/Поглед.инфо/ С нормализирането на ситуацията в Казахстан и фактическото премахване на режима на терористичната заплаха към живот се върнаха опозиционните групи, които установяват връзки и стават все по-злобни в своите претенции.
На 19 януари в Нурсултан активисти на нерегистрираната партия “Ел Тиреги” проведоха пресконференция, на която призоваха властите на Казахстан да проведат открито и честно разследване на кървавите събития.
На 22 януари в Жанаозен те поискаха прекратяване на преследването на участниците в „мирните протести“ в началото на януари.
Новите протестиращи могат условно да бъдат разделени на три категории. Първата категория е експертната и провокативна общност в социалните мрежи. Те имат платформа, където им е позволено, наред с други неща, да обиждат Токаев, неговите действия, както и Русия и „интервентите“.
Втората категория са политици и политически групи, които виждат ситуацията като шанс да се върнат към голямата политика на реформираната страна. Вече се обсъжда необходимостта от премахване на забраната за регистрация на партиите “Кеше Партияс”, “Ел Тиреги”, както и движението Демократичен избор на Казахстан, чийто лидер Мухтар Аблязов открито призова за въоръжен бунт, подкрепяйки бунтовниците.
На 24 януари беше обявено създаването на обществено сдружение „Движение в подкрепа на републиката“, което се оглавява от председателя на настоятелството на Института за върховенство на закона Азамат Тулеуов. Засега движението е подкрепено от няколко десетки души. Сред посочените цели е намерението за пренаписване на Конституцията, „счупване на системата, която е пуснала дълбоки корени по време на управлението на Елбаси“, „обръщане на страницата на икономиката на зетьове и племенници“.
Третата категория са защитниците на правата на човека и НПО. Те работят професионално. На първо място, те започнаха активно да обсъждат Токаев, който даде заповед да се „стреля по невъоръжени хора“ без предупреждение. „Правозащитниците” мълчат за това, че Токаев предупреди протестиращите дни преди въвеждане на извънредно положение. Темата за „кървава власт“ се разработва по готови шаблони – вече са идентифицирани сакрални жертви, например починалите пенсионери Куат Биткенбаев и съпругата му Гюлзифа Кулсултанова, които са шофирали след 23 часа в града, където се е водил бой. Не е ясно кой е стрелял, но обвиняват военните.
Друга „жертва“ е Берик Абишев, който е наречен „знаменосец на казахстанската революция“ за това, че е размахвал знаме пред полицейските кордони. Гумен куршум го е ударил в главата и той е попаднал в болница с тежко комоцио.
Още от първите дни на извънредното положение недоволните надуваха истории, че „полицията и силите за сигурност идват в болниците и взимат хоспитализирани заподозрени, в някои случаи и току-що оперирани“. Прави впечатление, че властите не отричат подобни случаи, тъй като в болниците докарват ранени провокатори и убийци, поради което са задържани онези, които са открити с камери за наблюдение или са имали наранявания, които очевидно не са от домашен произход. Силите за сигурност са обвинени в побой и изтезания на "мирни протестиращи и активисти" като Асет Абишев и Куат Шамуратов. Темата за „мирните протестиращи” се чува все по-често. Но тогава кой изгори 12 общински администрации и хиляди автомобили, разби телевизионни компании, ограби магазини, екзекутира полицаи, преби пожарникари и лекари на бърза помощ? Правозащитниците мълчат за това.
На 25 януари представителят на Генералната прокуратура Килимжанов каза на брифинг, че срещу силите за сигурност са подадени 109 заявления, образувани са 21 наказателни дела, а 43 заявления се проверяват. Не са потвърдени нарушенията, посочени в 22 жалби.
Наскоро беше създадена обществена комисия, председателствана от адвокат Айман Умарова, която да разследва януарските събития. В комисията влизаха директорът на Центъра за правна защита в Кеш Камиша Есмухамбеткюзи, президентът на обществената фондация „Адвокати по правата на човека” Лязат Ракишева, адвокати и адвокати.
Интересът на комисията са невинните жертви на режима и антитерористичната операция. „Никой няма право да измъчва никого, дори и да е терорист“, каза Умарова, която никога не е чувала за тайните затвори в Абу Грейд и Гуантанамо.
Тяхното казахстанско начинание е подкрепено от “Амнести Интернешънъл”, експерти на ООН по правата на човека, представители на Европейския съюз и Съединените щати, които вече изразиха загриженост относно „липсата на прозрачност“ при предоставянето на информация за януарските събития.
На 23 януари в Лондон беше поискано международно разследване на действията на казахстанските власти. Няколко десетки души в бели костюми с изрисувани мишени казаха, че "мирните хора всъщност са били разстреляни". Плакатите гласят: “Наложете санкции на казахстанските тирани”, “Спрете изтезанията, започнете разследване”, “Полицията взе жив човек и го върна мъртъв”, “Спрете кръвопролитията”.
Наскоро представителите на Великобритания и САЩ в ОССЕ, посланиците Нийл Буш и Майкъл Карпентър говориха за бунта. Те призоваха властите на Казахстан да осигурят прозрачност на разследването и спазването на необходимите законови процедури, както и да направят разлика между тези, които са протестирали мирно и участниците в грабежите.
На 25 януари Индексът за възприятие на корупцията на “Трансперънси Интернешънъл” напомни на казахстанците за необходимостта от „отворено пространство за гражданското общество“.
На 26 януари “Хюман Райтс Уоч” призова ООН и ОССЕ да повлияят на правителството на Казахстан, за да осигури независимо и безпристрастно разследване на използването на „прекомерна сила“ от силите за сигурност и да идентифицира виновните за смъртните случаи. „Има достатъчно доказателства, че силите за сигурност са открили огън без видима причина и са убили най-малко 10 души“, казва изследователят на конфликтите и кризи от “Хюман Райтс Уоч” Джонатан Педно.
„Експертните мнения” на казахстански и чуждестранни експерти вече идват отвсякъде, например Александър Кули, директор на Института “Хариман” в Колумбийския университет. В интервю за радио “Азатък” той заяви, че Токаев, говорейки за терористи, обучени в чужбина, „оправдава потушаването на протестите“, което той представя като „цветни революции“ и също така оправдава „руската намеса под егидата на ОДКС“.
Операцията на ОДКС е един от основните обекти на остра критика. Мнението на по-голямата част от жителите на Алмати, които миротворците спасиха от погроми, се игнорира. Започна пълненето на "свидетели", че руснаците са стреляли по казахите. Не арменци, белоруси или киргизи, а руснаци. Формира се образ на враг.
ОДКС се нарича „жандармът на Евразия“, а редица политолози, като Санат Кушкумбаев, заместник-директор на Казахстанския институт за стратегически изследвания, казват, че Казахстан е можел да се справи сам, „нямало е нужда критично помощ от ОДКС за стабилизиране на ситуацията, силите на миротворците са били много малки. Никой обаче не знае как щеше да завърши всичко, ако не бяха вкарани войските на ОДКС – нито правозащитниците, нито американските професори, нито „патриотите“, които бяха „разстрелвани от руснаците“.
Превод: В. Сергеев