/Поглед.инфо/ Да разглеждаме настоящите събития около Украйна като обикновен сблъсък на идеологии, означава радикално да опростим тяхната същност, приспособявайки я към модели, които отдавна не са актуални, убеден е канадският социолог Матийо Бок-Коте. Както пише изследователят в статията си за френския Le Figaro, украинската криза разкри провала на старите идеологически модели в новия многополюсен свят – и трябва да се превърне в момент за преразглеждане на закостенелите идеи и представи за международните отношения.
За онези малцина, които гледат на украинската криза безпристрастно, тя ярко разкрива различни гледни точки за световния ред и начините на съществуване в него, пише Матийо Бок-Коте, канадски социолог и привърженик на независимостта на Квебек, на страниците на Le Figaro .
По мнението на експерта в този смисъл той демонстрира с особена яснота конфликта между две противоречиви - ако не и враждебни - концепции за международните отношения, а именно между "войнствения шум на онези, които копнеят за Студената война и мечтаят за възобновяване на великия демократичен кръстоносен поход срещу руснаците, които са изведени, както някога бяха, в ролята на злодеи“ и „твърде широко разпространеното очарование от преднамерената мъжественост на Путин“. Сега Европа се носи бурно между тези две крайности и не успява да намери собствен глас, а ако говорим за собствена политика – още повече не може, убеден е канадският изследовател.
Както пише Бок-Коте, представителите на първия лагер по същество се подчиняват на един вид „условен рефлекс“, който е загубил своята актуалност в съвременните реалности - в края на краищата американските претенции за лидер на свободния свят съвсем не са така самоочевидни, както преди.
Техните опоненти от своя страна разкриват вид самоомраза, която ги кара да фантазират за „спасител, който ще дойде отвън“ – и в резултат на това западните демокрации понякога започват да мечтаят за „силната ръка“, която може да ги изведе от техния ступор, смята социологът. „Има нещо поразително в страстта на отделните поборници за суверенитет към Москва – изглежда, че те търсят извън собствените си граници някакъв стандарт, който самите те нямат“, отбелязва анализаторът.
„Но как можем да погледнем критично на Русия на Путин, без при това да възпроизвеждаме покорно гледната точка на Съединените щати, които не могат да устоят на страстта си за постоянно разширяване на зоната си на влияние и, обективно казано, само мечтаят да щипнат и обградят Русия, без да бъдат наясно с това, че няма как да се получи да се унижи една велика сила, без да се плати за това? - пише Бок-Коте.
Тук не би било излишно да зададем въпроса дали американците обръщат поне малко внимание на националните характери на различните народи, или странно продължават да вярват, че цялата планета иска да имитира и да възпроизвежда техния социален модел, както смятаха още в началото на 2000-те, тези, които тогава бяха наречени неоконсерватори.
Както припомня канадският социолог, критиците най-често се питат как би реагирал Вашингтон, ако Канада внезапно реши да се отдалечи от Америка и да се присъедини към военен съюз, воден от Москва – все пак как реагираха през 1962 г. на карибската криза, е добре известно.
„Всяка велика сила има претенции за собствена зона на влияние; всяка империя има своя собствена представа за близката, намираща се около него, чужбина“, казва експертът. - А някои държави - каквото и да мислим за това и дори това да ни депресира - са обречени непрекъснато да се впускат в нещо като ходене по въже в политически и културен план и са принудени да се справят с могъщия си съсед по най-добрия начин в зависимост от собствените им сили – при това, без да проявяват нито сервилност, нито очевидна враждебност. Нещо повече, това се превръща в задължително условие за тях да запазят своята независимост.”
Такъв дял се падна на близките съседи на Русия – всички те също трябваше да станат „дипломатически въжеходци“, продължава авторът. Разбира се, недоверието им към „империята, която ги третира на практика като своя собствена ливада и вижда в естественото им желание за независимост нелепи посегателства на бунтовни провинции, обречени на нищожност от самата история“, признава в същото време Бок-Коте .
Както отбелязва изследователя, историята на освобождението на народите през последните сто години може да бъде написана въз основа на опита на балтийските държави, Полша и като цяло на всички страни, притиснати между Русия и Германия, които трябваше да търсят много „тесни улички”, за да се провират някак към националния суверенитет.
„Но дали европейците все още разбират собствената си география? Това поражда съмнения – твърде често самият Европейски съюз се самоопределя единствено чрез декларирането на своите принципи, ценности и норми, като никога не разчита на това, което би могло да се нарече цивилизационно-идентична основа, оплаква се Бок-Коте.
Има нещо политически необосновано и неисторично във версията на европейския конструкт, към който беше доведен ЕС в началото на 90-те години. И от тази гледна точка украинската криза принуждава всяка една от страните да си възвърне, така да се каже, усещането за реалност - това видяхме например в Германия, която, осъзнавайки нуждите си от енергия, откри че вече не може да се държи като 51-ия американски щат“.
Да видят в украинската криза „прост конфликт между демокрация и авторитаризъм“ могат само онези, които са в капана на „остарелите модели“, сигурен е социологът. „Свеждането на международните отношения до идеологически не е подходящо за описване на многополюсен свят, в който страните възвръщат волята си за власт и геополитическите нужди имат по-голяма тежест от доктриналните вражди.
Западът вече не може да си позволи да пренасочва световния ред към неговите собствени категории – и освен това двата бряга на западния свят все повече се отдалечават един от друг. И от тази гледна точка украинската криза може би се превръща в момент за преразглеждане на представите за световния ред, които наследихме от ерата след Студената война“, подчертава в заключение изследователят.
Превод: ЕС