия може да се окажат в грешни ръце“, каза той.
Куба влиза в играта отново
След изявлението на Рябков, посолството на Куба в Москва веднага оказа натиск да коментира, но не разкри нищо съществено. Дипломатите от Хавана обясниха, че нямат информация дали официално се обсъжда военното присъствие на Русия на острова, според агенция РИА Новости.
Куба служи като едно от ключовите бойни полета по време на Студената война между някогашните идеологически съперници, САЩ и СССР, през 20-ти век. Тя дори можеше да се превърне в обстановка за избухването на Трета световна война, а противопоставянето от 1962 г. е останало в историята като Кубинската ракетна криза.
Именно американското решение да се поставят в Турция 15 ракети със среден обсег на действие "Юпитер" предизвика ескалацията. Разгръщането беше наред с поставянето на 30 американски междуконтинентални балистични ракети "Юпитер" в Италия и 60 МКБР "Тор" в Обединеното кралство. Москва отговори, като стартира тайната операция "Анадир" за поставяне на войски и наземни балистични и тактически ракети в Куба през юни-октомври 1962 г.
Вашингтон видя тези действия като пряка заплаха за националната си сигурност и постави ултиматум: ракетите трябва да бъдат премахнати незабавно или ще се осъществи военна интервенция.
Широко признато е, че конфронтацията тласна света до ръба на ядрена война. Това беше предотвратено, след като съветските и американските лидери Никита Хрушчов и Джон Кенеди сключиха печеливша сделка: ракетите бяха изтеглени както от Куба, така и от Турция.
Ходаренок казва, че през 1962 г. разполагането е имало смисъл както от оперативна, така и от стратегическа гледна точка. В онези дни Съветският съюз просто не можеше да се похвали с достатъчно междуконтинентални ракети в арсенала си.
И все пак през 2022 г. разполагането на постоянни руски сили в Латинска Америка вече не е нито военно или политически целесъобразно, според Ходаренок.
„По това време Съветският съюз постави в Куба ракети Р-12 с обсег от около 2000 км. Това имаше смисъл от гледна точка на защитата. Но днес всички руски ядрени ракети имат обсег на действие от 10 000 км“, добави Ходаренок.
Да започне всичко отново?
Между 1978 и 2002 г. Куба е домакин на разузнавателното съоръжение за сигнали в Лурд, което позволява на Москва да подслушва комуникационни спътници на САЩ, наземни телекомуникационни кабели и базирания във Флорида команден център на НАСА.
Путин взе решението да затвори подслушвателната станция през 2001 г., позовавайки се на високите разходи. Анализаторите обаче посочват факта, че тогава отношенията между САЩ и Русия бяха много по-топли и изоставянето на този остатък от Студената война можеше да се възприеме като още една стъпка за насърчаване на по-добри връзки.
Двадесет години по-късно Москва не си прави илюзии и сигналът за потенциално завръщане в Куба може да се разглежда като доста правдоподобен план.
В интервю за RT Дмитрий Стефанович от Центъра за международна сигурност към ИМЕМО на РАН обясни, че от предишния шпионски пост не е останало много.
„Русия наистина може да създаде там разузнавателно съоръжение. Но какъв е смисълът? Имаме достатъчно шпионски локации в цяла Русия. Ако наистина има силна нужда от това, тогава можете да го направите. Но засега няма много смисъл", заяви той.
"Само, за да видим голям руски флаг да се вее там ли? Никой никога не е казвал, че отбранителните способности на Русия са намалени след спирането й [на разузнавателната станция] през 2002 г. Сигурно е обаче, че тя е била с висока поддръжка“, каза още Стефанович.
Известно е, че Русия доставя на Куба дървен материал, гориво, отбранителни компоненти и хардуерни резервни части на стойност 200 милиона долара за кубинската армия в замяна на наемането на съоръжението. Военният експерт Крамник каза още, че би било по-лесно да се построи ново съоръжение в Куба, отколкото да се възстанови базата в Лурд.
Струва ли си?
На всичкото отгоре Русия може да плати неоправдано висока цена, ако се опита да създаде постоянна военна заплаха за САЩ в рамките на една ръка разстояние от нейните граници, казва Стефанович, добавяйки:
„Ние просто нямаме ресурсите да разположим каквото и да било, което би било с реални последици."
" Да кажем, че разполагаме зенитен полк, оборудван със системи С-400 [усъвършенствани ракетни] – и какво тогава? Бихме могли да изпратим и бригада от ракетни системи „Искандер“, но те обективно са по-полезни за Русия в европейската част на страната. Разгръщането на стратегически ракетни системи в Америка също няма особен смисъл", твърди той.
Крамник споделя тази гледна точка.
„За съжаление Русия има много малко начини да осигури дългосрочно присъствие във Венецуела да речем. Това е по-скоро свързано с нашите военни способности, отколкото с разходите", смята експертът.
