/Поглед.инфо/ Западните медии обрисуваха скорошните руски анти-терористични действия, съвместно със сирийското правителство, като средство за разширяване на влиянието отвъд границите ѝ. В своята статия „Петраус обвинява Путин за това, че опитва да възстанови наново Руската империя“, CNN твърди:
„Един от бившите американски топ генерали сравни ситуацията в Сирия с историческа ядрена катастрофа, косвено критикувайки САЩ за това, че позволи нещата да се влошат и обвини президента на Русия за това, че се опитва да възстанови наново Руската империя.“

Статията продължава така:

„Руските ходове в Сирия имат за цел да задържат военноморската си база и летище на средиземноморския бряг в Сирия, както и да подкрепят режима на Асад, за да запазят руското влияние в Близкия Изток, добавя Петраус.

Мисля, че това, което Владимир Путин иска да направи, е да съживи Руската империя, заключва американския генерал.“

Иронично, САЩ имат над 800 бази по целия свят, а откакто са окупирали Афганистан през 2001 година, те провеждат военни операции в Сомалия, Йемен, Ирак и Сирия. Единствената руска база, извън границите ѝ, е именно тази, за която говори Петраус. Той изглежда не е премислил добре, как, въпреки тези очевидни различия между Русия и Америка по отношение на външната политика, Руската федерация е подозирана, че иска да стане отново „империя“, докато САЩ не чувства вина за своите действия.

Макар несъмнено сътрудничеството на Русия със сирийското правителство да индикира възможността на Москва да показва сила отвъд границите ѝ, тя го прави само и единствено по молба на легитимното правителство на Сирия, само след като всички други опции са изчерпани.

Въпреки че много хора описват кризата в Сирия като „гражданска война“, пределно ясно е, че няма нищо такова, имайки предвид терористите, които получават материална помощ, а и много от тях не са сирийски граждани.

Спирането на глобалният „блицкриг“

През 2011 година, когато САЩ и НАТО, съвместно със Съвета за сътрудничество на страните от Залива (ССЗ), решиха да унищожат северноафриканската държава Либия, това бе описано като изолирана интервенция, базирана на геополитическата доктрина „отговорност да пазим“, или с други думи - хуманитарна интервенция.

Бързо става ясно, още преди операцията да е приключила, че американската цел е смяна на режима, като много бунтовнически групи са подкрепяни от американски бомбардировки и доставки на оръжия, като, например, вписаната като терористична организация от Държавния департамент „Либийска ислямска военна групировка“.

Малко след краха на либийското правителство в Триполи става ясно, че американската военна агресия в Либия не е изолиран случай. Почти веднага след приключването на боевете, групировки, подкрепяни от САЩ–НАТО–ССЗ, започват да трансферират оръжия и бойци в Турция, където се подготвят за инвазията на Алепо, най-големият град в Сирия.

Инвазията в Алепо е част от по-широка кампания на САЩ, да раздели нацията на Сирия, както направи и в Либия. Освен това, в момента Афганистан и Ирак са окупирани вследствие на американската инвазия. Вземайки предвид тези неща, пред нас се разкрива военна кампания за завоевание, простираща се от Северна Африка до Централна Азия и натиск върху границите на Русия и Китай.

Не трябва да забравяме, че през 2011 година така наречената „Арабска пролет“ бе разкрита като дело на Държавния департамент, който е обучавал и екипирал активисти срещу правителствата, години преди протестите да започнат. Това е признато в статия на Ню Йорк Таймс, озаглавена „Американски групи помагат за арабските бунтове“:

„Голяма част от групите и личностите, директно свързани с метежите и реформите в региона, включително младежкото движение "6 април" в Египет, бахрейнският център за човешки права и активисти като Ентсар Кадхи, младежки лидер в Йемен, са били обучени и финансирани от групи като Международния републикански институт, Националния демократически институт и Freedom House, неправителствена организация по човешките права във Вашингтон.“

Ню Йорк Таймс признава, че тези групи, базирани във Вашингтон, са финансирани и напътствани от Държавния департамент:

„Републиканските и демократични институти са слабо свързани с републиканската и демократическата партия. Те са били създадени от Конгреса и са финансирани през Националната фондация за демокрация, която е била основана през 1983 година за промотирането на демокрацията в развиващите се нации. Фондацията получава годишно 100 милиона долара от Конгреса. Freedom House също получава пари от американското правителство, основно от Държавния департамент.“

Подобна операция за смяна на режима бе извършена в Украйна, където насилствено бе свалено правителството в Киев. Когато тази вълна от глобална дестабилизация, война и смяна на правителства помете планетата, американската арогантност бе явна.

През 2011 година статия в Atlantic, озаглавена „Арабската пролет: вирусът, който скоро ще атакува Москва и Пекин“, разкрива плановете на Вашингтон:

„Американският сенатор Джон Маккейн каза, 'Преди една година Бен Али и Кадафи не бяха на власт. Асад няма да го има до следващата година. Арабската пролет е вирус, който ще атакува Москва и Пекин.'

Сравнението на Арабската пролет с вирус не е ново за сенатора, но прибавянето на Русия и Китай към коментара е.

Триумфът се усещаше. Арабската пролет бе продукт по западен дизайн; потенциално оръжие срещу други, недемократични правителства.“

През 2011 година употребата на военна сила за политическа дестабилизация от страна на САЩ не бе напълно разбрана. След като САЩ вече са унищожили Либия, Сирия и Украйна, става ясно, че Щатите са започнали четвърто поколение военно дело, тип блицкриг.

Видно е, че Русия днес не е заинтересована от изграждането на „империя“, а от възпирането на вълна от западно завоевание, насочено към самата Москва.

Русия иска баланс

Отношенията на Русия със Сирия се различават от тези на НАТО с Украйна. Сирия е суверенна държава със собствени институции и политики. Хунтата в Киев включва чужденци, които директно контролират съдбата на украинския народ. Тези разлики между Русия - търсеща партньори и Вашингтон - търсещ подчинени, са основните разлики между еднополярния свят, който Западът иска да запази и мултиполярния свят, който Русия и други развиващи се нации желаят.

Руското участие в Сирия е, на първо място, да спре вълна от нестабилност и военни конфликти, насочени към Москва, а след това да установи баланс на силите по целия свят, където създаването на такива вълни е невъзможно.

Това не е само руската политики на думи, но е и демонстрирана на сцената на геополитиката. Основата за нейната легитимност и растящо влияние е придържането към международното право, уважение към националния суверенитет и желанието за мултиполярно бъдеще. Ако Москва забрави тези принципи, тя ще загуби своята легитимност и влияние и ще се присъедини към Запада.

Превод: Евгени Рушев