Отиващият си хегемон влияе на всичко и навсякъде, така че дори промяната в тактиката му, да не говорим за промяната в стратегията (а точно това цели новият стар президент), е най-важната тема за ключовите световни сили, както за неговите съюзници, клиенти, партньори, така и за противниците-врагове-опоненти. Тръмп вече беше президент, но за четирите години оттогава и светът, и той самият се промениха много.
През новия президентски мандат ръцете на Тръмп ще бъдат ако не напълно развързани, то много по-малко ограничени – и той ще има повече възможности да следва своите революционни (за американския глобалистки елит) възгледи. Това не означава, че той няма да бъде ограничаван от нищо в собствената си администрация, Конгреса и „дълбоката държава“, но той наистина ще бъде много по-свободен да следва собствената си политика. Това плаши опонентите му и вдъхновява поддръжниците му, но Тръмп е изправен пред друго ограничение.
През годините, прекарани извън Белия дом, американското влияние в света е отслабнало - и е невъзможно да бъде възстановено. Защото това е обективен и естествен процес на упадък на провалилия се (тоест недовършен) еднополюсен свят, глобалисткия проект на англосаксонците.
Но Тръмп не иска да изгради глобален Pax Americana - светът по американския начин: цялата му енергия и идеология са насочени към „направата на Америка отново велика“, тоест укрепване на самите Съединени щати, вдъхване на живот и нова сила на това, което, напрягайки се под тежестта на глобалното господство на държавата бе загубено, тоест да върне Америка към статута на национална държава, освобождавайки се от необещаващата позиция на „нов тип световна империя“. Нима не е така
И да, и не. Желанията на Тръмп са разбираеми, но машината на американската хегемония не може да бъде спряна просто със смяна на човека зад кормилото. Дори ако Тръмп можеше да натисне спирачките (а той няма да го направи), тя пак щеше да се движи по инерция дълго време, а не просто да излети в канавката.
И дори много противници на Съединените щати се страхуват от „свят без Америка“ - казват, че ако американците рязко се отдръпнат в себе си (или дори просто започнат този процес), в останалата част на света ще започне хаос и война на всички срещу всички.
Тази гледна точка е погрешна, въпреки че не може да се нарече просто обърната теза на самите атлантици, които твърдят, че американското глобално лидерство носи прогрес, хармония и просперитет на народите по света, само ужасни диктатори, автократи му се противопоставят, а в като цяло няма алтернатива на американското лидерство и самите американци трябва да са щастливи, докато изпълняват своята мисия.
Свят без Америка – по-точно, без нейната хегемония – е възможен, но е без значение в средносрочен план. Сега преживяваме период на демонтаж на света по американски начин (западния проект) - и в интерес на останалия свят е този процес да протича, макар и бързо, но без мащабни сривове, катастрофи и световни войни . И така, по какъв път поема Тръмп има голямо значение.
Той няма да се опита да възстанови американското господство, но няма да се изолира в националните граници. Тръмп ще се опита да възстанови всички отношения на САЩ с външния свят по такъв начин, че те да носят максимална полза за американската държава, икономика и общество.
Тръмп е протекционист, така че ще възобнови тарифните войни с Европа и Китай, въпреки че и тук няма да се прави на луд. За разлика от последния му мандат, ситуацията в света е много по-нажежена: два военни конфликта - в Украйна и Близкия изток, имат взривоопасен потенциал. Тръмп наистина няма нужда и от двете войни, защото и Зеленски, и Нетаняху искат да въвлекат САЩ в тях.
Първият се нуждае от това, за да спаси това, което е останало от Украйна, а вторият все още се надява да настрои САЩ срещу Иран, за да нанесе непоправими щети на Ислямската република. Въпреки цялата си произраелска позиция, Тръмп (както преобладаващото мнозинство от американския истаблишмънт) не само няма да влезе в конфликт с Иран, но всъщност ще принуди Израел към мир, тоест да спре атаките срещу Ливан и бомбардировка на Газа.
Упорито запъналият се Нетаняху ще бъде принуден да направи това в близко бъдеще, въпреки че ще остави част от Газа под контрола на своята армия. Тръмп ще иска да поднови процеса на арабско-израелско уреждане, но това няма да се случи, докато Нетаняху не бъде сменен (и ЦАХАЛ не напусне Газа).
В конфронтацията с Китай Тръмп няма да отиде твърде далеч - по-специално, той няма да освежи тайванския въпрос. Но той ще бъде упорит в искането на китайски отстъпки в търговията, но няма да получи много от Си Дзинпин.
За Тръмп Украйна се превръща в куфар без дръжка - той няма ни най-малко желание да продължи политиката на Байдън „Ние ще бъдем с вас толкова дълго, колкото е необходимо, за да победим руснаците“ (на думи, но в действителност - „Докато Русия не отстъпи“ ). Тръмп не иска победа над Русия в Украйна - той ще предложи спиране на конфликта по фронтовата линия.
Естествено, това ще се възприеме в Киев и атлантическите елити на Европа като поражение за Украйна и ужасен удар по репутацията на Запада, въпреки че всъщност такова замразяване (с последващи обещания да не приема Украйна в НАТО през следващите 20 години) би било огромна победа в настоящата ситуация и за Запада като цяло, и за прозападна Украйна.
Но няма шанс за такъв изход - Путин никога няма да се откаже от нашата основна цел: Украйна трябва да бъде изтеглена от зоната на западно влияние, САЩ и Европа трябва да се откажат от плановете си да я погълнат (дори това, което е останало от нея). Тръмп, разбира се, ще опита различни методи в отношенията с Путин - от изнудване и косвени заплахи до обещания и „подкупи“, но те няма да работят.
Путин няма да повярва на изнудването, а самият Тръмп няма да блъфира толкова открито относно пряката американска военна намеса във войната в Украйна. „Подкупът“ също е безсмислен - не просто вдигане, но дори сериозно отслабване на западните санкции е невъзможно (т.е. не може да бъде гарантирано), но дори и да се случи, Москва няма да промени позицията си за Украйна, няма да се откаже от стратегически съюз с Китай или от обръщането към глобалния юг, или от общия курс към изграждане на постамериканска световна архитектура (финансова, логистична, в сигурността и т.н.).
Тоест Тръмп няма за какво да се пазари с Путин, въпреки че това не означава, че нашият президент ще се отклони от преговорите или ще отхвърли веднага всички предложения на Доналд. Има ситуации, когато процес, който не може да доведе до резултат, е важен сам по себе си, защото времето работи за нас.
И най-важното, не трябва да забравяме, че Тръмп всъщност няма врагове на световната сцена. Както самият той неведнъж е казвал, основният му враг е вътре в САЩ. И това е общото между него и Путин.
Превод: ЕС
