/Поглед.инфо/ Казахстан беше обхванат от вълна от митинги и стачки. Декларацията на Токаев, че новото правителство ще чуе всички, се възприема като "размразяване", а след добре познатите събития хората бързат да се пазарят за прилични бонуси. Понякога тези искания са справедливи, понякога трудовите колективи умишлено са тласкани към протести с акцент върху ултиматумите.
Обикновено протестите могат да бъдат разделени на две категории: социално-икономически и политически.
Що се отнася до първите, тук напред е западният Мангистау, където протестират недоволни петролни работници, учители и безработни. На 7 февруари служителите на “Казатомпром” разположиха палатков лагер, настоявайки за повишаване на заплатите.
Прави впечатление, че опитите на властите да водят диалог са блокирани от стачкуващите.
По правило митингите и политическите протести се организират от „професионални революционери“ и се подкрепят от „независими журналисти“, преди всичко Радио “Азатък”, признато в Русия като чужд агент, и плямпала от “Ютюб”.
Те изискват промени, оставките от последните дни не са им достатъчни, имат нужда от всичко наведнъж. „Експертът” Айнур Курманов крещи истерично: „Имаме нужда от тотална чистка и 100% лустрация” и призовава да не се вярва на „палача Токаев”. Виктор Ковтуновски вие: „Не виждам никакви признаци на реформи“. Нарасна интензивността на протестната информационна плънка на телевизионния канал БАСЕ, чийто редактор Айдос Садиков работи от Киев.
Дори доста разумните и популярни Вадим Борейко и Дмитрий Дубовицки, водещи на канали в “Ютюб” призовават хората да не се увличат от „токаевото размразяване“ и да подкрепят революционните промени. Питат още: къде са обещаните затворнически присъди, къде са реформите?
И какви реформи могат да се извършат за един месец след такъв бунт? Същата Украйна не е излязла от стресовото положение вече 8 години. Правозащитници настояват за вкарване в затвора едва след разследване и съдебно решение. Разследването обаче тепърва започва и арестите, както се случи със заместник-председателя на КНС Даулет Ергожин, продължават.
В Алмати започна полицейската операция „Кару”, чиято цел е „подобряване на оперативната обстановка, предотвратяване и разкриване на престъпления, извършени с използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси”. В определени ръце са попаднали стотици оръжия, но „експертите“ се нуждаят от спешни реформи.
Друго изискване е зачитане на правата на човека и реална възможност за гражданите да участват в управлението. И сега на опозицията беше разрешено да проведе първото публично събитие след януарския кошмар. На 7 януари в Алмати, пред бившата Академия на науките, протестираха срещу назначаването на Ерболат Досаев за аким (кмет) на града и поискаха този пост да стане изборен.
На разрешения от властите митинг имаше зяпачи, правозащитници, активисти и дори членове на инициативната група “Феминита”, които поискаха да се избере „не аким, а акимка“. Над 30 000 души подписаха петицията за оставката на Досаев, а на митинга присъстваха около сто души, една трета от които бяха журналисти и цивилни сътрудници на специалните служби. Опозицията е недоволна, затова се опитаха да променят дневния ред на митинга: ръководителят на обществения фонд “Либерти” Галим Агелеуов започна да настоява властите да назоват всички загинали и да спрат преследването.
Друга модерна тема, по която активисти за правата на човека се опитват да разгласяват, е неправомерната употреба на огнестрелно оръжие от силите за сигурност и малтретирането на задържаните.
Тук има групи, които работят с полицията и прокуратурата без публична истерия, като комисията на Абзал Куспан и Айман Умарова, има и „непримирими“ опозиционни активисти като Рисбек Сарсенбаюли, Ермурат Бапи, чиито поддръжници призовават Токаев да бъде изпратен пред съда в Хага, а самият той е предложен да се „покае, коленичил пред хората, които бяха застреляни“.
За казахстанските правозащитници прекомерната употреба на сила и грубите методи на разследване са любима тема, особено след като самият Токаев призна, че е имало нарушения и обеща сам да ги проучи. Сега думите му се използват срещу самия него.
Вече е пуснат слуха за „клетки за изтезания“ в следствения арест ЛА-155/18 в Алмати. Роза Акълбекова, координатор на Казахстанското бюро по правата на човека на казахстанската НПО “Коалиция срещу изтезанията”, казва, че има много документирани случаи на прекомерна употреба на сила, довела до смърт. След като разгледа случая с бития киргизки диджей и побоя на Азамат Батирбаев, който съборя паметника на Елбаси в Талди-Курган, Генералната прокуратура признава „възможни случаи“ на непропорционална употреба на сила.
Защо пускат тази тема? Всичко е просто. Сега видите ли, по площадите имало „мирни протестиращи“, „случайни зяпачи“, които искали „диалог с властите“, а Токаев наредил да бъдат разстреляни и дори наредил на „руските окупатори да избиват мирния казахстански народ“. Темата вече се раздухва от Ашлинг Рейди, старши юрисконсулт в “Хюман Райтс Уоч”, който обвинява Токаев в нарушаване на международното право, като „дава заповед за убийства без предупреждение“.
Правозащитници и журналисти, свързани с "грантовете", все по-често призовават за по-нататъшни протести. Един от тях е Лупан Ахмедяров, провинциален активист от Западен Казахстан, любимец на "Ехото на Москва". Той не крие, че „иска, като в Украйна“ и заявява, че „трябва да има спусък, след който хората ще започнат да протестират“.
„Времето трябва да мине и ще има причина не за реформи, а за началото на протести“, „истинският протест не се нуждае от закон“, „втора вълна от протести е неизбежна, защото хората не виждат истински реформи“ - това са тезите на Ахмедяров, който непрекъснато повтаря, че "само човек с психично разстройство може да вярва в приказките за терористи".
Платената опозиция е наясно, че недоволната част от населението е вкусила вкуса на бунта и, без да се крие, призовава за по-нататъшно разпалване.
Тимур Айсаутов казва: „Сега затягането на винтовете, арестите и репресиите вече няма да дадат резултат. Социално неустроената част от населението няма какво да губи, така че ще се разбунтува“.
Отчасти тези настроения подкрепят маневрите на Токаев, който трескаво се опитва да намали интензивността на протестите. Под натиск той вече отложи политическите реформи от есента за март, но опозицията приватизира тези "народни победи", призовавайки хората да продължат да оказват натиск върху властите.
Някои от протестите все по-често се свързват със семейство на Елбаси, припомняйки казахстанската традиция "ханталапай", чийто смисъл е разпределението на имуществото на хана. Факт, незабелязан от опозицията, беше изявлението на премиера Алихан Смаилов за отнемане на повече от сто лиценза за разработване на находища и прекратяване на над 30 договора поради неправилно използване. Сега тези находища ще бъдат пуснати на търг за привличане на нови инвестиции.
Както се пошегува един от казахстанските икономисти, след събитията от януари в Казахстан се откриха залежи на лошо управлявана собственост и евентуалното ѝ преразпределение се натъква на съпротивата на Семейството. Кланът Елбаси е дълбоко интегриран в политиката и икономиката и неговите финансови ресурси може да му позволят да се възстанови. Не трябва да се забравя Назарбаев по време на своето „възкресение“ пропусна темата за благодарност към ОДКС и призова за подкрепа не за Токаев, а за „нова програма за реформи“.
Независимо дали Семейството мъти водата или се активизират „грантоядите”, вече е очевидно: протестите в Казахстан няма да спрат, времето на стабилност свърши.
Превод: В. Сергеев