/Поглед.инфо/ „Трябва да се върнем у дома. Ние изпълнихме своята мисия." С тези думи президентът Владимир Путин реагира на доклада на министъра на отбраната Сергей Шойгу за приключването на мироопазващата операция в Казахстан. Как ОДКС и руските въоръжени сили успяха в такава светкавична операция, какви ползи донесе тя на страната ни - и какви изводи ще направят другите държави от нея?

Изтеглянето на войските започна на 13 януари и ще стане в рамките на 10 дни. За разлика от ситуацията в момента на влизане, частите няма накъде да бързат. Всички контингенти, с изключение на киргизкия (който ще се прибере с наземен транспорт), ще бъдат изведени от самолети на ВВС на Русия. Те първо ще приберат съюзниците, а след това и руските миротворци. Успоредно с това контингентът ще бъде отстранен от охраната на ключови сгради - по протокол. „В съответствие с плана, разработен от командването на колективните мироопазващи сили на ОДКС и Министерството на отбраната на Република Казахстан, започна предаването на социално значими обекти, охранявани от миротворците, към правоприлагащите органи на страната“, се казва в изявление на руското министерство на отбраната.

Спасително рамо

Специалистите обобщават резултатите от операцията и те са повече от впечатляващи. Така мащабът на операцията първоначално беше силно преувеличен от различни “диванни” активисти, които хвърляха лозунги от поредицата „Русия ще получи нов Афганистан“ или „Русия изпрати окупационни войски“.

Всъщност нямаше Афганистан, никакви „масови екзекуции от руските нашественици на мирни киргизи“ . Намесата на ОДКС се оказа оперативно прецизна. Като цяло, очевидно, нито един изстрел не е произведен от миротворците. Действителните задачи на мисията напълно отговаряха на официалните: да се влезе по искане на официалното правителство на страната, но в същото време да не се води борба заедно с казахстанските власти, а да им се подаде рамо.

И властите оцениха твърдостта на това рамо. „Самото присъствие на мироопазващия контингент на ОДКС в Казахстан, включително в Алмати, изигра много важна роля по отношение на стабилизирането на ситуацията в нашата страна“, каза казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев. „Тази помощ беше много важна, ценна. Това направи възможно преразпределението на силите - те също така осигуриха прикритие на ТЕЦ и другите големи стратегически съоръжения, позволиха да бъдат освободени и изпратени допълнителни сили в Алмати за разрешаване на проблема, за спиране на проблема “, казва Айдос Сарим, казахстански депутат. Рамото е не само военно, но и политическо.

„Влизането на мироопазващия контингент на ОДКС демонстрира пред вътрешните елити легитимността на Токаев в очите на ключовите външни играчи и следователно направи невъзможна смяната на властта“, коментира Дария Чижова, директор на информационно-аналитичния център на Московския държавен университет.

В същото време е очевидно, че без това военно-политическо рамо Казахстан нямаше да успее. „Ситуацията в Алмати и Талдикурган илюстрира колко трудно е да се сдържаш и защитаваш едновременно. Трудно е да се каже как би се развил сценарият в отсъствието на ОДКС, но без мироопазващата мисия на съюзниците щяхме да гледаме хаос по улиците на градовете на Казахстан“, продължава Дария Чижова.

„Влизането на контингента на ОДКБ спря Казахстан на ръба на гражданска война. Тази война по същество вече се води по улиците на Алмати, но започва да затихва скоро след появата на съюзническата (предимно руска) армия. Екстремистите осъзнаха, че не могат да направят нищо срещу този контингент и не се опитаха да проточат боевете “, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.

Всичко с времето си

Сега обаче от Интернет се чува друг вик – че бързото изтегляне на руските миротворци се дължи на факта, че Русия едва ли не е била изгонена от Казахстан. Освен това е била изгонена не само от местните власти, но и от външните сили – Китай и Турция, недоволни от руската операция.

Разбира се, Китай (който подкрепи руската операция сдве ръце, защото има нужда от стабилност в Казахстан) и Турция (чийто президентски съветник Ихсан Сенер обвини Руската федерация в окупация на Казахстан, след което беше строго поставен на място от Мария Захарова) нямат нищо общо с това. Както и казахстанските елити.

