/Поглед.инфо/ Американските медии все още са пълни с Украйна. Те се опитаха да внесат тази тема дори в преговорите между Русия и САЩ в Женева. Деветдесет хиляди... не, сто хиляди руски войници на границата с Украйна... не, вече сто двадесет и пет хиляди, след това осемнадесет сценария на руски отпор, едните само куриери са тридесет хиляди... Като цяло, глъчката е оглушителен.

На жителите на Съединените щати усърдно се казва, че ако се случи военен конфликт с Русия, това ще се случи някъде на небивало голямо разстояние. Някъде там, на хиляди километри, през моретата и океаните, се намира страната Украйна, която почти никой не може да намери, дори на картата. Тя храбро се бори с московския тиранин, а американците й изпращат лъчите на добротата, тук-таме примесени с „Джевелин“-и.

Между другото, възможната конфронтация с Китай е представена по абсолютно същия начин. Твърди се, че тя ще се проведе в далечен и екзотичен регион и дори няма да се доближи до градовете в САЩ. Поредната война някъде там.

Всъщност войната спокойно може да дойде на територията на Съединените щати. Има голям брой уязвимости в отбраната на страната. В една нормална демократична държава този въпрос би си струвало да се обсъжда широко - и сега е подходящият момент за това.

Но не, в новинарското меню няма такова ястие. Тези уязвимости се обсъждат изключително от американските военни в техните специализирани публикации. Широката публика продължава да преглъща холивудските приказки за това как доблестните американски морски пехотинци ще си претрепят враговете, дори като ги замерят и засипят с шапки-панамки... а кой трябва да бъде засипан? Руснаци, китайци, иранци? И, разбира се, извънземните.

Междувременно американските военни изразяват сериозна загриженост относно последните руски изобретения. За нашата светла възвишена либерална публика, това хиперзвуково оръжие е просто „мултипликационно филмче на Путин“.

Но Министерството на отбраната на САЩ се страхува сериозно от тях, като признава, че няма противооръжие срещу действието им. Или както се казва в прегледа на противоракетната отбрана на Министерството на отбраната на САЩ за 2019 г.: „Активната противоракетна отбрана <...> сама по себе си няма да помогне на Съединените щати <...> да спечелят конфликта. Като се има предвид предимството на потенциалния противник, основано на огромна гама от различни ракети в сравнение с нашия ограничен инструментариум за отбрана, САЩ трябва..." да подобряват, инвестират, развиват и т.н.

Същото съобщи преди шест месеца и командирът на Северното командване на САЩ Глен Ванхерк, който нарече страната ни основна заплаха за Белия дом. „Те (има предвид Русия. – бел. авт.) са създали способности, които просто не съществуваха преди двадесет години... Това са крилати ракети, които радарът не вижда, и тихи подводници, които съвсем не са по-лоши от нашите подводници.“

Или вземете същата Венецуела. Американските журналисти доста се развеселиха, когато чуха от нашия дипломат Сергей Рябков, че не е изключено използването на териториите на латиноамериканските страни за военен натиск върху САЩ.

През декември 2018 г. обаче появата на нашите бомбардировачи Ту-160 във Венецуела не предизвика никакво забавление сред американските военни. Освен това самолетите пристигнаха точно след провала на поредния опит на Белия дом да свали лидера на страната Николас Мадуро.

Служителите на главния аналитичен отдел на Министерството на отбраната на САЩ - Rand Corporation - тогава стигнаха до тъжното заключение, че САЩ нямат с какво особено да повлияят на Венецуела, ако тя продължи военно-техническото си сътрудничество с Русия. Разгръщането на конвенционални оръжия в Боливарианската република може да бъде контрирано със санкции.

Тази бедна, но горда страна обаче и досега вече е силно санкционирана. А как да се отговори на разполагането на ядрени оръжия там? Ако край брега се паркира, да речем, руска подводница с пълен боекомплект? Няма да повярвате, но тук на американските власти беше предложено да изобразят „дълбока загриженост“. И това всъщност е всичко.