"Разбира се, бихме могли да изпратим шепа кораби, носещи хиперзвукови крилати ракети Циркон, но само като еднократна мисия. Просто нямаме достатъчно ресурси, за да поддържаме постоянно присъствие там“, каза той.
Въпреки това експертите са съгласни, че разполагането на ракети с малък и среден обсег в Латинска Америка може да бъде най-обещаващото решение, ако САЩ и Русия не успеят да постигнат споразумение по въпросите на сигурността. Стефанович, например, казва, че Русия може да използва наземния тип ракетна система със среден обсег на действие "Калибр".
Василий Кашин, ръководител на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания към Висшето училище по икономика на Руския национален изследователски университет, отбеляза, че тези ракети могат да бъдат доставени в Латинска Америка от дизелово-електрически подводници или крайбрежни кораби.
„Могат да стигнат до там сами или да бъдат теглени. По този начин бихме могли да държим американците на крака и да ги накараме да харчат допълнителни ресурси", смята експертът.
" Има и втори сценарий – редовни посещения в нашите бази за стратегически бомбардировачи в региона“, казва той.
Ходаренок смята, че Куба и Венецуела хипотетично биха могли да бъдат домакини на ракетни системи (Искандер-М), както и на части и ескадрили на тактическата авиация с далечни разстояния. Хавана може да служи и като военноморска база, тъй като там могат да се разполагат надводни кораби и различни видове подводници.
„Всичко това обаче би изисквало огромни финансови и материални ресурси. Например кацането на два бомбардировача "Туполев" Ту-160 на едно от летищата на Венецуела изглежда повече или по-малко реалистично. Но постоянното разполагане на далечна авиация там би било предизвикателно предложение", добави той.
"За да направим това, ще трябва да построим допълнителни пътеки за рулиране, да изградим няколко десетки паркинга за бомбардировачи и да създадем инфраструктура за съхранение на боеприпаси и гориво“, аргументира се бившият руски военнослужещ.
Какво ще направите за тези неща?
В този случай обаче Москва ще трябва да се справи с редица други въпроси, особено що се отнася до сигурността.
„Да кажем, че ще направим това, тогава възниква въпросът: как да осигурим правилна защита на тези системи? Те ще изискват прикритие както от морето, така и от въздуха", заяви Стефанович.
"Това би поставило твърде голямо напрежение върху всички видове ресурси: работна сила, оборудване, пари. И най-важното е, че операцията ще бъде изключително уязвима за външна намеса", заяви той.
"Вземете например летище Хмеймим в Сирия – то може да стане уязвимо в случай на сериозен конфликт, да речем, с НАТО или Турция, въпреки че Русия от години развива там военна инфраструктура, поддържа противовъздушна отбрана и разполага с крайбрежни ракетни системи. И въпреки това базата остава уязвима. Представете си какво би се случило, ако опитаме същото отвъд океана? Ще бъде още по-сложно“, обясни Стефанович.
Ако Русия действително реши да разположи ракети със среден и малък обсег на действие в Куба или Венецуела, експертите са съгласни, че светът може да се изправи пред нова патова ситуация, подобна на кубинската ракетна криза от 1962 г.
Стефанович идентифицира поне три начина, по които Америка би могла да отговори. Първият и най-евтиният вариант е да се ограничи Русия с помощта на съюзници на САЩ, които споделят граници с нея.
"Очевидно американците ще имат още много да убеждават, за да накарат съюзниците си да се противопоставят на Русия. В крайна сметка това са разумни хора: те осъзнават, че се използват като пионки за възпиране на голям противник на Съединените щати“, каза той.
„Освен това САЩ биха могли да използват дипломатически канали, за да окажат икономически натиск върху страните, в които Русия разполага своите ракети", добавя той.
"Наистина е трудно кризата в Куба и Венецуела да стане по-лоша, отколкото вече е, но американците биха могли да го направят, ако искат“, отбеляза Стефанович малко саркастично.
„САЩ със сигурност ще използват заплахи, за да се борят с риска руските ракети да бъдат разположени близо до границите им", заяви още експертът.
"Това може да се почувства като кубинската ракетна криза отначало – макар и може би не в същия мащаб. Дори тогава операцията „Анадир“ не протече толкова гладко, колкото Съветският съюз се надяваше: СССР успя да разположи много по-малко ракетни системи, отколкото планираше", припомни той.
"Като се има предвид сегашното състояние на руския флот (включително търговския флот на Русия) и нивото на прецизност, осигурено от съвременните разузнавателни системи, е невъзможно подобно разгръщане да се извърши скрито – и ако се опита, то може да има катастрофални последици за Русия. ВМС и авиацията на САЩ биха могли лесно да попречат на руския десант да достигне Куба. Операция като тази би била опасна и би увеличила рисковете от ескалация. Няма да има положителен резултат“, предупреди Стефанович.
