/Поглед.инфо/ Дори толкова отдалеченото от Слънцето небесно тяло като Титан – спътник на Сатурн, преживява смяната на годишните времена. С помощта на сондата „Касини“ планетолозите успяха да наблюдават процеси, свързани с идването на пролетта и настъпването на есента в различните полушария на спътника.

Благодарение на тези изследвания стана също така ясно, че границата на средната атмосфера на Титан се простира минимум до 600 км над повърхността, което примерно е със 150 – 100 км повече, отколкото се предполагаше по-рано.Титан е единственият от спътниците в Слънчевата система, чиято атмосфера е сходна със земната. Основният й компонент е азот, има метан и водород, а също така и следи от някои други газове. Титан се намира 9 пъти по-далеч от Слънцето в сравнение със Земята и получава примерно 100 пъти по-малко слънчева енергия. Годишната смяна на времената на Титан е свързана с промяната на положението на оста на въртене спрямо Слънцето.

През 2009 година на Титан настъпи равноденствие, след което в северното полушарие на спътника започна да наближава лято, а в южното – зима. Тези промени неочаквано рязко повлияха на атмосферата на Титан, която бе наблюдавана от „Касини“ (НАСА/ЕКА/Италианската космическа агенция).

След смяната на годишните времена атмосферата в северното полушарие с настъпването на лятото започна силно да се нагрява, а в южното – да се охлажда. Нагретите в северното („лятното“) полушарие маси се издигат и след това се спускат в южното („зимното“). Това води до повишаване на температурата на височина 400 – 500 км над Южния полюс.

С помощта на апаратите на „Касини“ изследователите са наблюдавали съдържанието на различните газове в атмосферата в продължение на две години след равноденствието. Получените данни сочат, че концентрацията на тези газове над Южния полюс за периода на наблюдение се е повишила почти сто пъти (на същата височина – 400-500 км).

Според заключението на доктор Тинби от университета в Бристол и колегите му от европейски и американски научни организации, за да се обясни този феномен, е необходимо атмосферните маси да циркулират по-високо в сравнение с предполагаемата по-рано граница от 500 км, примерно до височина 600 км.

Според мнението им, за да се разбере климатът на Титан, е необходимо да се отчитат процесите, които протичат и по-високо от тази граница, и данните от „Касини“ остават много важни. Сега сондата работи в рамките на удължената мисия, наречена „Слънцестоене“ (Solstice), която започна през септември 2010 г. и ще продължи до септември 2017 г. Равноденствието на Сатурн трябва да настъпи през май 2017 г. Към тогавашния момент апаратът ще бъде в космоса вече почти двайсет години.