„Кратката мисия беше от полза само за Русия. Необходими са по-малко усилия за снабдяване на групата и осигуряване на престоя ѝ на ново място. Бързо пристигна - бързо напусна, по-малко разходи. А Казахстан беше този, който беше заинтересован да проточи изтеглянето, за да има покритие в случай на нови проблеми. По време на кризата КНС, армията и полицията на Казахстан показаха изключително ниска ефективност, което направи възможна мащабната трагедия на Алмати и избухванията на въоръжено насилие в други градове. При тези условия желанието на Токаев да има под ръка наистина боеспособни контингенти би било разбираемо. Но ако е сигурен, че ще се справи, че ситуацията най-накрая се стабилизира и вече не е необходима спешна помощ, страхотно“, казва Никита Мендкович.

Освен това тази кратка операция демонстрира най-важната способност на Русия в съвременния свят - да проектира бързо сила. „Нашата военно-транспортна авиация изигра голяма роля. Бързо успяхме да концентрираме необходимите сили и средства, ресурси. Всичко работеше буквално като по часовник: бързо, гладко и ефективно“, каза Путин.

И няма нужда да се омаловажава значението на товапрехвърляне с фрази от поредицата “ама то е съседна държава“ - от летището в Кубинка близо до Москва до Алма-Ата са около 3200 километра. Това е малко по-малко, отколкото до Мадрид (за сравнение: от “Кубинка” до Дамаск е по-малко от 2500 километра).

Русия също демонстрира също толкова важната способност да не злоупотребява с тази власт – тоест дойде, сложи ред и си тръгна. „Общите ни усилия имаха отрезвяващ ефект върху разрушителните елементи и показаха на целия свят неразривните съюзнически връзки, жизнеспособността и потенциала на ОДКС. И нека никой дори не се съмнява, че страните-членки на ОДКС са готови да направят всичко, за да запазят регионалната сигурност, мирното небе над главите на нашите граждани“, каза полковник Дмитрий Собол, командир на белоруския контингент миротворци.

„Противно на негативните оценки на дейностите на ОДКС, насаждани от някои от нашите врагове, нашата организация показа своята актуалност и ефективност, способността да действа бързо, решително и ефективно, без забавяне, което, както знаете, понякога води до смърт, “, каза генералният секретар на ОДКС Станислав Зас.

Има над какво да се размишлява

Сега всички страни – както от постсъветското пространство, така и отвън – трябва да анализират тази операция и сами да направят необходимите изводи.

Така страните от Централна Азия вече оценяват перспективите. „Таджикистан е щастлив. На фона на желанието на Москва и Ташкент да преговарят с талибаните, Емомали Рахмон получи аргументи за критика на тази позиция - според него ислямистите на власт са опасни. И участието на радикални ислямисти в опитите за преврат е илюстрация на тази опасност“, казва Дария Чижова. “С Киргизстан не всичко е толкова просто. Решението за присъединяване към мироопазващата мисия беше непопулярно сред елитите, тъй като уличните протести са любим инструмент на вътрешно-елитната борба в Киргизстан. За Узбекистан, който твърдо отстоява позицията си на необвързаност с военно-политическите блокове, ситуацията не е толкова важна, тъй като действащият президент има високо ниво на подкрепа”, допълва тя.

Ще бъдат направени заключения и по отношение на външните отношения. „Последните събития отново дадоха отговор на въпроса на много страни в региона: кой е приятел и кой враг. ОДКС спаси Казахстан, а неправителствените организации и партии, контролирани от САЩ и Великобритания, го поставиха на ръба на пропаст. Сега властите трябва да направят изводи за опасностите от намеса на чужди НПО в политическия живот и да ограничат тази намеса със закон. Освен това това е напомняне, че към западните партньори трябва да се отнасяме по-внимателно“, казва Никита Мендкович.

И наистина многовекторният подход, толкова обичан от белоруските и казахстанските власти, на теория е добър и правилен. Държавата трябва да развива отношения с много центрове на сила. В многовекторната формула обаче трябва да участват само онези центрове на сила, които се интересуват от стабилността и развитието на тази държава.

Например Русия и Китай проявяват интерес. За Москва и Пекин е жизненоважно съседът им да е добре, така че територията му да не представлява огнище на радикализъм и ислямизъм. Но САЩ и отчасти Турция, например, се интересуват от Казахстан именно като огнище на вълнения.

Ето защо тежестта на защитата на региона пада върху плещите на Русия. „Операцията на ОДКС бележи високо ниво на доверие между страните. И, разбира се, показа, че в региона (където много хора говорят за господството на пантюркския вектор) именно евразийските страни остават гарант за стабилност“, казва Дария Чижова. Накратко, Русия изпълни задачата си. Ясно, честно, законно.

Превод: В. Сергеев