Възобновяването на нашето военно-техническо сътрудничество с Куба също може да стане много болезнено за нашите американски партньори. Отново американците не обичат да говорят за това: споменът за кубинската ракетна криза изглежда ги е травмирал за десетилетия. Преди две години обаче влиятелното британско издание The Spectator предупреди САЩ за опасността от военен съюз между Русия, Куба и Венецуела – те казват, че тези страни в партньорство „винаги са успявали да победят САЩ в задния им двор“.

В списъка на „загриженостите на американските военни няма да открием „намесата в изборите“, вицовете за Петров и Боширов и други русофобски боклуци. Американските отбранителни ведомства имат много по-сериозни причини за безпокойство. Буквално тези дни Rand Corporation просто ни зарадва с доклад за състоянието на нещата в американската ядрена "триада". Накратко, там всичко крета едва-едва и е сериозно занемарено.

През последните двадесет години, докато Русия набързо превъоръжаваше и модернизираше армията си, Съединените щати дремеха мирно на лаврите си на „победител“ в Студената война. В резултат на това техните „Минитмънт”, произведени преди повече от половин век, буквално издъхват. Срокът им на служба отдавна е изтекъл и многократно е удължаван. И ракетите, и цялата им инфраструктура са изключително, безнадеждно износени. Днес ремонтниците носят със себе си два-три комплекта оборудване с надеждата, че поне нещо ще заработи след визитата им.

Тези разкрития, между другото, хвърлят светлина върху това защо администрацията на Байдън толкова бързо и примирено, без никакви допълнителни условия още в първите дни на мандата си, удължи договора за стратегическите настъпателни оръжия с Русия.

Неведнъж се появяваха идеи за създаване на нови ракети, които да заменят отдавна престарелите Minutemen. Сега такава програма наистина се появи: новите ICBM обаче се планира да бъдат пуснати в серия през 2030-2036 г.

Модернизацията на американската отбранителна индустрия всъщност е силно възпрепятствана от разцеплението на върха. Дори за новите ICBM имаше големи спорове. Съществува въздействаща гледна точка, според която наземните системи за изстрелване на ракети /т.нар. земни шахти/ изобщо не са необходими и Съединените щати може да се ограничат само до бомбардировачите и подводниците като носители.

Но все пак има и солидна реколта. Планира се подводниците от клас Охайо да бъдат бракувани и заменени с нови подводници от клас Колумбия, но този проект няма да стане реалност до 2031 г. Бомбардировачът B-52H за първи път слезе от производствената линия през 1962 г. и днес, както меко се изразяват анализаторите, „показва ефекта на възрастта“. По-малкият му брат B-2 също планира да се промени.

Не, няма да имитираме нашите американски партньори и да наричаме страната им „Горна Волта с ръждясали ракети“. Глупаво и вулгарно е да обсипваш силен противник с обиди. Човек обаче не може да не се чуди: как всъщност с такъв багаж американската армия ще се противопостави на Русия и Китай с техните модерни армии и свръхмодерни оръжия?

Изглежда, че макар и бавно, идва известно осъзнаване и осмисляне на тези реалности на Запад. Журналисти и експерти вече предлагат на Вашингтон свои собствени версии за това как елегантно да се предават позиции, без при това да се губи лице. Изведнъж се оказва, че никой никога не е имал намерение да приеме Украйна и Грузия в НАТО. Тва пък кво е? За какъв ни е? Американската външна политика днес заприличва на Одеса от следвоенните контабандистки времена, при това в целия си блясък.

В петте стадия на приемане на дадена ситуация, Щатите много бързичко прескочиха от отрицанието към търга и договарянето. Ние на вас – отсъствие на ракети в Европа, а също Украйна и Грузия. Но на тях ще им кажем, че това не е наистина, а на ужким. В същото време ще обясним на васалите, че това е направено наистина, но помислете - като цяло и даром не ни трябват ни Украйна, нито Грузия. Абе вземайте ги.

Е, остават два етапа. Първо депресията - четенето на докладите на американските отбранителни ведомства е напълно способно да я осигури на американците. И тогава идва неизбежното - приемането на всички условия на Русия.

Превод: ЕС