Според Кашин руското знаме ще гарантира сигурността на потенциалните места в Куба и Венецуела.
„Атакуването на руска военна база може да ескалира ситуацията до ниво, при което тя вече не може да бъде овладяна. Защитата може да бъде подсилена, за да се гарантира, че тези бази не са унищожени от различни прокси групи", твърди той.
"Няколко отбранители и някаква противовъздушна отбрана биха свършили работа. Нека обаче не се шегуваме – ако врагът реши да унищожи тази база, ще го направи. Въпросът е – биха ли посмели да провокират ядрена сила", пита се Кашин.
Спутник, Павел Лисицин
Винаги се нуждаеш от флота
Освен всички изброени по-горе съображения, Русия все още има голям проблем със своя флот. Настоящите му капацитети не са достатъчни, за да предоставят достатъчно военна подкрепа за политически поръчки, които да действат на американския континент.
Според Крамник руските военни експерти изглежда не са съгласни дали страната наистина се нуждае от основен ремонт на ВМС. Има такива, които не виждат никаква полза от надграждането на капацитета на ВМС, освен ако не служи на важна мисия. Други обаче, включително Крамник, смятат, че Русия така или иначе трябва да продължи да обновява флота си и настоящият случай доказва това без съмнение.
„От време на време Русия се оказва в ситуация, в която трябва да има силен флот, за да подкрепи политическите си ходове, дори хипотетични, като този сценарий за присъствие в Латинска Америка", твърди той.
"В момента обаче ВМС на Русия не се справят със задачата и няма да могат да поддържат постоянна мисия там. Необходими са десетилетия, за да се изгради достатъчно капацитет, поради което Русия трябва да планира дългосрочно, за да разполага с ВМС, на които може да разчита в случай на нужда“, аргументира се Крамник.
От друга страна, полковник Ходаренок посочи, че цената за разполагане на постоянна мисия на ВМС в Латинска Америка ще бъде висока, тъй като континентът няма налична готова за използване инфраструктура за поддържане на значителен флот.
„Трябва да вземем предвид капацитета. и дали могат да служат на целите. Изпращането на един кораб на дипломатическа мисия е едно. Изпращането на цяла военноморска дивизия е нещо съвсем друго", заяви бившият военен.
"Нека не забравяме, че подобна мисия ще включва транспортиране на цялата материална подкрепа и през океана. Само това ще направи подобна мисия изключително скъпа“, заключи той.
Кашин не е съгласен. Той настоява, че Русия няма достатъчно силно военноморско присъствие в океаните или ресурси, които да инвестира в развитието си в момента. Той обаче смята, че все още е възможно Русия да постигне целите си.
Според експерта може да се създаде база за логистична поддръжка в Латинска Америка с ограничени инвестиции.
„Би било достатъчно за Русия да има малка база като тази в Тартус, Сирия, преди руските войски да дойдат там през 2015 г. Това беше просто оградено пространство, което имаше кей, няколко депа и складове и дизел генератор, с няколко технически специалисти на място. Периметърът беше охраняван от местните военни", припомни той.
"Подобна, но малко по-сложна база може да бъде създадена в Куба или Венецуела, което ще позволява на руските дизелово-електрически подводници да се запасят с провизии там и екипажът да си почине. Тогава те биха могли да продължат с мисията си за по-дълъг период от време“, смята той.
Кашин смята, че в такъв случай САЩ ще трябва да пропилеят много ресурси за наблюдение на дейността на Русия с помощта на техните ядрени подводници, големи надводни кораби или по-малки плавателни съдове.
Дори последният вариант би означавал харчене на огромни суми за поддръжка, да не говорим, че тези 3000-тонни кораби може да се окажат неефективни срещу подводници.
„Целта на Русия не е да създава подобен вид заплаха за САЩ, която [Вашингтон} създаде за Русия в Европа. Ресурсите на Москва са твърде ограничени за това, така че това би било невъзможно", твърди експертът.
"Това, което Русия се опитва да направи, е да окаже натиск върху САЩ, да ги принуди да увеличат разходите си и да намалят военната заплаха, която САЩ представляват за партньорите на Русия в региона, като в същото време тренират въоръжените им сили", смята Кашин.
"Това би довело до достатъчно неудобство на САЩ, за да преосмислят допълнително влошаване на ситуацията“, казва анализаторът.
Не е ясно дали Москва е готова да инвестира толкова много в преследването на целите си в сферата на интереси на САЩ, дори като се има предвид, че това може да се окаже сериозна пречка за Вашингтон.
Ако Русия отново избере тактиката на Студената война, тя неизбежно ще трябва да се изправи пред всички предизвикателства, за които предупреждават експертите – ескалация в Украйна, още по-лошо противопоставяне на международната арена и търговски войни. И от Москва зависи да реши дали си струва или не.
Превод: СМ