/Поглед.инфо/ През ноември Министерството на отбраната на Украйна напълно засекрети информацията за формирането на своите кибервойски. Може би една от причините за тази секретност се крие във факта, че според създателите „кибервойските понякога са по-страшни от ядрените оръжия, защото могат да използват тези ядрени оръжия, като хакнат информационни ресурси“.
В много страни съществуват специални звена за киберсигурност. Броят на хакерите в държавната служба нараства бързо. Според руската компания „Зекюрион“, първите пет държави с най-високи разходи за ИТ войски включват САЩ, Китай, Великобритания, Южна Корея и Русия. Но не само тези страни създават и развиват своите кибервойски и бойни информационни подразделения. Това е световна тенденция.
В началото на март 2020 г. шест държави от Европейския съюз създадоха кибервойски, които да действат срещу Русия. Литва, Естония, Хърватия, Полша, Холандия и Румъния подписаха меморандума за създаване на Силите на ЕС за бързи кибернетични действия. Според министъра на отбраната на Литва Раймундас Кароблис това споразумение е осигурило постоянен механизъм „за присъствие на една държава в суверенното киберпространство на друга държава“. Кибер правомощията на ЕС могат да действат както в страните от ЕС, подписали споразумението, така и в страните-наблюдатели - Франция, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Словения и Финландия. Ключовите сили на НАТО в Стария свят - Германия и Великобритания - все още се опитват да не афишират и в същото време активно подобряват националните си кибервойски.
Германия подхожда много задълбочено към създаването на киберармия. „Заедно с въздушните, военноморските и сухопътните сили, Бундесверът вече придобива четвърти вид войски“ – това беше формулировката на френския кореспондент на „Льо Фигаро“ в Берлин, който отбеляза още през 2017 г. официалното създаване на първия Киберформация на германската армия. Ядрото на поделението са 260 военни ИТ експерти. „Кибератаките изискват малко пари от човек, но много компетентност“, каза Катрин Зюдер, държавен секретар в германското министерство на отбраната. Представители на германската федерална разузнавателна служба обясниха с немска прямота: „Русия е под подозрение“.
След като напусна ЕС, Великобритания заложи на технологичния компонент във военната сфера. Според генерал-майор Тони Рейпър от Агенцията за комуникационни услуги на Министерството на отбраната „въоръжените сили с информационни технологии представляват нова категория войски със специална тактика на водене на война, действия, организационна и щабна структура, ниво за обучение на персонал и оръжия, които напълно отговарят на изискванията на съвременната война."
Преди няколко години Япония обяви намерението си да създаде специални "войски за киберсигурност" като част от въоръжените сили и значително да разшири обхвата на услугите, които осигуряват защитата на компютърните системи от хакерство. Съветът за информационна сигурност отговаря за изпълнението на това решение. Претекстът за появата на най-новия вид войски в реално окупираната от американците страна след 1945 г. е избран като чисто икономически. Видите ли, Япония и нейните компании многократно са ставали жертва на масирани атаки от неизвестни компютърни хакери. Фактът, че хакерите поставят под контрол, например, информационните мрежи на „Мицубиши“, тежка индустриална корпорация, занимаваща се с производството на военни и космически технологии, не се афишира особено.
Китай изгражда своята киберармия в продължение на десетилетие, когато Народноосвободителната армия на Китай сформира група от тридесет специалисти, наречена „Киберсин екип“, разположена във военния район Гуандун в южната част на страна. Китайските ИТ специалисти първоначално са фокусирани върху „приемането не в количество, а в качество“. Колко ефективен може да се съди по доклада на Научния съвет на Министерството на отбраната на САЩ, според който до пролетта на 2013 г. около 40 оръжейни програми на Пентагона и около 30 други отбранителни технологии са били в ръцете на киберексперти, някои от които според западните медии са пряко свързани с правителството и военните ведомства на КНР. САЩ са убедени, че Китай е най-опасният враг, който крои планове за победа над Америка.
Съединените щати, според Министерството на отбраната на КНР, вече са похарчили милиарди долари за създаването на повече от четиридесет „екипа от виртуални агенти“, които под предлог, че се борят с хакери, действат по целия свят. Те се борят и срещу свободата на словото. Един от многото примери е специално звено „за използване на сила за неутрализиране на чуждестранни медии чрез нарушаване на работата на техническата им инфраструктура“, чието създаване беше обявено на света от американската телевизионна компания Ен-Би-Си. Уилям М. Аркин, журналист от „Вашингтон Пост“ и автор на редица книги на военни теми, твърди, че това специално подразделение „има задача да използва и нарушава комуникационните и компютърните системи на новинарските медии по целия свят“. Той също така посочва, че главната структура на стратегическото командване за неутрализиране на чужди медии е щабът за поддръжка на мрежови атаки, базиран във Форт Мийд, Мериленд, на същото място, където се намира американската Национална агенция за сигурност, което отговаря за електронния шпионаж и контрола на виртуални пространство.
Иран обяви създаването на специализирани кибервойски в началото на 2012 г. В страната е създаден специален щаб за противодействие на киберзаплахите. Задачата е да се предотврати хакване на мрежи от стратегически обекти и кражба на чувствителни данни. От време на време в новинарските емисии на световните агенции се появяват съобщения, че Техеран използва подземния щаб на силите за сигурност на „Хизбулла“ в Южен Бейрут (Ливан) като база за своите военни киберцентрове. Според експерти от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Иран е готов да проведе кибероперации за блокиране на системите за контрол на критични военни съоръжения, инфраструктура и логистика на САЩ.
Израел също активно развива и подобрява своите кибервойски. Чуждите медии не изключват, че Израел, който създаде мощни антихакерски звена с помощта на местни хакери, води не само отбранителни, но и нападателни операции във виртуалното киберпространство. По-специално, израелците са заподозрени в създаването на компютърни вируси, които атакуваха ирански ядрени съоръжения преди няколко години. Израелските разузнавателни служби и отделът за компютърни системи и комуникации на Генералния щаб на израелските въоръжени сили отговарят за планирането и изпълнението на кибероперации, насочени към изкривяване на компонентите на информационната и телекомуникационната инфраструктура в други страни.
Турция и нейните киберспециалисти от началото на войната в Сирия всъщност провеждат военни операции срещу Русия във виртуално пространство. Ярък пример е хакването на ръководителя на Министерството на съобщенията на Руската федерация Николай Никифоров от турски хакери в началото на 2016 г. В резултат на хакването знамената на Турция, снимка на Ататюрк, както и снимки на падащ руски бомбардировач Су-24, свален от турските военновъздушни сили на 24 ноември 2015 г. на турско-сирийската граница, бяха публикувано на страницата на руския министър на съобщенията. Профилът на министъра на съобщенията на Руската федерация е бил хакнат от турската хакерска група „Бортечин Сайбър Тийм“, която почти едновременно хакна сайта на руското посолство в Израел.
Индия започна да изгражда своите киберсили, като създаде специално звено за интернет и подслушване след безпрецедентна терористична атака срещу Мумбай през ноември 2008 г., при която загинаха 166 души. Национална агенция за разследване е създадена за централизиране на борбата с тероризма в цялата страна. В четирите най-големи града на Индия - Мумбай, Ченай, Колката и Хайдерабад - бяха открити бази на елитното звено на Националната охрана за сигурност, започна създаването на компютърни структури, фокусирани върху конфронтацията във виртуалното пространство.
Настъпват значителни промени във военното дело. Водещите сили - от Германия до Индия - със самото формиране на киберармии декларират разработването на нови стратегии и промяна в методите на водене на война. И не става дума само за компютъризация на военната техника и оборудване на военнослужещите, но и за промяна на основите и задачите на военните действия по принцип. Целта на войната вече не е толкова окончателното поражение на врага, завземането на неговата територия и ресурси, а контрол, подобен на кибернетичния.